Решение № 79 от 09.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Ямбол, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600163 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от подс. Р. Б. /R. В./ - роден на ********** г. в *****, постоянен адрес: *****, град ******, ул. **** **** **, ап. *, гражданин на *****, ЛН:*******-*****, чрез служебния защитник адв. Я. М. от АК – ***** против Присъда №9/04.02.2025 г., постановена по НОХД №405/2024 г. по описа на РС – Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 15:20 часа, на път Ш5308, в района на разклон за с. *****, общ. *****, обл.*****, противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване и извършване на превоз на 5 /пет/ лица - чужденци-граждани на Сирия, а именно: М. Х. Х. /М. Н. Н./, сирийски гражданин, роден на **.**.**** г. в гр. ****, Сирия, сирийски гражданин, без документи за самоличност, Х. Х. Х. /Н. Н. Н./, роден на **.**.**** г. в гр. ****, Сирия, сирийски гражданин, без документи за самоличност, С. Х. Х. /S. Н. Н./, роден на **.**.**** г. в гр. ****, Сирия, сирийски гражданин, без документи за самоличност, Ю. Р. А. /Y. R. А./ роден на **.**.**** г. в гр. *****, Сирия, сирийски гражданин, без документи за самоличност, А. С. А. /А.S.А.)/, роден на **.**.**** г. в гр.

*****, Сирия, без документи за самоличност; да преминават и пребивават в Република България в нарушение на закона по смисъла на чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „ Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват ", чл.19, ал.1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „ Чужденец, който влиза в Република България или 1 преминава транзитно през нейната територия,в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват" , и чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1. Виза по чл.9а, ал.2, т.3 и т.4; 2. Международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим; З.Актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България; 4.

Разрешение на службите за административен контрол на чужденците", като деянието е извършено чрез използване моторно превозно средство - лек автомобил, марка „*****", модел „*****", с рег.№ ******, извършено по отношение на 1 /едно/ непълнолетно лице, а именно -Х. Х. Х. /Н. Н. Н./, роден на **.**.**** г. в гр. ****, Сирия, сирийски гражданин, без документи за самоличност, по отношение на повече от едно лице - 5 /пет/ лица и с цел да набави за себе си имотна облага -престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4, т.5 и т.6, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК са му наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ години и ГЛОБА в размер на 5 000 лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

На основание чл.281, ал.4 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв., представляваща пазарната стойност на превозното средство - лек автомобил марка „*****" модел „*****" с рег. № ******, собственост на Ю. Й. Й..

Постановено е вещественото доказателство - 1 бр. лек автомобил марка ,,*****", модел „*****" с рег. № ****** да се върне на Ю. Й. Й., ЕГН **********.

Подсъдимият Р. Б. /R. В./ е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 351 лв., в приход на републиканския бюджет, по сметката на ОДМВР-Ямбол.

Присъдата се атакува с твърдения за неправилност и необоснованост.

Въззивникът твърди, че тежестта на наказанието е несъразмеримо висока и не съответства на степента на обществената опасност както на извършеното деяние, така и на индивидуалните особености на подсъдимия. Изтъква, че от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се доказа по безспорен и категоричен начин, че подс. Р. Б. е извършил от обективна и субективна страна престъплението, за което е обвинен.

Жалбоподателят твърди, че при постановяване на атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е приложил едностранчив и избирателен аналитичен подход, довел до възприемане на несъответна на доказателствата фактическа обстановка, а от там и до вземането на погрешни изводи от съда.

Моли ЯОС да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която да признае подс. Р. Б. за невиновен по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако съдът прецени, че подс. Б. е извършил деянието, за което е обвинен, се прави искане ЯОС да измени първоинстанционната присъда като на въззивника - подъсдим се наложи минималното предвидено в материалната норма наказание за това престъпление, което наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК

В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим, редовно уведомен не се явява лично, за него се явява служебния защитник адв. М. от *АК, който поддържа въззивната жалба и доводите изложени в нея. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която ЯОС да признае подс. Р. Б. за невиновен по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако съдът прецени, че подс. Б. е извършил деянието, за което е обвинен, се настоява от защитата, ЯОС да измени първоинстанционната присъда като се наложи минимално предвиденото в закона наказание за това престъпление, което наказание се отложи с приложение на нормата на чл.66, ал.1 от НК. Пледира още да не се налага на подс. Б. наказание „глоба“.

Представителят на ЯОП счита, че присъдата на РС-Ямбол не страда от 2 пороците, посочени във въззивната жалба. Счита, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил законосъобразно материалния закон.

Намира наложените наказания „лишаване от свобода" и „глоба" за справедливи, определени към техния минимум. Пледира за потвърждаване на постановената от ЯРС присъда.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва:

Подсъдимият Б.- гражданин на *****, осъществил контакт с лице без неустановена по делото самоличност, което предлагало пари за превозване на незаконни мигранти на територията на Република България. Договорили се, че подсъдимият ще получи парична сума на мигрант, като същият следва да превози неопределен брой незаконни мигранти през територията на Република България.

През септември 20** г., на неустановена дата, подсъдимият Б. пристигнал в България, а на **.**.****г. в гр.Варна наел лек автомобил „***** *****" с рег. № ******, който е собственост на фирма „**** ****" ЕООД, гр.Варна, представлявана от свид. Ю. Й..

След като пренощувал в дома на свой приятел в с.******, обл.*****, на **.**.**** г. подсъдимият Б. се насочил посока гр. Бургас с лекия автомобил марка и модел „***** *****" с рег.№* *****. След известно време подсъдимият спрял на неустановено по делото място в област Бургас, откъдето следвало да вземе незаконните мигранти.

Междувременно свидетелите М. Х. Х., Х. Х. Х., С. Х. Х., Ю. Р. А. и А. С. А., всичките сирийски граждани, без документи за самоличност решили да емигрират от Република Сирия за Западна Европа. Тяхното намерение било да достигнат до държава във Западна Европа. В изпълнение на намисленото, те се свързали и заплатили различни парични суми на трафиканти, които от своя страна, се задължили да преведат свидетелите сирийски граждани от Република Турция през територията на Република България до територията на Сърбия. Свидетелите напуснали Сирия и преминавайки границата с Република Турция, били настанени в квартира в гр. Истанбул, където живели известно време. На **.**.**** г. свидетелите, заедно с други, неустановени по делото лица, всички около 20 души, водени от двама каналджии тръгнали към границата на Република Турция с Република България. Достигнали границата на Република България на **.**.**** година, след което един от каналджиите отрязал дупка в телената ограда и така свидетелите – сирийски граждани, заедно с останалите, неустановени по делото лица, преминали границата, минавайки през дупката в телената ограда, изградена на границата между двете държави на неустановено по делото място. По този начин на **.**.**** г. без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места петимата свидетели сирийски граждани, заедно с другите, неустановени по делото лица, влезли на територията на Република България през сухопътната граница на България с Турция.

Отделяйки се от останалите, петимата свидетели навлезли на територията на Република Българи, водени от каналджия. Преминали пеш през гориста местност, като продължили да вървят към вътрешността на страната. На **.**.**** г. достигнали до неустановено по делото място, в района на обл.Бургас, откъдето следвало да бъдат взети и 3 превозени с моторно превозно средство към вътрешността на страната ни. На същата дата, подс. Б. пристигнал на това неустановено по делото място в района на обл. Бургас с наетия лек автомобил марка и модел „***** *****" с рег. № ******. В задния отсег на автомобила се качили свидетелите М. Х. Х., Х. Х. Х., С. Х. Х., Ю. Р. А. и А. С. А., а каналджиятатрафиканат се върнал към границата ни с Република Турция, след което подс. Б. потеглил с процесния автомобил към гр. София.

На **.**.**** г. около 15:20 часа свидетелите И. И. - служител на РУСливница при ОДМВР-София и Й. Б. - командирован служител на ОДМВР-Ямбол, заедно със своя колега Г. Т. патрулирали на път III-5308, в района на разклона за с.*****, общ.*****, обл.*****, където забелязали лек автомобил „***** *****" с рег. № ******, който се движил в посока към гр.Ямбол. Полицаите спрели автомобила за проверка и установили самоличността на водача – подс. Р. Б., а в задния отсег на автомобила установили пет лица, без документи за самоличност, които заявили на полицейските служители, че са сирийски граждани. Полицейските служители докладвали на ОДЧ при ГПУ-Елхово, след което подсъдимия Р. Б. и петимата сирийски граждани били задържани и отведени в ГПУ-Елхово, където била установена самоличността им.

С протокол за доброволно предаване подсъдимият Р. Б. предал лек автомобил „***** *****" с рег. № ******, ведно с контактен ключ за автомобила.

От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че средната пазарна стойност на лек автомобил марка „*****" модел „*****" с рег. № ****** възлиза на 10000 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

След съвкупен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на: отчасти от обясненията на подсъдимия Р. Б., приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК; от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Х. Х. и А. С. А., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им съдебно заседание на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК, от показанията на свидетелите И. И. и Й. Б., от приложените по делото и прочетени в съдебно заседание на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, както и въз основа на изготвената по делото оценителна експертиза. Доказателствата, правилно кредитирани от ЯРС, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.