Решение № 310 от 24.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Бургас, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232100500176 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ОД на МВР гр.Бургас,подадена чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Г.В.,с адрес гр.Бургас,ул.“Христо Ботев“№46 срещу Решение № 2870 от 14.12.2022г. постановено по гр.д.№ 6225/2022г.по описа на БРС,с което ответникът ОД на МВР гр.Бургас е осъден да заплати на ищеца Е. И.

Д. с ЕГН-**********, сумата от 306.35 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 36.54 часа положен от ищеца и неплатен извънреден труд,получен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 на положения нощен труд в дневен,за периода 01.10.2019г.-09.07.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 30.09.2022г.до окончателното и изплащане,както и сумата от 75 лева,представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2020г.-29.09.2022г. и 350 лева разноски по делото.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява крайният извод на съда,че е налице разлика между действително положения нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и изплатен от ОДМВР-Бургас.Намира за несъобразено със специалната нормативна уредба заключението на съда,че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата ставка,предвидена за заплащане на извънреден труд,с коефициент 1.143. Оспорено е 1 становището на районния съд,че е налице празнота в специалната нормативна уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Посочва се,че съдът не е отчел,че страните са обвързани от служебно правоотношение,регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение,а в ЗМВР липсва препращаща норма,която да даде основание за субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,трудовото възнаграждение и др. С оглед на това,размерът на допълнителното трудово възнаграждение според въззивника също следва да се определи по специалните правила,разписани в ЗМВР и издадени въз основа на него наредби и заповеди на министъра на МВР.Поддържа изцяло становището,което е изложено в отговора на исковата молба. Излага подробна правна аргументация за неправилност на решението на БРС и във връзка с постановеното решение на СЕС по дело С-262/2020,по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит. Прави оплакване,че изложените подробно съображения за приложимостта на специалния ред спрямо общия такъв неоснователно не са били споделени от първата инстанция и неправилно съдът е приел,че при наличие на непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на МВР,следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.Моли за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от въззивната инстанция,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В отговора на въззивната жалба въззиваемият Е. И. Д., чрез пълномощника му адв.Ц. въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се прави искане решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са правни доводи относно липсата на нормативна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,която не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положения нощен труд в дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била противоконституционна,а като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че следва да намери субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният съд.По отношение на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената стойност на извънреден труд от 105.25 часа,както е приел БРС въз основа на доказателствата,събрани по делото. Претендира разноски,няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната ОД на МВР –гр.Бургас се представлява от гл.юрисконсулт В.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият Д. не се явява.Представлява се от адв.Ц.,която 2 оспорва въззивната жалба,няма нови доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът Д. е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.Не е било спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е положил общо 248 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 283.46 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 35.46 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 35.46 часа възлиза на сума в размер на 306.35 лева,а дължимата лихва за забава възлиза на сумата 75 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.

От правна страна на спора съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.

Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща към тях основание чл. 272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с 3 възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни подзаконови актове Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г.,които предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на правната уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба,районният съд е приел,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.

Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба. При обсъждане на това възражение,съдът съобрази,че в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се споделят от настоящата инстанция. Налага се извод,че макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а 4 нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

В чл.49 на ЗДСл законодателят е предвидил,че работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично,като сумирано изчисляване на работното време е допустимо само за период до 6 месеца,а при служители на ненормиран работен ден не се допуска сумирано изчисляване на работното време. В чл.50а от ЗДСл има изрична препратка към КТ досежно полаганият от държавни служители извънреден труд – допустимост,продължителност,отчитане и заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал.