Решение № 18417 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18417 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря СС В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110155024 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Д..” АД е предявил срещу ответника ЗАД „Д...“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1694, 36 евро с равностойност 3313, 88 лв. (съобразно изменението на иска, допуснато в открито съдебно заседание на 16.09.2026 г.), представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № .., ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по определянето му в размер на 15.00 лв. за причинени имуществени вреди на товарен автомобил марка „Ф..“, модел „К“, с peг. № .. собственост на „Е..“ ЕООД, в резултат на ПТП, настъпило на 19.12.2022 г., в гр. София, на ул. „А...“ №.., по вина на водач на товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, с рег.№ Р.. за който е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба (15.12.2025 г.) до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 505, 53 евро с равностойност 987, 75 лв. (съобразно изменението на иска, допуснато в открито съдебно заседание на 16.09.2026 г.), представляваща мораторна лихва за периода от 17.09.2023 г. до 14.12.2025 г.

Ищецът твърди, че на 19.12.2022 г., в гр. София, на ул. „А...“ №.., е реализирано ПТП между товарен автомобил марка „Ф..“, модел „К“, с peг. № .. собственост на „Е..“ ЕООД и товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, с рег.№ Р.. по вина на застрахования при ответника водач. Излага, че товарен автомобил марка „Ф..“, модел „К“, с peг. № .. е ударен от товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, с рег.№ Р.. чийто водач не се съобразява с разположението му на пътното платно, не преценява габаритите на управляваната от него композиция и не предприема маневра за десен завой, вследствие на което ремаркето се изнася наляво по посоката му на движение и нанася увреждания по страничната лява част на другото МПС. За застрахователното събитие била образувана ликвидационна преписка по щета № .., като ремонтът бил възложен на автосервиз „По.“ ЕООД в гр. София.

Извършени били огледи на увреденото МПС, застраховано при ищеца, като били констатирани множество увреждания – предна лява врата, външна дръжка на предна лява врата, заден ляв страничен панел и капак на резервоар за гориво. Съобразно издадено 1 проформа фактура от 23.03.2023 г. и Фактура № ../24.03.2023 г. разходите по ремонта възлизали на 10 018 лева /5122,34 лева/, които ищцовото дружество е заплатило на 21.06.2023 г. Излага, че се наложило извършването и на второ плащане, което касаело табелка с номер на шасито на увредения автомобил, на стойност 303,25 лева /155,05 евро/, която сума била изплатена от него на 26.09.2023 г. Твърди, че за периода 11.06.2022 г. от 10.06.2023 г. между ЗАД „Д...“ АД и собственика на товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, с рег.№ Р.. управлявано от виновния водач, е била сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна към датата на ПТП -19.12.2022г.

Твърди, че на основание чл. 411 КЗ и с оглед на извършеното от него плащане се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че на 16.08.2023 г. е изпратил до ответника съпроводително писмо, получено от последния на 17.08.2023 г., с която го е поканил да му възстанови заплатеното обезщетение в общ размер на 10 033,42 лв., а на 19.12.2024 г. му е изпратил второ съпроводително писмо за възстановяване и на извършеното плащане в размер на 303,25 лева, получено от ответника на 20.12.2024 г. В отговор на изпратените писма, ответникът погасил само сумата в размер на 5016,71 лева – по първата покана, и изцяло възстановил сумата по второто съпроводително писмо /303,25 лв./. С тези доводи, моли за осъждане на ответника да му заплати остатъка от заплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 5016,71 лева. Предявява и акцесорен иск за мораторна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, с рег.№ ... Твърди, че водачът на товарен автомобил марка „Ф..“, модел „К“, с peг. № .. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 26 от ЗДвП. Оспорва иска по размер, като освен това твърди, че вредите не се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП. Навежда възражение за съпричиняване, тъй като застрахованият при ищцовото дружество водач е могъл да предотврати процесното ПТП, а не го е сторил. Излага, че изплатеното от него обезщетение в размер на 5016,71 лева е действителният размер на уврежданията по процесното МПС, застраховано при ищеца, поради което и намира, че не дължи разликата. Оспорва акцесорния иск за лихва. Моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи поставянето на ответника в забава чрез получаване на покана и размера на обезщетението.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземането на ищеца чрез плащане, както и възраженията си, че инцидентът е настъпил по вина на застрахования при ищеца водач, вкл. възражението си за съпричиняване на сочените основания.

За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК следва да се отделят следните обстоятелства: 1) че към 19.12.2022 г. товарен автомобил марка „Ф..“, модел „К“, с peг. № .. е бил застрахован при „Д..” АД по застраховка „Каско на МПС“; 2) че към 19.12.2022 г. товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, с рег.№ Р.. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при 2 ответника; 3) че ответникът е погасил частично предявената преди завеждане на настоящето дело регресна претенция като е заплатил сума в размер на 2565 евро (5016, 71 лв.), както и още 155, 05 евро (303, 25 лв.).

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото двустранен констативен протокол от 19.12.2022 г., съставен от участниците в процесното ПТП, приложените по делото искане за оценка на вреди, протокол за извършен оглед на МПС, възлагателно писмо, възлагателно писмо, опис на претенция, приемо-предавателен протокол, фактура, две преводни нареждания, ликвидационен акт, както и от заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 19.12.2022 г., около 10.30 ч., в гр. София влекач „И. С.“ с рег. номер .., с ремарке с рег. номер .., се е движел по ул. „А...“ и на кръстовището, образувано с ул. „Е..“ водачът е предприел маневра за завой надясно, при което е настъпило съприкосновение със спрелия в този момент отляво лекотоварен автомобил „Ф.. К“ с рег. номер ... Вследствие на произшествието са били нанесени щети по предна лява врата и страничен ляв панел на лекотоварен автомобил „Ф.. К“.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.

По делото бе разпитан свидетелят Й. Д. П., водачът на лекотоварен автомобил „Ф.. К“.

От неговите показания се установява, че процесното произшествие е настъпило след като той, движейки се по ул. „Е..“, е завил надясно. Срещу него в срещуположната лента се е движел камион. Свидетелят отбил своя автомобил плътно вдясно, за да може с камиона да се разминат. Камионът започнал маневра за завой надясно, при която се приближил доста към автомобила на свидетеля, задната част на ремаркето се изнесла много и настъпил контакт между двете превозни средства. Управляваният от свидетеля автомобил получил увреждания по цялата дължина на лявата страна, започвайки от лявата шофьорска врата, през целия страничен панел до задната част, вкл. до капачката на резервоара. Това се 3 случило на разстояние около 3-5 метра от кръстовището. Водачът на камиона не спрял и продължил. Свидетелят слязъл за секунда да види какви са пораженията и след това тръгнал след камиона. Настигнал го след няколко преки в промишлената зона на Обеля и му подал звуков сигнал. Водачът на камиона бил изненадан, но след това видели боята по задната част на ремаркето.

Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на влекача „И. С.“ П. С.. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства, както и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. От показанията на разпитания свидетел се установява, че той е отбил встрани и е изчакал тежкотоварния автомобил да премине, но водачът на влекача не е преценил правилно разположението на двете превозни средства и не е оставил достатъчно странично разстояние между двете превозни средства, за да извърши маневрата без съприкосновение между тях, и по този начин той е станал причина за настъпване на произшествието.