Решение № 15 от 26.04.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Елена, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20244130200014 по описа за 2024 година С НП № 23-0260-000289/10.01.2024 г. на Началника на РУ – Елена за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв. на Д. С. И. от с. Б., общ. Т., обл. Я..

Постъпила е жалба от Д. С. И. против НП. В същата жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото нарушение. Оспорва изцяло фактическа обстановка, описана в АУАН и в НП. Счита, че последните са неправилни и незаконосъобразни, тъй като не са налице постановените в закона материално правни и процесуални предпоставки за издаването им, както и за налагане на наказанието. Освен това, са издадени от некомпетентен орган.

Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. С. И. се явява лично и с адв. С. С.. Двамата поддържат депозираната жалба против обжалваното НП.

Пълномощникът на жалбоподателя представя писмени бележки, в които излага подробни съображения по същество на спора. Претендират направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Началникът на РУ - Елена към ОД на МВР Велико Търново се явява и взема становище, 1 че НП е издадено съобразно изискванията на закона и моли съда да го потвърди.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

На 26.12.2023 г. в 13.03 часа в с. Костел, общ. Елена свидетелите А.

М. И. и М. С. П., двамата служители на РУ – Елена, били на работа. Същите забелязали в посока към с. Зеленик, общ. Елена да се движи лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № У **** АХ с прикачено ремарке тип платформа с рег.

№ А **** ЕЕ. Свидетелите го спрели и извършили проверка. От същата се установило, че съставът от ППС, управляван от водача Д. С. И., е с допустима максимална маса, която надвишава упоменатата в ЗДвП - 4250 кг.

Свидетелите направили справка за категориите, които притежава водачът и се констатирали, че същият не притежава съответната категория, която се изисква за управление на такъв състав от ППС.

За извършеното нарушение свидетелят А. М. И. съставил на жалбоподателя АУАН. В изготвения АУАН № 936080/26.12.2023 г е вписано, че жалбоподателят Д. С. И. на 26.12.2023 г. в 13.03 часа в с. Костел, общ.

Елена в посока към с. Зеленик, общ. Елена, в близост до табелата за изход от населеното място, управлявал собствения си лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № У **** АХ с прикачено ремарке тип платформа с рег. № А **** ЕЕ, собственост на И.Д., с допустима обща максимална маса на състава от превозното средство 4720 кг., като от извършената проверка се установило, че водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управлявания от него състав от МПС. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя А. М. Д., свидетеля М. П. С. и жалбоподателя Д. С. И.. На последния е връчен препис от документа на 26.12.2023 г.

Въз основа на АУАН е съставено НП № 23-0260-000289/10.01.2024 г. от Началника на РУ – Елена. В същото по идентичен начин, както в АУАН е описано извършеното нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение е 2 наложено на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 19.01.2024 г.

От удостоверение № 260000-5569/23.11.2022 г. на Началника на РУ – Елена, удостоверение № 260000-14/04.01.2016 г. на Началника на РУ – Елена и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административно наказващият орган да изготвя НП.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0260-000140/26.12.2023 г. на жалбоподателя Д. С. И. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0260-000143/28.12.2023 г. на И.М.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Видно от представените справки от системата на МВР, а именно: данни за прекратяване на регистрацията - рег. № У **** АХ – стар рег. номер ********, справка за превозно средство с рег. № У **** АХ от 08.02.2024 г., справка за лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № У **** АХ, лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № У **** АХ е с допустима максимална маса 2520 кг.

Последното се установява и от свидетелство за регистрация Част I № *********/**.**.**** г.

От представените справки от системата на МВР, а именно: прекратяване на регистрация - рег. № А **** ЕЕ, справка за пътно средство с рег. № А **** ЕЕ от 08.02.2024 г., справка за ремарке платформа за лек автомобил с рег. № А **** ЕЕ се установява, че ремарке платформа за лек автомобил с рег. № А **** ЕЕ е с допустима максимална маса 2000 кг.

Последното се установява и от свидетелство за регистрация Част I № **********/**.**.**** г.

По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят Д. С. И. е правоспособен водач на МПС категории С, М, АМ, В и ТКТ, както и че същият е санкциониран за извършения нарушения по ЗДвП с фишове и НП.

3

Видно от Експертно решение № 90583 от заседание №

40/24.02.2023 г. на „Многопрофилна болница за активно лечение „Св.

Пантелеймон“ АД гр. Я., жалбоподателят Д. С. И. е с 56 % трайно намалена работоспособност.

По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят А. М. И. и свидетелят по АУАН М. С. П..

Съдът възприема така установената фактическа обстановка въз основа на приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели А. М. И. и М. С. П..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. При издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото НП, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна. Административно наказващият орган ясно и точно е посочил извършеното нарушение от жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП, т. е. налице е пълно описание на последното и законните разпоредби, които са нарушени. АУАН и НП са съставени в сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т.

2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за да 4 управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи, свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България чрез съдържащите се в него данни.

Съответно, издаването на свидетелство за управление на МПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление на МПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да установи съответната притежавана от него правоспособност. Условията и редът за издаване и отнемане на свидетелство за управление на МПС са регламентирани в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл. 3, ал. 2 от визираната наредба в свидетелството за управление на МПС се отразяват категориите, посочени в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите за управление на МПС. В свидетелството се отразяват и категории превозни средства, които водачът има право да управлява съгласно чл. 155 от ЗДвП.

В конкретния случай, от събраните доказателства безспорно се установи, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят Д. С.

И. е управлявал процесния лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № У **** АХ, към който е било прикачено ремарке платформа с рег. № А **** ЕЕ.

Несъмнено се установи, че лек автомобил „Джип Чероки“ с рег. № У **** АХ е с допустима максимална маса 2520 кг., а ремарке платформа с рег. № А **** ЕЕ е с допустима максимална маса 2000 кг., т. е. общо 4520 кг. От направената справка за нарушител/водач за жалбоподателя е видно, че същият има издадено свидетелство за управление на МПС и притежава категории С, М, АМ, В и ТКТ. Няма съмнение в случая, че жалбоподателят е управлявал състав на ППС, за който се изисква категория, каквато безспорно същият не притежава. Ето защо, съдът приема, че по несъмнен начин е установено вмененото му във вина административно нарушение и правилно е санкциониран.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП категория В 5 на свидетелство за управление на МПС се отнася за моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг., проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 кг.; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 кг., при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 кг. От приложените писмени доказателства, касаещи допустимата маса на МПС и ремаркето, МПС не надвишава горепосочената такава от 3500 кг., тъй като е 2520 кг., но ремаркето от 2000 кг. надвишава нормата от 750 кг., а общата маса на състава надвишава горепосочената такава от 4250 кг. От изложеното следва, че притежаваното от водача свидетелство за управление на МПС за категория В не му дава право да управлява посочения състав. В конкретния случай, е приложима разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, която посочва, че категория ВЕ без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 кг.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, всеки водач има право да управлява МПС от категорията, за която притежава свидетелство за управление на МПС, а съгласно чл. 155, ал. 9 от ЗДвП, състав от ППС, състоящ се теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 750 кг.; когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 кг.; но не надвишава 4250 кг.; се управлява от лица, преминали обучение и издържали съответния изпит, като право да се управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез съответния код на Общността, по Директива на Съвета на ЕС 1999/37 от 29.4.1999 г., какъвто определено не е притежавал жалбоподателя. Същият не притежава и категория ВЕ или С1, които също да му дават право да управлява горепосочения състав.