Решение № 21733 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21733 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110152649 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът ............................ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. М. А. на сумите, както следва: сумата от 2367,46 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ................... находящ се в ....................., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (30.06.2022 г.) до плащането, сумата от 203,69 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2022 г., сумата от 50,06 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (30.06.2022 г.) до плащането, както и сумата от 9,93 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 01.07.2019 г. до 07.06.2022 г.

След указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени 1 в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Н. М. А., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Г. К., е депозирал писмен отговори на исковата молба, с които оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че е била собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, което се установявало от вписаната възбрана върху същия, като счита, че имотът е бил СИО. Твърди, че не е ползвала и не е поръчвала доставянето на топлинна енергия. Излага съображения за недопустимост респ. неоснователност на претенцията за цена на услуга дялово разпределение. Счита, че не е поставяна в забава, поради което оспорва и исковете за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ........................, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот ...................... г. се установява, че Н. М. А. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот – ................ находящ се в ................... Договорът касае обект с абонатен № ................. От заявление-декларация от ................. се установява, че Н. М. А. е поискала от ищеца партидата за имота да бъде открита на нейно име.

2

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответникът да се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Напротив установява се, че именно ответникът изрично е изявил воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот с подаване на заявлението-декларация до ищеца, което е прието от последния, видно от приетите по делото съобщения към фактури.

Неоснователни са възраженията на ответника, че е била собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, тъй като същият бил СИО. Обстоятелството дали процесният имот е съпружеска имуществена общност е ирелевантно, доколкото според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Ползването на топлинна енергия за жилище – съпружеска имуществена общност, представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството. Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Всичко закупено от съпрузите по време на брака (включително и закупуването на недвижими имоти, както и ползването на топлинна енергия в тях) е за нуждите на семейството. Солидарната обвързаност за съпрузите възниква по силата на законовата презумпция. С оглед на изложеното, дори процесният имот да е СИО, ответникът отговаря за цялото задължение. Макар съпрузите да отговарят солидарно за задълженията, свързани с общата им собственост, няма пречка ищецът да търси цялата сума от единия от тях, тъй като всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна 3 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Неоснователно е възражението на ответника с доводи за непоискана доставка на топлинна енергия. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост 4 искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.

Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за сградна инсталация и отопление на общите части) е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В частност по делото нито се твърди, нито е установено наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана.