Решение № 509 от 01.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20221100101826 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) от Д. Р. С., чрез неговата майка и законен представител Н.С.Л., срещу „ЗК Л.И.“ АД, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.03.2019г. в гр.София, при което водач на лек автомобил с рег.№ ******* АТ, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), е увредил ищеца, като пешеходец.

Ищецът твърди, че на 23.03.2019г. е бил ударен от л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег.№ ******* АТ, тъй като, докато пресичал ул. „Хисаря“, се появил автомобил, който се движел по същата улица с посока на движение от бул. „Т.Александров“ към ул. „Цар Симеон“, и в района на бл.3А водачът е нарушил правилата за движение, не е пропуснал пресичащият пешеходец и му причинил телесни повреждания, от които търпял болки и страдания.

Пояснява, че след произшествието бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след обстойни изследвания бил диагностициран с черепно-мозъчна травма, както и с контузия в лява околоочна област на главата с разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око. Уточнява, че бил настанен в реанимация, а по-късно преведен в отделение Детска неврохирургия и изписан едва на 05.04.2019г., след което продължил лечение в домашни условия при предписан режим и лекарства. Твърди, че отговорността на водача на увреждащия автомобил била застрахована по договор за задължителна застраховка ГО в „ЗК Л.И.“ АД, поради което на 25.04.2019г. отправил искане до застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение за причинените от събитието вреди, но такова не е било заплатено и до настоящия момент. Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 40000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както 1 и сумата 506.82 лева – обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл.38 ЗА.

Ответникът не оспорва, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по договор ГО за автомобила към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования водач, вредите и пряката им причинно-следствена връзка с произшествието, както и техния размер. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете с твърдение, че е предприел внезапно пресичане на платното за движение на превозни средства на необозначено място, с което нарушил чл.114, т.1, чл.108, ал.1 и чл.113 от ЗдвП. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Констативен протокол № К-167/23.03.2019г. на ОПП – СДВР, съставен при посещение на местопроизшествието, в който е отразено, че пострадали от удар с л.а.

„Тойота РАВ 4“ с рег.№ ******* АТ са две деца, като пешеходецът Д. С. е бил транспортиран в болница с работна диагноза черепно-мозъчна травма с опасност за живота.

Видно от приложена епикриза, пострадалият ищец е бил настанен в реанимация в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ непосредствено след произшествието за активно наблюдение, след което е преместен в отделение Детска неврохирургия и изписан на 05.04.2019г.

Поставена е била диагноза тежка черепно-мозъчна травма – консервативно поведение, като пострадалият бил приет в съзнание, но с вяло, отпуснато и сънливо поведение. Установена била и разкъсно-контузна рана на горен ляв клепач, заради което, наред с другите изследвания, е бил прегледан от офталмолог (стр.2 от епикризата). За установяване на това обстоятелство е приложен амбулаторен лист от 02.04.2019г. от МЦ по офталмология „А. и Ко“ ООД. При този преглед било установено, че е налице ограничено паралитично движение в областта на горния прав мускул на клепача, обилен секрет, нарушен слъзен филм, субконюктивна хеморагия темпорално, при добре адаптиран разрез на горен клепач.

Представени са също медицински документи, от които се установява следното:

На 02.04.2019г. пострадалият ищец е бил прегледан от доц.д.р А. по повод ограничено движение на горен ляв клепач, при което е установено състоянието, описано цитираната епикриза.

На 13.05.2019г. е бил прегледан по повод увреждането на левия клепач и оставен под наблюдение.

На 12.11.2019г. пациентът е бил прегледан заради силно пристъпно главоболие и смущение в зрението след данни за травма на главата и е била поставена диагноза хронично постравматично главоболие.

На 13.12.2019г. е бил прегледан, заради оплаквания от главоболие. Диагнозата била същата.

2

На 04.06.2020г. е бил извършен преглед по повод увреждането на клепача и била назначена терапия.

Представени са 10 броя фактури за направени разходи за закупуване на медикаменти за периода 02.04.2019г. - 09.06.2019г. за Д. С., както и 2 броя фактури за извършени прегледи на детето от офталмолог на 02.04.2019г., съответно на 13.05.2019г. Общата стойност на разходите е 506.82 лева.

Видно от прието постановление от 12.11.2019г. по пр.пр.№ 11095/2019г. на СРП, образувано за причиненото по непредпазливост транспортно произшествие, наказателното преследване по отношение на водача на увреждащия автомобил е било прекратено по искане на пострадалите.

Установява се от приложена справка от информационната система на ГФ, че за увреждащото МПС и към датата на ПТП е бил валиден договор за задължителна застраховка ГО с ответника по полица № BG/22/118002361275 от 2018г. Обстоятелството е признато от ответника в процеса, поради което е отделено за безспорно с определението на съда по чл.140 ГПК.

Видно от молба на ищеца, подадена чрез неговия законен представител на 25.04.2019г., до ответника „ЗК Л.И.“ АД била предявена извънсъдебна претенция за обезщетяване на причинените от произшествието имуществени и неимуществени вреди. Не са представени доказателства за определяне и изплащане на търсеното обезщетение, респ. за отказ от плащане.

Спорни по делото са всички релевантни обстоятелства, освен наличието на валиден договор ГО за увреждащото МПС, а именно: механизма на ПТП, вината на водача, наличието на поведение у пострадалия, съпричиняващо вредоносния резултат, характер и размер на вредите и пряката им причинно-следствена връзка със събитието.

За изясняване на спорните по делото въпроси са изслушани и приети като неоспорени заключения на автотехническа и медицинска експертиза, от които се установява, че:

Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието при суха пътна настилка и ясно време. Лекият автомобил се движел по ул. „Хисаря“ в посока от бул.

„Т.Александров“ към ул. „Цар Симеон“. Пострадалият пешеходец е предприел пресичане на ул. „Хисаря“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, когато превозното средство е отстояло на 8.10 м. от мястото на удара.

Предвид наличната схема, изготвения албум, иззетия видеозапис от камера и протокол за оглед, се установява, че след удара ищецът е бил отхвърлен на 20 м., поради което е приет извод, че водачът е управлявал автомобила със скорост 55.54 км/ч. при разрешени 50 км/ч.

Не са регистрирани следи от задействана спирачна система преди удара. Пострадалият е предприел пресичане с тичане, водачът на превозното средство е предприел аварийно спиране след съприкосновението.

3

Водачът е имал пряка видимост към пресичащите деца, тъй като на място не е имало никакви препятствия, които да я компрометират.

При преценка на опасната зона за спиране на автомобила и отстоянието му от мястото на удара в момента на стъпване на пресичащите деца на пътното платно, ударът не е бил предотвратим. Предотвратяването му чрез аварийно спиране е било възможно при скорост на движение от 26.60 км/ч. и по-малка.

Както водача на превозното средство, така и пешеходецът са могли да избегнат инцидента, ако водачът на автомобила е намалил скоростта в отсечката, след като е възприел намиращите се на бордюра деца, доколкото поведението им е непредвидимо и потенциално опасно за участниците в движението, а пострадалият е можел да предприеме пресичане след изчакване на автомобила.

Към момента на изготвяне на заключението е очертана пешеходна пътека на 10 м. преди местонастъпване на удара, каквато обаче вероятно не е съществувала към датата на ПТП, тъй като не е отразена в протокола за оглед и не се съобщава за наличието й.

Непосредствено след удара пострадалият е бил контактен, но сънлив, с установен умерено изразен мозъчен оток и повръщане, с лекостепенна огнищна неврологична симптоматика, латентна пареза, количествени нарушения в съзнанието, поради което е преведен в реанимация, а по-късно в Детска неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Данните оправдават поставянето на диагноза тежка черепно-мозъчна травма и контузия на мозъка.

Причиненото при удара увреждането се изразява в мозъчна контузия, контузия и подкожен хематом периорбитално вляво и разкъсно-контузна рана на горен ляв клепач.

Пострадалият е търпял интензивни болки в първите 10-15 дни, значително страдания до 20-30 дни и умерена болка до 2 месеца. Не са налице остатъчни увреждания.

Разпитан по делото като свидетел е водачът Н. М., която заявява, че докато се движела покрай парка „Света Троица“, деца са изскочили на уличното платно, тичайки, в посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила. Уточнява, че непосредствено преди мястото на удара преминала през „легнал полицай“, поради което е шофирала с около 30 км/ч. Отрича да е забелязала пострадалия и спътника му непосредствено преди удара.

Разпитан е свидетеля П.Л., леля на пострадалия. Същата заявява, че узнала за произшествието от майката на детето, която е нейна сестра и която й се обадила по телефона, че детето й е в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с опасност за живота. Пояснява, че майката била уплашена, поради което тръгнала към болницата, където били информирани, че детето е загубило съзнание и било с опасност за живота. Признава, че същият ден са видели детето, което тя намерила в тежко състояние, с обезобразено, синьо и подуто лице, плачел и искал да си ходи вкъщи, трудно говорел, казвал, че го боли. Указва, че бил вързан за безопасност по препоръка на лекар, което го травмирало допълнително, както и факта, че не можел да става и бил с памперс, заради което не искал да приема храна и течности.

Посочва, че лекарите го съветвали да не плаче, заради разкъсаното си око, но той не спирал.

4

Изведен бил от реанимация след три дни, когато за първи път видял изражението си и изпаднал в паника дали ще се възстанови. Заявява, че бил изписан от болничното заведение, тъй като физически се подобрявал, но психически бил толкова травмиран, че не искал да излиза навън и се притеснявал от видимо падналия клепач. Ходел с шапка и тъмни очила да го прикрива и дори не искал да се връща в училище, ужасен от променения си вид. Посочва, че този лицев недостатък е останал и до днес и че вероятно е поправим само чрез пластична операция. Указва, че момчето не се харесва понастоящем и страда от това, както и че окото все още го боли.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от 25.04.2019г., като не са налице данни за отговор на адресата в указания от закона тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.