Решение № 17622 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17622 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20231110161615 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба с вх. № 318424/09.11.2023г., уточнена с молби от 02.10.2024г. и от 31.10.2024г., ищецът *********** е предявил обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът М. С. Г. дължи на ищеца сумата от 7873.03 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 2167925/01.03.2016г., сключен между М. С. Г. и *******, обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е бил уведомен на 26.08.2019г., вземанията по който са били прехвърлени по силата на Индивидуален договор за цесия от 07.08.2019г към Рамков договор за цесия от 02.11.2018г. сключен между цедента ******* и цесионера ищец, ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 485.74лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.08.2019г. до 30.03.2023г., за които суми има издадена Заповед № 10102 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.04.2023г. по ч.гр.д. № 16696/2023г. по описа на СРС, 27 състав, евентуално съединени с осъдителни искове за сумата от 7873.03лв. - главница по договора за кредит, който се уведомява за предсрочната изискуемост за сумата с исковата молба, ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 485.74лв. мораторна лихва от 08.08.2019г. до 30.03.2023г.

Ищецът твърди, че по силата на Индивидуален договор за цесия от 07.08.2019г. към Договор за цесия от 02.11.2018г. сключен между цедента ******* и цесионера-ищец, му е било прехвърлено вземането, произтичащо от сключения между цедента и ответника Договор за потребителски кредит № 2167925/01.03.2016г., за което длъжникът е бил уведомен по чл.99, ал.3 ЗЗД с писмо от 23.08.2019г. Твърди се, че по силата на договора за потребителски кредит е била предоставена от цедента на ответника сумата от 13 000лв., преведена на 01.03.2016г. по посочена от ответника банкова сметка. Съгласно договора страните постигнали съгласие, че главницата или общият размер на кредита бил 13390лв., включващ 13000лв. главница и 390лв. такса за разглеждане на кредита, като кредитът и таксата за разглеждане били разсрочени на 120бр. месечни вноски. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била 1 договорена застрахователна премия в размер на 1330.8лв., която също била разсрочена на 120бр. месечни плащания съгласно погасителните вноски, като поради неплащане на месечните вноски, за периода от 07.08.2022г. по задължението не били начислявани месечни вноски. Съгласно клаузите по договора задължението се олихвявало с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита, съответно за целия срок на договора била в размер на 10050.8лв., поради което и общата сума по кредита била в размер на 23440.8лв., която била платима на 120бр. месечни вноски, всяка по 195.34лв., с първи падеж 07.03.2016г. и последна вноска с падежна дата 07.02.2026г. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане на суми в срок, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, буква „А“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като от страна на *********, чрез ***********, е изпратено писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания са изискуеми изцяло и в пълен размер.

Уведомлението е изпратено на ответника с дата 23.08.2019 г., като се твърди, че длъжникът е бил уведомен за предсрочна изискуемост на кредита на 26.08.2019г. Поради изпадане в забава се твърди, че на длъжника било начислено обезщетение за забава за периода от 08.08.2019г. до 30.03.2023г. в размер на 485.74лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който оспорва исковите претенции. Оспорва уведомяване за извършената цесия, с което твърди, че същата не е произвела действие спрямо него. На следващо място, оспорва твърдяната преди заповедното производство предсрочна изискуемост, както и твърдяната настъпила предсрочна изискуемост с получаване на исковата молба. Оспорва датата, на която ищецът счита задължението за предсрочно изискуемо, доколкото оспорва до него да е достигнала информация, то алтернативно, ако ищецът приема посочената в исковата молба дата, то предявените искове били неоснователни поради погасяване по давност. Намира иска за неоснователен и доколкото ищецът не е посочил просрочените вноски, както и общия размер на неизплатената главница, така и не били отнесени непогасените суми към общия непогасен размер, вкл. не е определен и размера на непогасения остатък от предоставената сума. Твърди недействителност на договора, доколкото нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото сумите за застрахователни премии не били включени при определяне на ГПР.

Прави се искане за прихващане на недължимо платените суми от неиздължената главница.

Твърди недействителност на вземането за възнаградителна лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Твърди нищожност на договора като твърди, че не е получавал преддоговорна информация при условията на стандартен европейски формуляр при сключване на договора, както и общите условия и екземпляр от договора за кредит. Договорът бил сключен при неизгодни условия, бил недействителен поради противоречие с добрите нрави и се иска прогласяването му за нищожен и на това основание. Нямало представени доказателства за представителна власт на подписалите го лица. Клаузите за лихви и застраховка били нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор за потребителски кредит № 2167925 от 01.03.2016г., погасителен план към него и общи условия, от които се установява, че на посочената дата между ******* (кредитодател) и ответника М. С. Г. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ******* е отпуснало на ответника в заем сума в размер на 13 000 лева, със срок на издължаване от 120 месеца, при ГЛП от 10,99 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 14,02 %. Съгласно договора за разглеждане на кредита ответникът дължи сумата от 390 лева, като е уговорено заплащането на 2 застрахователна премия по застраховка „Кредитна протекция Плюс“ в общ размер на 1330,80 лева, която се разсрочва на 120 месечни плащания, съгласно погасителния план.

Общият размер на дължимата от потребителя сума възлиза на 23 440,75 лева, като размерът на всяка погасителна вноска е 195,34 лева, платима до 7 число на месеца.

Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г., сключен между ******* и ***********, се установява, че *******, като цедент, се е задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърли възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания.

Приет е индивидуален договор за цесия от 07.08.2019 г., сключен между *******, като цедент, и ***********, като цесионер, от който се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията, описани в Приложение № 1 към договора. Видно от Приложение № 1 към договора сред прехвърлените вземания е и това срещу ответника за сумата от 10 721,14 лева, произтичащо от процесния договор за кредит.

От потвърждение за извършена цесия на парични вземания по чл. 99 ЗЗД и пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява по чл. 99 ЗЗД длъжниците за извършената цесия, в т. ч. и ответника, се установява, че цедентът е потвърдил извършената цесия на вземанията, както и че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на цесионера с договора за цесия.

По делото е прието като доказателство уведомително писмо с изх. № УПЦ – П – УКФ/2167925 от 23.08.2019 г. за извършена цесия от ищеца, като пълномощник на цедента, до ответника, с което същият се уведомява за извършената цесия на вземанията по процесния договор за потребителски кредит, както и че към 23.08.2019г. задължението по него е в размер на 11184,13 лв. Уведомителното писмо е изпратено на адреса, посочен в договора за потребителски кредит, като адрес за кореспонденция, като пощенската пратка е върната с отбелязване „непотърсена“. Видно от посоченото на гърба на уведомлението за цесия поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по процесния договор за потребителски кредит, сключен с *******, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомителното писмо.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че отпусната на ответника сума по кредита в размер на 13 000 лева, след приспадане на таксата за разглеждане в размер на 390 лева, е усвоена н 01.03.2016г., като със сумата в общ размер на 2780,21 лева са погасени задължения на ответника по други договори за кредит, а остатъкът от 10 219,79 лева е преведена на 01.03.2016г. по банковата сметка на кредитополучателя. Експертът е посочил, че към датата на извършената цесия – 07.08.2019г. по процесния договор за потребителски кредит има неплатена главница в размер на 10721,14 лева, неплатена възнаградителна лихва в размер на 561,39 лева. В приложение № 1 към експертизата са посочени преди цесията извършени от ответника плащания по кредита в общ размер на 6519,68 лева, от които 2668,86 лева – главница и 3850,82 лева – възнаградителна лихва. Констатирани са плащания от ответника по кредита и след договора за цесия в общ размер на 5610 лева, като след тяхното отчитане вещото лице е посочило, че остава неплатена главница в размер на 7873,03 лева. Отразеният в договора ГПР включва в себе си сумата за застраховка. Към датата на цесията по договора за кредит е имало 6 броя неплатени месечни вноски с настъпил падеж от 07.02.2019г. до 07.07.2019г.

Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че процесният договор за потребителски кредит и погасителният план към него са изписани с шрифт в размер от 12 пункта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна 3 следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.430, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, както и при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.430, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 99 ЗЗД вр. чл.

9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

На първо място следва да се посочи, че съдът намира за недопустими евентуалните осъдителни искове, предявени от ищеца срещу ответника, за сумата от 7873.03лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 485.74лв. - мораторна лихва за периода от 08.08.2019г. до 30.03.2023г.

Съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата на предявени установителни искове по чл. 422 ГПК кредиторът ще получи защита чрез снабдяване с изпълнителен лист в случай на уважаването им, като идентична защита е предмет и на осъдителните искове. В случая не е налице хипотезата на т. 11б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, тъй като основанието на предявените в. по осъдителните искове е идентично. Ето защо е процесуално недопустимо същите вземания да се претендират с евентуални осъдителни искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК – в същия смисъл Определение № 200/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 1614/21г. на ВКС, ІV ГО; решение № 10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на ВКС,ІІ ТО.