Решение № 258 от 13.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Русе, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Николинка Чокоева

Милен П. Петров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20224500500281 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

П.В.Г., чрез пълномощника си адв. П.Г. е обжалвал Решение № 260661/23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4154/2020 г. по описа на РС Русе в частта, с която са уважени исковете на И.А.Б. против жалбоподателя, предявени като частични, за заплащане на обезщетение за причинени в резултат на ПТП от 18.09.2015 г. в гр. Русе: неимуществени вреди в размера над 625 лв. до 2500 лв., имуществени вреди за медицински разходи - над сумата 219 лв. до 2866 лв. и имуществени вреди за за ремонт на увредения при процесното ПТП мотоциклет - над сумата 15,75 лв. до 63 лв. Счита за неправилен изводът на съда, че не е налице съпричиняване от страна на И.Б. и че присъдените обезщетения следва да бъдат намалени с 3/4 - до посочените в жалбата размери. Обжалва се и частта, с която върху обезщетението е присъдена законна лихва, считано от 18.09.2015 г. до окончателното изплащане като недопустима, както и частта за разноските. Иска се обезсилване, респективно отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете в тези части. Претендира разноски по делото за двете инстанции.

1

Ответникът по въззивната жалбата И.А.Б., чрез пълномощника си адв.

Златан Златанов, в писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, счита същата за неоснователна по подробно изложени доводи в тази насока, а постановеното от районния съд решение за правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Отговор срещу същата жалба е подаден и от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, чрез процесуалния представител юрк. Р.Л., в който се изразява становище за допустимост и основателност на последната. Изложени са подробни съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Иска се въззивната инстанция да постанови решение, с което да уважи въззивната жалбата на П.В.Г. изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Въззивна жалба срещу същото решение е подадена от И.А.Б., в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу П.В.Г. за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 1269 лв., частично от 12697 лв.; лихва за забава върху претенцията от 25000 лв. за неимуществени вреди за периода 18.09.2015 г. - 18.09.2020 г.; сумата от 176 частично от общо претендираната сума в размер на 9000 евро - пропуснати ползи от сключен на 25.07.2015 г. граждански договор между Р.С.Ф. и И.А.Б.; сумата от 1400 лв. за четири пътувания от Русе до София и обратно; сумата от 35 лв. частично от 350 лв. за закупени храни по назначена диета – всичките претендирани, като следствие от настъпило на 18.09.2015 г. в гр. Русе ПТП. Претенциите са ведно със законната лихва, считано от 18.09.2015 г. до окончателното изплащане на посочените суми. Твърди се, че в отхвърлителната част решението е необосновано и незаконосъобразно. Иска се съдът да уважи изцяло претенциите, така както са формулирани в исковата молба.

Претендират се разноски.

Писмен отговор срещу жалбата на И.Б. е подаден от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, чрез процесуалния представител юрк. Р.Л., в който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Твърди се, че в обжалваната от ищеца част първоинстанционното решението е правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивна жалба срещу Решение № 260661/23.12.2021 г. по гр.д. № 2

4154/2021 г. на РС – Русе е подадена и от ЗАД „АРМЕЕЦ АД“, чрез процесуалния представител юрк. Р.Л., в частта, с която застрахователното дружеството е осъдено да заплати на П.В.Г., при условие, че последният заплати в полза на И.А.Б. сумите, за които е осъден, съгласно диспозитива на съдебното решение, а именно: сумата от 2500 лв., частично от 25000 лв., представляващи претърпени болки и страдания; имуществени вреди в размер на 2866,04 лв. за медицински разходи; сумата от 63 лв., частично от претендираните 630 лв. за ремонт на мотоциклет – всички в следствие на ПТП от 18.09.2015 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 18.09.2017 г. до окончателното им изплащане; както и сумата от 531,67 лв. -разноски в производството по компенсация и държавната такса по обратните искове в размер на 521,40 лв. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение в обжалваната част поради погасяване по давност на правата по договора за застраховка и постановяване на решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу дружеството искове, като недоказани и неоснователни.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:

Жалбите са подадени от страни по спора и в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

Разгледани по същество, и трите въззивни жалби са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И.А.Б. против П.В.Г., с която е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило по вина на ответника на 18.09.2015 г. в гр. Русе, ул. „Русофили“, както следва: сумата от 2500 лв., представляваща част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 1269 лв. – част от мораторна лихва в размер на 12 697 лв. за неимуществените вреди през периода от 18.09.2015 г. до 18.9.2020 г.; сумата 4557 лв. – част от дължимото обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 23 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 18.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

3

На основание чл. 219, ал. 3 от ГПК ответникът П.В.Г. е предявил обратен иск срещу ЗАД "Армеец" АД в случай, че бъдат уважени така предявените искове, застрахователят да бъде осъден да му заплати сумите в размерите, претендирани от ищеца

Въззивният съд изцяло споделя установената от РРС фактическа обстановка. В случая съобразно приетите по делото доказателства безспорно се установява възникналото на 18.09.2015 г. ПТП и участниците в него, както че с влязло в сила НП № 17-1085-001291/23.06.2017 г. на ОДМВР-Русе, ответникът Г. бил санкциониран за нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11, във вр. с чл. 40, ал. 1 ЗДвП - за това, че на процесните дата и място, през светлата част на денонощието при ясно време и суха пътна настилка, като водач на л.а. Киа Соренто, рег. № *****, преди да започне движението си назад не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като в него се блъснал мотоциклетиста И.Б., на когото причинил средна телесна повреда.

Водено е досъдебно производство пр. пр. № 4411/15 г. /ДП № 3115/15 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Русе за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, което е прекратено по искане на пострадалия.

Във връзка с точния механизъм на настъпване на ПТП и направеното възражение за съпричиняване по делото са приети две автотехнически експертизи, които установяват, че в момента, когато водачът на автомобила П.В.Г. е започнал движение на заден ход мотоциклетът се намирал на около 40 м от МПС. Двете превозни средства продължили да се движат по описания начин. Настъпил удар между предната част на мотоциклета, лявата страна на ищеца и задния десен ъгъл на автомобила. Към началото на удара автомобилът се движил на заден ход. Скоростта му била около 1,7 - 2,0 м/сек., а скоростта на мотоциклета - около 3, 0 м/сек. Водачът на автомобила имал възможност да наблюдава част от платното за движение зад него през огледалата или чрез обръщане на глава назад. По същото време той не можел да наблюдава пътя в границите на обзорността през другите огледала.

Времето за реакция на водачите било: 0,80 сек - за водача на автомобила и 0,875 сек - за водача на мотоциклета. В създадената ситуация опасните зони са били: за мотоциклета - 29,90 м.; за автомобила - 2,76 м. След удара 4 мотоциклетът паднал на дясната си страна, а автомобилът спрял на мястото. В резултат на произшествието Б. получил счупване на костите на лявата подбедрица. Съгласно експертизата общият разход за труд за поправка на мотоциклета е 61 лв., а разходите за резервни части - 380 лв.

От първоинстанционния съд е приета и съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение за получените от Б. увреждания – счупване на костите на лява подбедрица в горната трета, наложило метална остеосинтеза и задно изкълчване на лява колянна става, които причинили на пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия крайник за срок повече от тридесет дни. При такова увреждане, нормалният възстановителен период е 5-6 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата било налице ограничено сгъване в лява колянна става и намален обем на мускулатурата на ляво бедро, като тези оплаквания може да са налице продължителен период от време. Не се установява кожните рани по предната повърхност на подбедрицата да са били в резултат на медицинска манипулация.

Районният съд правилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични, последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото и заключенията на назначените експертизи. Св. З. Г.а е изнесла данни за състоянието на ищеца след инцидента, продължителното лечение, невъзможността да се обслужва сам и оказвана от нейна страна помощ. Свидетелите В.Б. и Г.П. са били близо до мястото на произшествието и са описали ситуация по време на и след инцидента, без да са преки очевидци на самия сблъсък.

За доказване на претърпените от него имуществени вреди, ищецът е представил пред районния съд фактура № 7000009276/30.11.2015 г. за 1990 лв., заплатени за къса L плака за проксимална латерална тибия с до 9 отвора, к-т с винтове, титан, фактура № 0300312471/05.12.2015 г. за 802 лв. - за оперативни процедури, фактура № 0300331091/12.03.2016 г. за 17,40 лв. потребителска такса и фактура № 0300331092/12.03.2016 г. за 56,64 лв. – за комплект за екстракция. Представен е граждански договор от 25.07.2015 г., сключен между ищеца – в качеството на изпълнител и Румяна Фанзелоу – в качеството на възложител, за поддържка, ремонт и сезонно обслужване на къщата на Фанзелоу в Германия от страна на изпълнителя за срок от 20.10.2015 г. до 20.04.20216 г. срещу заплащане на възнаграждение в размер 5 на 1500 евро месечно или общо - 9000 евро за периода.

Към момента на произшествието е бил налице валиден застрахователен договор от 30.06.2015 г. между водача на автомобил Киа Соренто, рег. № ***** и третото лице - помагач.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил изводите си при спазване на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон.

На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и препраща към тях.

По наведените от въззивниците оплаквания за неправилност на решението, в обжалваните му части, съдът намира следното:

На първо място съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата на П.Г., че решението е недопустимо в частта, с която съдът е присъдил законна лихва върху уважените искове от датата на деликта до окончателното плащане, тъй като ищецът не бил заявил такова искане. В исковата си молба И.Б. е заявил претенциите си за лихви като мораторна – от 18.09.2015 г. до 18.09.2020 г. и като законна лихва върху присъдените суми, считано от 18.09.2020 г. Лихвата при непозволено увреждане има също мораторен характер. Без съмнение, предвиденото в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вземане в размер на законната лихва е предназначено да обезщети кредитора за вредите от забавата, поради което същото се дължи от деня на забавата. Задължението за мораторна лихва възниква за всеки длъжник по парично задължение, който изпадне в забава, без значение какъв е фактическият състав, от който е възникнало главното задължение. Единственото отклонение относно лихвата при деликтите е, че за поставянето на делинквента в забава не е необходима покана, но последното не променя факта, че тази лихва също се дължи за вредите от забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД увреденото лице се счита в забава още от датата на увреждането, а последицата от това е, че делинквентът дължи мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, чрез която пострадалият следва да се счита обезщетен за вредите от закъснялото плащане. Характерът на тази лихва не се отличава от този на лихвата, която се дължи при други фактически състави на забавата (чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД).