Решение № 2193 от 15.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2193 гр. Пловдив, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330104066 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Иск на Д. Г. Ч., ЕГН **********, от *** против Д. М. З., ЕГН **********, от ***, с правно основание в чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.

Според изложеното, ищецът бил собственик на движима вещ – едноетажно хале, заснето като самостоятелен обект на кадастъра с № ***, находящо се в имот с кадастрален номер ***, с административен адрес ***, с площ от 240 квадратни метра.

Ч. придобил вещта по силата на неформален договор с трето лице. В периода от от 2015г до март 2021г. това хале било ползвано без основание от ответника. Това наложило ищецът да образува и успешно проведе съдебно производство за възстановяване на владението и връщане на вещта, по което било образувано гр. дело № 18512 по описа на ПРС за 2018г. Решението по това дело, макар и влязло в сила, не било изпълнено до март 2021г., и ищецът още бил лишен от ползването на вещта си.Затова ( след изменение на исковете по размер ) се иска от съда да постанови решение, с което З. да бъде осъден да заплати на Ч. общо 10776 лева – главница, от които 4824 лева представляват обезщетение за времето от 02.03.2016г. до 02.03.2018г., ( или по 201 лева месечно) , и 5952 лева общо за периода от 02.03.2018г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба - 02.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора.

1

Ответникът оспорва иска. Отрича правото на собственост на ищеца върху вещта, твърди и кредиторова забава- бил канил ищеца да влезе във владение на вещта си, което Ч. не направил. Твърди, че вещта е унищожена – била премахната от Общинска администрация гр. Пловдив , тъй като съставлявлявала незаконен строеж . Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски .

Вещото лице по проведената за среднопазарния наем на идентичен род вещи експертиза дава заключение, че същият е на стойност от 13004 лева за процесния период, като от 02.03.216г. до 21.12.2018г, месечния наем е в размер от 201 лева , а след тази дата, до края на процесния период – 238 лева месечно.

Искът е допустим. По същество, съдът съобрази следното :

В хипотеза по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите , съотнесена към твърдяните факти, ищецът следва да докаже, че: 1. той е собственик на вещта , че 2. ответникът я ползва в целия процесен период. Понеже съдебната практика съразмерява размера на обезщението със среднопазарния наем на същата родовоопределена вещ за конкретния период, то ищеца следва да докаже и 3. размера на среднопазарния наем на същия родовоопределен тип вещи за същия период. На свой ред, ползвателя – ответник, който черпи права от евентуалното наличие на основание за ползването, следва да докаже това основание.

Без значение за основателността на иска е това, дали вещта е движима по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, и дали е спазен надлежния нормативен ред за създаването й. Тъй като се касае за движима вещ, от значение за изхода на спора е обаче това, кога вещта е погинала: не се ползва несъществуваща вещ.

1. Съдът приема, че до 19.03.2020г. ищеца е бил собственик на вещта, представляваща хале – самостоятелен обект на кадастъра с идентификатор № *** по кадастралната карта на П..

По делото е представено копие от съдебно решение по гр. дело № 18512 по описа на ПРС, с което съдът е признал, че ищецът е собственик на процесната вещ на основание преработване по чл. 95 и 96 от Закона за собствеността, и е осъден ответника да върне на ищеца владението върху същата. Решението не носи заверка да е в сила, затова съдът следва да приеме, че най -късно към датата на издадения изпълнителен лист ( или 26.02.2021г. ) , то е било в сила. Халето е било декларирано като сграда още през 2000г., тоест, към началната дата на процесния период, вещта е съществувала и е била собствена на Ч.. По делото не се спори, че същия е бил собственик на вещта и към датата на влизането в сила на заповедта за премахването й , на която Ч. е адресат.

Данни за промяна на титуляра на правото на собственост върху халето няма.

Съдът приема , че, считано от датата на откриването на наследството на М. З., ответникът държи вещта. Установява се от показанията на разпитания свидетел Х. Г., 2 че халето е отдадено под наем на трето на спора лице , А. Т., а след изтичане на наемния договор, вещта не е връната на наемодателя , а е предадена на б. на З.; след откриването на наследството на последния , тя продължава да се ползва от ответника като негов наследник.

Видно от протокол на л. 104 от делото, халето е съществувало и към дата 12.03.2020г, тъй като към този момент заповедта за премахването му не е била изпълнена. Не се обаче спори по делото, че , една седмица по – късно, на 19.03.2020г., то е съборено – в това отношение съдът кредитира представения на л. 74 от делото констативен протокол от тази дата, официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. В същия протокол е записано, че отпадъците от обекта се отстраняват от отв. З. , тоест, същия е бил в държане на вещта и към датата на премахването й. В тази връзка, съдът приема , че към тази дата, вещта е престанала да съществува , след като от нея са останали отпадъци. Няма данни, които да подкрепят твърдението на Ч., че вещта всъщност е разглобена, но може да се ползва за обичайната си употреба; ако бе разглобена , от нея нямаше да останат отпадъци. Всяка вещ погива за собственика си, и след като не се установи съществуването на вещта след 19.03.2020г., обезщетение за ползване след тази дата не може да бъде присъдено; в тази част искът е неоснователен.

Ответника не доказва годно правно основание за ползване на вещта, макар до 2015 да е държал същата на годно правно основание – пренаем по смисъла на чл. 234 от Закона за задълженията и договорите. В този смисъл е и решението на РС Пловдив по иска по чл. 109 от Закона за собствеността. Установява се от данните по делото, и в частност приложеното копие на л. 31 от делото и констатациите в двете съдебни решения , че до 07.11.2015г между ищеца и трето на спора лице, А. Т. , е имало договор за наем на халето, предадено на Т.. След тази дата ( датата на изтичането на срока на договора за наем ) вещта не била предадена на Ч. , а на бащата на З. , който обаче починал през 2016 г Наследен бил от с. си Д.. Следователно нито към началната дата на процесния период , нито към датата на погиването, не се установи ответника да ползва вещта на годно правно основание; правата на пренаемателя са отпаднали с изтичането на срокана договора за наем , както разпорежда чл. 234 ал. 2 от ЗЗД.

С оглед казаното, съдът намира предявения иск да е основателен до размер от 10304.87 лева, изчислен като стойност на пазарния наем за периода от 02.03.2016 до 19.03.2020г., или за 48 месеца и 17 дни ( 1994 лева за 2016г, по 2409 лева за 2017г и 2018г , 2851 лева за цялата 2019г , по 238 лева за януари и февруари 2020г и 145.87 лева за 19 дни от март 2020г , съобразно заключението на вещото лице, коетосъдът кредитира.

За разликата до пълния предявен размер от 10776 лева , искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

3

Разноски се присъждат в тежест на страните пропоционално. Общият размер на направените от ищеца такива, по списък , е 1020 лева ; съответно на уважената част, дължат се 975.40 лева.

Няма по делото данни за направени от ответника разноски.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда Д. М. З., ЕГН ********** , от ***, да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН **********, от ***, сумата от 10304.87 лева обезщетение за ползване без основание на движима вещ – хале с идентификатор №*** по КККР на Пловдив, за периода от 02.03.2016г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба - 02.03.2021г до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен над този размер до пълния предявен размер от 10776 лева.

Осъжда Д. М. З., ЕГН ********** , от ***, да заплати на Д. Г. Ч., ЕГН **********, от ***, сумата от 975.40 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 4