Решение № 756 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000500595 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 635 от 25.11.2022г., постановено по гр.д.№ 430/2021г. по описа на ОСБлагоевград, ГО, 15 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, е осъдена да заплати на Л. В. С., сумата от 3 000 /три хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, психически и физически, в следствие от ПТП, настъпило на 11.04.2019г. около 09.30 ч. в гр.Сандански, ул.“Свобода“ на пешеходна пътека, с делинквент В. М. М., водач на л.а.„Тойота Рав 4“ рег.

№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2020г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 3000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 26 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД са осъдени да заплатят в полза на ОС-Благоевград на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 120 лева, представляваща дължима д.т. върху уважения иск.

По компенсация Л. В. С. е осъден да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, сумата от 1611.77 /хиляда шестотин и единадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 1

ГПК. В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Л. В. С. оспорва решението в неговата отхвърлителна част изцяло - за разликата над 3 000 лв. до 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като моли съда да го отмени в тази му част и да уважи изцяло претенцията в посочения размер.

Изтъква факта, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразяващо се в пълна липса на преценка на размера на обезщетението и поради необоснованост на другите обстоятелства от фактическия състав на преценяването на размера на обезщетението по справедливост.

При определянето му съдът не е съобразил и преценил правилно, че в резултат на ПТП на Л.

С. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в - охлузна рана с размери 7/7 см. в областта на дясна тазобедрена става, охлузна рана с размери 3/5 см. и охлузна рана с размери 5/5 см. по вътрешната страна на дясна колянна става, без данни за фрактура на костите, палпаторна болка в областта на гръден кош, оток с насиняване в областта на лява глезенна става, болки в областта на кръста и остра реакция на стрес с последващо посттравматично разстройство, като безспорно тези увреждания се доказват от изготвените два броя СМЕ. Според заключението тези увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице дава заключение, че като цяло възстановителния период при такива травматични увреждания е от порядъка на 15-20 дни, но Л. С. е в напреднала възраст и в съчетание с другите му заболявалия, този възстановителен период е бил значително по-дълъг. Това е така, защото известно време след ПТП се провокират неврологични болки в областта на кръста, което състояние налага постъпване в болница и провеждане на болнично лечение. При снемане на анамнезата Л. С. свързва влошаването на състоянието си с претърпяното ПТП. Вещото лице потвърди в своето заключение, че ПТП може да провокира влошаване и обостряне на състоянието. По отношение на неврологичното състояние на С., касаещо болките му в кръсната област и крайниците посочва, че вещото лице е възприело едностранчиво тезата на ответника, че всичко се дължи на предишно заболяване, като изключва сигурните симптоми, дължащи се на травматично увреждане при претърпяно ПТП. При снемането на неврологичния му статус отново е установено анталгична поза и походка, но вече е установено и положителни разтяжни феномени, болезнени активни и пасивни движения в дясна тазобедрена става, които се получават при травми. Положителни разтяжни феномени означава, че е налице травма /разтежение/ на сухожилията, което от само себе си не може да се получи, освен ако няма травма. Що се касае до установената изгладена поясна лордоза, посочва, че това се дължи на неволна контракция на мускулатурата /т.н. ригидност/ в поясната област, неволева реакция на организма, чийто ефект е да обездвижи и намали болезнените движения в тази част на гръбначния стълб. Затова заключението на ВЛ в тази част противоречи на обективно установените находки, описани в медицинската документация. Всичките тези телесни увреждания безспорно са му причинили болки и страдания за един значително попродължителен период от време, от посочените 2-3 седмици. Страдания са налице и към настоящия момент, тъй като движенията на единия крак са ограничени, забавени и създават 2 едно общо неразположение и дискомфорт. Посочва още, че от показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица се установява, че е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в множество физически болки и страдания. Безспорно е настъпила промяна в неговото психическо състояние от нанесените му травми, като процесът по възстановяването му още не е приключил, тъй като и към момента е налице завишена тревожност, по изразена ситуативна такава при припомняне на случилото се.

Сегашното му състояние /описано от свидетелите/ и установено от вещите лица е показателно, че случилото се му е оставило трайни увреждания на психиката му и едно постоянно общо разстройство на здравето, съчетано от травмите и възрастта му. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Л. В. С. твърди, че на 11.04.2019г. около 09.30ч. в гр.Сандански, срещу сградата на Общината предприел пресичане на пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра“.

Движел се в посока от сградата на РПК към автобусната спирка от другия край, където има лавка за кафе. След като пресякъл половината пешеходна пътека, бил ударен, в областта на ляво коляно и таз, от л.а.марка „Тойота“, модел „Рев 4“, ДК № *******, управляван от водачът В. М.. При удара ищецът се качил върху капака на автомобила, а при рязкото спиране на последния, бил изхвърлен на асфалта, при което паднал на десния таз. Изпитвал силни болки в областта на гръдния кош, десния таз и дясно коляно. Лявата глезенна става също го боляла, тъй като била силно ударена при удара. При извършен медицински преглед били установени следните травми: охлузна рана с размери 7/7 см в областта на дясна тазобедрена става, охлузна рана с размери 3/5 см и охлузна рана с размери 5/5 см по вътрешната страна на дясна колянна става, без данни за фрактура на костите, палпаторна болка в областта на гръден кош, оток с насиняване в областта на лява глезенна става /медицинско свидетелство № 125/. Твърди, че след преглед от психиатър е диагностициран със „синдром на посттравматично стресово разстройство“. С времето болките в кръста се усилвали, започнали да се разпространяват по левия му крак и от вътрешната страна на таза на десния крак. В тази връзка бил лекуван в неврологично отделение на МБАЛ „Югозападна болница“ Сандански, в периода 17.07.2019 г.-22.07.2019г. След лечението в болницата бил посъветван да проведе рехабилитация. Твърди, че въпреки проведеното лечение и рехабилитация /в периода 11.09.2019г.-18.09.2019г./, състоянието му се влошава.

Твърди, че шест месеца след ПТП изпитвал страх да се разхожда по улиците, а при пресичане на пътното платно изпитва страх и паника. Към датата на ПТП водачът на л.а. има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството-ответник. Затова е 3 отправил до ответника писмена претенция за изплащане на обезщетение за вреди, претърпяни от процесното ПТП. Била образувана преписка, и определено обезщетение 3000 лв., с която не е съгласен. Претендира сумата от 26 000 лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2019 г.

/дата на подаване на поканата/ до окончателното й заплащане.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като в качеството на пешеходец е предприел пресичане в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, като е излязъл внезапно на пътното платно и е станал причина за ПТП. Оспорва вида и размера на претърпяните неимуществени вреди. Счита за прекомерен и необоснован претендирания размер обезщетение.

От фактическа страна се установява, че на 11.04.2019г. около 09.30ч. в гр.Сандански, на ул.“Свобода“ като водач на л.а.„Тойота Рав 4“ с рег. № *******, извършвайки маневра ляв завой по ул.„Свобода“ в посока пл.България не пропуска пресичащия срещу него по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8.1, тип „Зебра“ пешеходец Л. В. С., блъска го с предната броня, в следствие на което пешеходецът пада на земята и получава охлузвания в областта на десния крак - нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП.

В този смисъл пострадалият е пресичал на регламентирано за целта място - пешеходна пътека тип Зебра, както и че не е навлязъл внезапно на пътното платно - движел се е с нормален ход на пресичане. Виновният водач е имал възможност да забележи пешеходеца от разстояние преди мястото на удара и да предприеме действия по аварийно спиране.

Въпреки това той е продължил движението си.

В тази връзка, по делото не са ангажирани доказателства от страна на застрахователя, че пострадалият, при настъпване на пътния инцидент, не е съобразил движението си с разстоянието от приближаващото МПС. Следователно поведението му не се намира в причинна връзка с настъпилия инцидент. Императивната разпоредба на чл.119 ЗДвП задължава водачите на МПС, при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Предмет на въззивно обжалване е единствено размера на присъденото обезщетение, като няма жалба от страна на застрахователя. Ето защо и с оглед гореизложеното САС намира за правилен извода на първа инстанция, че възражението за съпричиняване от страна на пострадалия е недоказано пълно и главно, а освен това не е предмет на въззивното производство.

От заключението по депозираната на л.62 СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП като пешеходец, ищецът получава следните травматични увреждания - охлузна рана в областта на дясна тазобедрена става; охлузна рана в областта на дясното коляно; контузия на гръден кош; оток и кръвонасядане на лявата глезенна става, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертното становище сочи по категоричен начин, че описаните травматични увреждания са в причинно следствена връзка с 4 процесното ПТП, както и че не изискват специфично медикаментозно или друго терапевтично поведение. Вещото лице сочи, че по делото липсват данни за извършен на ищеца непосредствено след инцидента медицински преглед, както и за назначено лечение/терапия и предписани в тази връзка медикаменти. В такива случаи лечението е симптоматично - в рамките на една седмица се вземат нестероидни противовъзпалителни средства, а възстановителният период като цяло е от порядъка на 15-20 дни. Относно релевираните от ищеца болки в десния крак като пряка последица от процесното ПТП вещото лице сочи - на база данните за извършената диагностика и лечения на ищеца, съгласно епикриза към ИЗ 8425/2019г. и епикриза към ИЗ № 4159, издадена от д-р А., на 11.09.2019г. - се касае за увреждане на поясния отдел на гръбначния стълб и двете ТБС с дегенеративен, възрастово обусловен, нетравматичен характер, което е било налице преди процесното ПТП.