Решение № 2199 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2199 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330114612 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, против Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „К.“, ет. *, ап. **, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между ответника и „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № *** от **** г., по силата на който на ответника била предоставена сумата от 500 лева, която следвало да върне на 1 брой вноска от 788 лв., в срок до **** г.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и ГПР в размер на 48,62%. В чл. 31, ал. 3 от ОУ по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от **** г. г.

„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Моли, ако се приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес, да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

За събиране на дължимите суми било образувано ч. гр. д. № 10516/2025 г. по описа на ПдРС, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ето защо и се предявяват настоящите установителни искове.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лв. – главница; договорна/ възнаградителна лихва върху главницата в размер на 25.03 лв. за периода от 03.06.2020 г. до 18.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 172.26 лв. за период от 18.07.2020 г. до 31.05.2025 г.; 119.06 - представляваща неплатени дължими такси, дължими 1 съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД; 262.97 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответника Д. Й. Д. не е депозирал отговор на исковата молба , нито е изразено становище по иска, като ответника не се явява на първото по делото съдебно заседание, не ангажира доказателства и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От пълномощника на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответната страна. Същият е редовно призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително направени в размер на общо 76,69 евро или 150 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 63,91 евро или 125 лева.

2

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „К.“, ет. *, ап. **, че дължи на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В следните суми: сумата от 500 лева – главница; договорна/ възнаградителна лихва върху главницата в размер на 25.03 лева за периода от 03.06.2020 г. до 18.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 172.26 лева за период от 18.07.2020 г. до 31.05.2025 г.; 119.06 лева - представляваща неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД; 262.97 лева - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2025г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4898/10.06.2025г. по ч. гр. д. № 10516/2025 г. по описа на Районен съдПловдив, ХІ-ти гр. състав.

ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „К.“, ет. *, ап. **, да заплати на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В сумата от 76,69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ или 150 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 63,91 евро /шестдесет и три евро и деветдесет и един евроцента/ или 125 лева.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3