Решение № 120 от 06.03.2018, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 1506/2016
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 06.03.2018
- В сила
- 14.06.2019
- Състав
- РУМЯНА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.82 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
№ 120 / 6.3.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е гр.
Монтана, 06.03.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - гр. МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр. д.№ 1506 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26- чл.29 ЗЗД, чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 537, ал.2 ГПК, чл.79 ЗС и чл.82 от ЗС.
Ищците К.Л.И., П.Л.И., в течение на производството починал и на основание чл.227 от ГПК е конституиран неговия наследник И.Л.И., и С.Л.И. xxx са предявили искова молба с претенции за собственост върху недвижим имот против В.Ц.П. xxx, И.Б.Е., РАДОСТИНА Х.Е., А.М.Г. xxx и Б.И. xxx.
Ищците поддържат, че са наследници на покойните си родители Л. И. Йорданов и М. Т. И., които приживе, на 08.02.2000г. в гр.Монтана, пред нотариус с рег.№113 Бисер П., сключват договор за договорна ипотека с ответника Б.И.И., обективиран в НА № 55, том І, дело № 83/08.02.2000г. за взетия от тях заем в размер на 3 000лева. За обезпечение на дадената в заем сума, поддържат, че техните наследодатели учредяват в полза на Б.И. договорна ипотека върху ½ идеална част от техния собствен недвижим имот, находящ се в гр.Монтана, ***. Поддържат, че на същата дата ответника Б.И. се сдобива с нотариално заверено пълномощно от техните наследодатели с право да се разпорежда с описания по-горе техен наследствен имот. Ищците заявяват, че на 01.09.2000г. ответника Б.И., като пълномощник на техните родители, продава недвижимия имот на И.Б.Е. и Радостина Х.Е., която продажба е обективиран в НА № 176, том VІ, дело № 628/2000г. На 27.08.2002г. И.Б.Е. и Радостина Х.Е. продават същия недвижим имот на ответника В.Ц.П., която продажба е обективирана в НА № 93, том V, дело № 528/2002г. на нотариус Бисер П.. Ищците твърдят, че процесния недвижим имот е придобит чрез дарение от наследодателя им Л. И. от неговия баща И. Йорданов П. на 30.11.1968г. и от този момент до смъртта на баща им, 26.05.2012г., е живял в имота заедно със своята съпруга М. Т. И., необезпокояван от никого, а към момента в имота продължават да живеят те тримата, наследници на своите родители.
Молят съда да постанови решение, с което обяви НА №
176, том VІ, дело № 628/2000г. и НА № 93, том V, дело № 528/2002г. за нищожни, поради липсата на съгласие от страна на техните наследодатели да упълномощават ответника Б.И.И. да се разпорежда с имота, предмет на пълномощно, съставено на 08.02.2000г.
На следващо място при условията на евентуалност да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че договорът за заем и договорната ипотека, обективирани в НА № 55, том І, дело № 83/08.02.2000г. е сключен при крайна нужда, явно неизгодни условия от страна на ответника Б.И.И. и на това основание да бъде обявен за нищожен.
Ищците поддържат да бъдат обезсилени и отменени горе цитираните нотариални актове, като бъде признато за установено по отношение на ответниците, че имотът е придобит и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на основание чл.82 във вр. с чл.79 от ЗС.
Прилагат писмени доказателства и заявяват искания за събиране на допълнителни доказателствени средства. Подробни доводи и съображения развиват в писмена защита, като по същество поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени изцяло, ведно със законните последици.
От ответника В.Ц.П. xxx е подаден писмен отговор, в рамките на указания му срок със съобщение по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Изразено е становище, с което е оспорена исковата молба и исковата претенция. Направено е възражение относно редовността на исковата молба. По същество е изразено становище за неоснователност на иска. Ответникът В.П. се позовава на влязло в сила решение по гр. д. № 70614/2005 г. по описа на МРС за делба на същия имот, съгласно, което само той и вторият ответник - А.Г. са съсобственици. В делото е участвал бащата на ищците по настоящето дело. Отрича като невярно твърдението в исковата молба, че в процесният имот живее ищецът и другите наследници, посочени по-горе. Позовава се и на извършените действия по изп. д. № 32/2014 г. по описа на ДСИ Леночка Георгиева при МРС, образуваното въз основа на решението за извършване на делбата по гр. д. № 70614/2005 г., при което е установено, че в имота живее само майката на ищците М. Т. И..
Претендира за присъждане на разноските по делото. В открито съдебно заседание поддържа становището си по отговора, а по същество развива довод и за недопустимост на иска. Представя писмена защита.
Ответникът Б.И.И., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор и взема становище по предявения иск, като оспорва същия по основание и моли да бъде отхвърлен изцяло. Развива доводи и за недопустимост на предявените искове в писмения си отговор и моли производството по делото да бъде прекратено. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът А.М.Г., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, представя писмен отговор на исковата молба, като твърди, че предявените искове са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като с решение на РС Монтана по гр.дело № 70614/2005г. е установена по несъмнен начин собствеността върху имота.
Ответниците И.Б.Е. и РАДОСТИНА Х.Е. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не представят писмен отговор на исковата молба и не вземат становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните поделото доказателства във връзка с изразените становища от страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК приема следното:
По предявения иск за обявяване нищожност на сделките, обективирани в НА № 176, том VІ, дело №628/2000г. и НА № 93, том V, дело № 528/2002г., поради нищожност на генерално пълномощно, съставено на 08.02.2000г., намиращо се на л.28 от делото, съдът намира същия за недоказан и неоснователен поради следните съображения:
В случая ищците поддържат, че техните наследодатели Л.
И. Йорданов и М. Т. И. не са упълномощавали ответника Б.И.И. да извърши разпоредителни действия с имота, който впоследствие бил предмет на две последователни разпоредителни сделки. В подкрепа на това свое твърдение ищците са приложили към делото нотариално заверено копие от генерално пълномощно от 08.02.2000г. на Нотариус Бисер П..
Във връзка с оспорването на подписите на упълномощителите е назначена и допусната единична и тройна съдебно-почеркова експертиза.
От единичната съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписът, намиращ се срещу „упълномощители: 1” на пълномощно от 08.02.2000г., л.28 от делото, не е копие на подпис изпълнен от Л. И. Йорданов.
Подписът, намиращ се срещу „упълномощители: 2” на същото пълномощно, е копие на подпис изпълнен от М. Т. И.. Заключението е прието от съда, като оспорено от ответника В.П., във връзка с което е и допусната тройна съдебно-почеркова експертиза.
От писменото заключение по тази експертиза се установи по несъмнен и категоричен начин, че подписа за „упълномощител” №1 в генерално пълномощно от 08.02.2000г., представлява копие на подпис, изпълнен от Л. И. xxx, както и подписа за „упълномощител” №2 в генерално пълномощно от 08.02.2000г., представлява копие на подпис, изпълнен от М. Т. И.,xxx. Експертите поддържат, че изводът, отразен в заключението, е категоричен. Поддържат, че са посочили констатираните различия в подписите, което е с цел обективност на експертизата и което като експерти са задължени да ги посочат и да ги обяснят. Съвпаденията обаче са много повече и те водят до категоричния извод, че подписите за упълномощители №1 и №2 представляват копие на подписи съответно на Л. И. Йорданов и М. Т. И..
Заключението е прието, като неоспорено от страните и съдът приема изцяло направените в него изводи и заключения, като предоставено обективно и компетентно изготвено.
Към датата на пълномощното, 08.02.2000г., имотът въобще не е бил наследствен на ищците, тъй като техните праводатели Л. И.
Йорданов и М. Т. И. са били живи.
С оглед на гореизложеното процесното пълномощно, съставено на 08.02.2000г., не е нищожно на твърдяните от ищците основания, поради което разпоредителните сделки, за които е послужило и които са материализирани в приложените НА № 176, том VІ, дело №628/2000г. и НА № 93, том V, дело № 528/2002г., не са нищожни и са породили своето правно действие. Не съществуват основания за отмяна на посочените нотариални актове, поради нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД.
Относно претенцията за установяване на обстоятелството за сключени договор за заем и договорна ипотека, предмет на същите нотариални актове, цитирани по-горе, поради крайна нужда, явно неизгодни условия и при режим на гражданско-правна измама, същата е процесуално недопустима – тя може да се упражни само лично и не преминава като право върху наследниците по закон, каквото качество имат ищците по делото. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на горното твърдение, поради което и на това основание предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът намира, че същия се явява недопустим, поради което в тази част производството следва да бъде прекратено:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че с решение по чл.282, ал.1 ГПК (отм.) от 24.11.2006 г. по приложеното гр.д.№ 70614/ 2005 г. по описа на Районен съд гр.Монтана е допусната делба по отношение на гореописания процесен недвижим имот - жилищна сграда, както и на УПИ, образуващ парцел VІІ, пл. № 829 в кв. 132 по регулационния план на гр. Монтана / сега поземлен имот с идентификатор ***, в който се намира сградата/ между съделителите, ответници по настоящето дело, А.М. xxx и В.Ц.П. xxx при равни права (по ½ ид. част за всеки един от тях), като от делбата са изключени съделителите Йорданка И. Йорданова, Л. И. Йорданов, П.И. Йорданов, Бонка И. Симеонова и Цветанка И. Георгиева. Решението по допускане на делбата е обжалвано, влязло в законна сила, след като е потвърдено от въззивната съдебна инстанция.
С решение по същото дело, постановено на 03.04.2013 г. на основание чл.348 от ГПК е постановено ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН делбения имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 48489.7. 167 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана (стар идентификатор: Парцел VІІ, пл.№ 829, кв.132 по плана на гр.Монтана, с административен адрес на имота: гр. Монтана, ***), целият парцел от 451 кв.м., заедно с намиращите се в парцела жилищни сгради и други подобрения, при граници (съседи): улица, И. Пастрамаджиев, Крум Йочев и наследници на Мито Камарашки. Получената при проданта парична сума да бъде разпределена поравно между съделителите, ответници по делото, А.М.И. и В.Ц.П. съразмерно на правата им по ½ ид. част за всеки един от тях.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по горното дело е образувано изп.д.№ 2-32/2014 г. по описа на ДСИ при МРС, приложено към настоящето, страни по което са ответниците по настоящето А.М.И. и В.Ц.П..
Приложеното гр.д. № 70704/2011 г. на МРС е образувано по искова молба от Л. И. Йорданов - един от съделителите по гр.д.№ 70614/2005 г. и баща на ищците против ответниците по настоящето дело- В.П. и А.Г., с претенция по чл.108 от ЗС относно 1/3 от правото на собственост от същия поземлен имот и жилищна сграда върху 81 кв.м. Производството по делото е прекратено с определение от 01.11.2012 г. като недопустимо с оглед влязлото в сила решение по гр.д.№ 70614/2005 г. на МРС.
Приложеното гр.дело №70190/2014г. на РС гр.Монтана е образувано по искова молба от К.Л.И. xxx против В.Ц.П. xxx и А.М.Г. xxx с претенция по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.108 от ЗС да се приеме по отношение на ответниците, че той и другите наследници на Л. И. Йорданов са собственици на 1/3 ид. част от жилището с идентификатор ***, построено в УПИ по КК на гр. Монтана. Производството по делото е прекратено с определение от 12.12.2014 г., влязло в сила, като недопустимо с оглед влязлото в сила решение по гр.д.№ 70614/2005 г. на РС гр.Монтана.
Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7abb40d6-3e20-4661-8700-aebdc5a65339