Решение № 11 от 12.01.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. ХАСКОВО, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500721 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ,,Електроразпределителни мрежи Запад‘‘ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Цариградско шосе‘‘ № 159, чрез юрисконсулт Л. Т., против Решение № 490/25.07.2023 г., постановено по гр. дело № 2898/2022 г., по описа на Районен съд – Хасково, с което е прието за установено, че Р. М. Б. с ЕГН:********** с настоящ адрес ****, не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1784, район „Младост“, бул. “Цариградско шосе“ № 159, Бизнес Център, представляван от В. Л. и Д. Р. – заедно от всеки двама членове на УС, сумата от 9 939,17 лв. с ДДС по фактура №***, начислена вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за времето от 92 дни за периода от 07.07.2022г. до 06.10.2022г., за обект на потребление, находящ се в ***, на клиент с клиентски номер ***. С оглед изхода на делото в тежест на ответника са поставените сторените от ищеца разноски по делото в размер на 1697,57лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ,,Електроразпределителни мрежи Запад ‘‘ ЕАД, който го обжалва в законоустановения двуседмичен срок. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения във връзка с оплакванията за противоречие на първоинстанционното решение с практика на ВКС.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата чрез 1 пълномощника й, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд – Хасково. Претендира се и присъждане на разноски по делото.

Пред въззивната инстанция е допуснат преразпит на вещото лице по назначената пред първоинстанционния съд СТЕ за изясняване на делото от фактическа страна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Р. М. Б. против „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Ищцата твърди, че през м. ноември 2022 г. при проверка за натрупани задължения за ел.енергия за имота си в ***, установила, че била начислена за заплащане сумата от 9 939,17 лв. В офис на ответното дружество й било разяснено, че това била допълнително начислена сума за корекция на сметката, за която била издадена фактура №**** с падеж 25.10.2022, на името на предходния собственик на имота, наследодател на ищцата и неин дядо - Г. М. Д., ЕГН **********, починал на 07.10.2008г. Сочи се, че клиентската партида за имота, в който били открити три измервателни точки – 2 за всеки етаж от намиращата се в имота двуетажна жилищна сграда - къща и 1 за дворното място, се водила на негово име и същият бил регистриран като клиент с кл. №****. До момента нито ищцата, нито живущите в къщата нейни близки не били получавали никакви документи - констативни протоколи от проверка на електромер, нито процесната фактура. Към настоящия момент партидите на имота за ел.енергия били сменени на името на ищцата. Начисленото количество ел.енергия не било реално доставено от ответника, нито било реално изконсумирано през този период от време в имота й. Твърди, че ответникът не е легитимиран да претендира заплащането на ел. енергия, като излага подробни съображения за това. На следващо място се поддържа, че върху СТИ и измервателната схема не било извършвано неправомерно въздействие, а още по-малко от ищцата, с цел отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия. От друга страна, задължението за поддържане изправността на електромерите било на ответника, който не го изпълнявал и от това си поведение не следвало да черпи права.

Посочва се също, че в случая било недопустимо с подзаконов нормативен акт /ПИКЕЕ/ да се въвежда обективна безвиновна отговорност за потребителя за състоянието на чуждата вещелектромер. Наред с това, ответникът не следвало да се позовава на разпоредбите на чл. 183 и чл.200 от ЗЗД, касаещи договор за продажба на ел.енергия, тъй като такъв липсвал, а както било записано в Решение №118/18 09.2017г. по т.д.№961/16г. на ІІ т.о. на ВКС, с изменението на ЗЕ била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите, във всеки случай на неизмерена или неточно измерена доставена ел.енергия, какъвто обаче ответникът не бил. Формулиран е петитум, с който се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата по процесната фактура.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на релевантните за спора факти, като посочил, че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Твърди, че на 06.10.2022г. служители на ответника извършили техническа проверка на СТЕ с фабричен № ***, обслужващ обекта на ищцата, като за извършване на проверката било уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване в 14:00 часа, тъй като съгласно чл. 58 от ПИКЕЕ при установяване на неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор 2 незабавно следвало да уведоми за това МВР, но присъствието на представител на МВР по време на проверката не се изисквало. В момента на тази проверка бил съставен Констативен протокол (КП) № **** в присъствието на лице, което не било служител на ответника - П. К.

З., като независим свидетел, което било удостоверено с подписа му и се потвърждавало верността на написаното в констативния протокол. Проверката била извършена и КП бил съставен при спазване на изискванията на чл.49, ал.3 от ПИКЕЕ, като свидетелят присъствал през цялото време на проверката и при изготвянето му. В същият било отразено, че потребителят бил потърсен на адреса, но поради отсъствието му, проверката била извършена пред независимия свидетел. Посочва се, че направените при проверката констатации били описани на страница № 3 от Констативен протокол (КП) № ****, като същата установила извършването на промяна в схемата на свързване на ел. измервателната система и факта, че процесният електромер не отчитал изцяло потребяваната електрическа енергия. Процесният електромер не бил изпратен за метрологична проверка от независима лаборатория в БИМ, тъй като се касаело за промяна в схемата за свързване по смисъла на чл.

50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не до манипулация вътре в самия електромер. Ето защо, въз основа на КП № **** и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ била преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ищцата за периода от 07.07.2022 г. до датата на извършената проверка от служителите на 06.10.2022 г., т.е. за период, съответстващ на изискванията на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Процесната фактура била издадена въз основа на изготвена справка за преизчислени количества електроенергия, а корекцията на сметката била извършена на основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ. С писмо с изх. № **** ответникът уведомил потребителя за изготвената справка за преизчислените количества ел.енергия и му изпратил процесната фактура и справката за преизчислените количества ел. енергия. Той поддържа, че начинът на извършване на проверката и размерът, за който била извършена корекцията били изцяло съобразени с ПИКЕЕ, поради което възражението на ищцата за липса на правно основание за формиране и дължимост на сумата били неоснователни и излага подробни съображения. Според новите ПИКЕЕ преизчислението на количеството ел.енергия се извършвало от операторите на съответните ел.мрежи, а от своя страна ПИКЕЕ били изцяло съобразени със ЗЕ и приложимите действащи правни норми в областта на енергетиката. Посочва се, че в ПИКЕЕ липсвало изискване корекцията да се определя според „реално потребено“ количество енергия, тъй като именно промяната в схемата на свързване била препятствала измерването на енергията в пълен размер, като корекционната процедура по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ вр. чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, нормативно определяла начина, по който да се извършва преизчисление на сметката за минал период, а не за измерване на реалното потребление, което реално било възпрепятствано чрез неправомерното въздействие върху схемата на свързване на средството за търговско измерване/СТИ/. Оспорва се като неотносимо и голословно твърдението на ищцата, че процесният електромер бил метрологично негодно средство за измерване. Твърди се още, че ответникът нямал задължението да доказва виновно поведение на потребителя и се посочва относима според него съдебна практика в тази насока. Освен гореизложеното, искът се явявал неоснователен и поради съотвествието на процедурата по ПИКЕЕ с общите облигационни принципи, включително с този за неоснователното обогатяване, тъй като тя представлявала способ за отстраняването на последиците от неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но незаплатена електрическа енергия. Предвид изложеното, ответникът е претендирал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, като взе предвид доводите и възраженията на страните, след преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

3

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което същата е допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, който счита, че са основани на приетите по делото доказателства. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за частично основателни.

От представеното с исковата молба удостоверение за наследници, издадено от Столична община на 09.10.2015г., се установява, че ищцата е един от наследниците на Г. М.

Д., починал на 07.10.2008г. и оставил като свои наследници съпругата си Т. С. Д., дъщеря си Е. Г. С., починала на 28.09.2008г., дъщерите на последната Е. А. С. и Г. А. С., сина си М. Г.

М., починал на 11.03.2014г., съпругата на последния Ц. С. М. и децата им Р. М. Б. и Н. М. Г.