Определение № 360 от 10.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Перник, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, обективирана във възражение по чл. 414а ГПК вх. на ПРС № 2577/31.01.2025 г., подадена от Д. С. М. от ***, с ЕИК:********** срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4447/18.12.2024 г., издадена по ч. гр. дело № 7036/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на заявителя „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката твърди, че задължението било погасено преди връчване на заповедта по чл. 410 ГПК и дори преди срока за доброволно изпълнение, поради което счита, че не дължи разноски. В условията на евентуалност – ако съдът приеме, че тя дължи разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 480 лв., в каквато връзка навежда доводи, че размерът на хонорара бил почти колкото задължението по заповедта; че не отговарял на фактическата и правна сложност на производството поради това, че се касаело единствено за изготвяне на бланкетно възражение.

„Водоснабдяване и Канализация“ ООД чрез адвокат Т. Н. е подало отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение.

Излага съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателката, че не се дължали разноски и че адвокатското възнаграждение било прекомерно.

1

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 7036/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. С. М., което заявление е било уважено от съда с разпореждане № 20199/18.12.2024 г. и въз основа на последното е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4447/18.12.2024 г., съгласно която длъжницата Д.

С. М. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, както следва: - сумата от 590.38 лв., представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 11.07.2022 г. до 27.09.2024 г., за имот, находящ се в ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане; - сумата от 80.55 лв., представляваща лихва за периода от 17.09.2022 г. до 26.11.2024 г.; - сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не дължала разноски.

Заповедното производството е образувано на 18.12.2024 г., а извършеното от страна на длъжницата плащане на главница, лихва, законна лихва и част от държавната такса е осъществено впоследствие, на 30.12.2024 г. Следователно, към датата на подаване на заявлението, длъжницата е била в неизпълнение на задължението си, с което е дала повод за завеждане на делото, с оглед и на което същата дължи разноски за производството, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика, която тълкува плащането след образуване на съдебното производство като доказателство за даване на повод за иницииране на производството.

Основателно обаче се явява направеното от жалбоподателката възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение при съобразяване с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това 2 води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Поради това и съобразявайки и размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо размера на горепосочените задължения на длъжника, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 240 лв. с ДДС.

По така изложените съображения, издадената заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта й за горницата над присъдената сума от 240 лева за адвокатско възнаграждение, съответно да бъде потвърдена в останалата й обжалвана част.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4447/18.12.2024 г., издадена по ч. гр. дело № 7036/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й, с която е разпоредено Д.

С. М. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лева с включено ДДС до присъдените 480 лева.

Потвърждава заповедта в останалата й обжалвана част – с която е разпоредено Д.

С. М. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4