Решение № 5172 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10529/2023
- Вид
- Решение № 5172
- Подписан
- 20.12.2023
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 и 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 и 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5172 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330110529 по описа за 2023 година
Предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД.
В исковата молба от Л. Г. М. против „Мъни плюс мениджмънт“ АД се твърди, че на 07.10.2019г. между страните е сключен договор за заем за сумата от 920.33 евро, при ГПР 42.42 %, лихвен процент от 39.84 %, срок на заема – 11 месеца, дата на първо плащане 06.11.2019г., дата на последно плащане 08.09.2020г., общ размер на всички плащания – 1113.59 евро. Съгласно чл.12 от договора заемателят се задължавал да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя, като това лице следвало да отговаря на условията по ал.3 на чл.12. В случай на неизпълнение на това задължение, съобразно чл.4, ал.4, била дължима неустойка в размер на 547.01 евро. Счита, че договорът е недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби по ЗПК. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Не било ясно как е определен общо дължимият размер по договора и какви вземания се включват в нея. Освен това фиктивно в договора бил посочен фиксиран годишен лихвен процент, като липсвали условия за прилагането му. Освен това съобразно съдебната практика противно на добрите нрави било да се договаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Сумата за неустойка не била включена в ГПР. Съдържа се позоваване на разпоредбите на чл.143 и 146 ЗЗП. Поради това е направено искане за признаване за установено, че сключеният договор е недействителен, при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл.12 от договор за заем № *** от 07.10.2019г. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1800 лв. Договорът не бил сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя. Уговорената неустойка била разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК и не следвало да се включва в 1
ГПР. Неоснователни били твърденията за неспазване разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото това условие било приложимо при променливи лихвени проценти, а в случая лихвеният процент бил фиксиран. Неоснователни били възраженията и за нарушения по т.10, като в договора ГПР бил посочен. Съдържа се позоваване на практиката на СЕС. Към момента на сключване на договора нямало как да е възникнало вземането за неустойка тъй като към този момент нямало неизпълнение на договора, което да обоснове правото на кредитора да начисли неустойка. Дори и да се приемело, че клаузата за неустойка е нищожна, това не влечало недействителност на целия договор. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото индивидуален договор за заем № ***/07.10.2019г., сключен между „Кредихелп“ ООД, ЕИК 201284228 и Л. Г. М., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е предоставен заем от 920.33 евро, при лихвен процент по заема 39.84 % и ГПР на заема 42.42 %, ведно с Приложение № 1 – Погасителен план.
Представена е и разписка за получена сума в брой от Л. М. в размер на 1800 лв. на дата 07.10.2019г., в качеството й на заемател по договор за заем от същата дата.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 07.10.2019г. между Л. Г. М. и „Кредихелп“ ООД, ЕИК 201284228, с правоприемник ответното дружество, е сключен договор за заем, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 920.33 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1.95583 лв., или в случая сумата от 1800 лв., получена от ищцата в брой на дата 07.10.2019г.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В случая съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът е посочил единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира 2 същият от 42,42 %/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора ГПР от 42.42 % не съответства на действителния. Още при самото сключване на договора е предвидено, в чл.12, ал.1, че заемателят се задължава в срок от 7 дни след сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Според чл.12, ал.4, в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл.12, ал.1, за когото да са изпълнени условията на чл.12, ал.3, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 547.01 евро /1069.86 лв./. Видно от погасителния план, предвидено е неустойката да бъде включена и да се плаща разсрочено във времето заедно с погасителните вноски. Съдът намира, че с предвиждането на неустойката реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора. С нея се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Уговореното в чл. 12 от договора задължение за заемателя да осигури трето лице, в качеството му на поръчител, за което са налице завишени изисквания, включително и за притежаван брутен осигурителен доход от 600 лв. на месец, валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца и др., както и предвидения кратък 7 - дневен срок за изпълнение, на практика превръщат това задължение в неизпълняемо такова. Освен това самият факт на разсрочване на задължението за неустойка на вноски с падеж, съответстващ на този по основното задължение по договора за заем, е достатъчно показателно, че кредиторът изначало е смятал да наложи по-висока цена на кредита (по-висока от уговорения лихвен процент) като допълнително възнаграждение за ползване на паричната сума под формата на предварително обезщетение за риска да не бъде върната същата в срок. Размерът на неустойката от 1069.86 лв. представлява повече от 50% от чистата стойност на заема. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени посочените изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен, поради което предявеният главен иск следва да бъде уважен като основателен. С оглед уважаване на главния иск, не са налице процесуалните условия за разглеждане на евентуалния иск.
При този изход на правния спор, на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 87.12 лв. за внесена държавна такса. В производството същата се е представлявала от пълномощник в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което на 3 пълномощника следва да се присъди възнаграждение в размер на 517.80 лв., при съобразяване цената на иска и разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л. Г. М., ЕГН ********** и „Мъни плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478, с правоприемник „Силвър проджект“ АД, ЕИК 206613478, че сключеният помежду им индивидуален договор за заем № *** от 07.10.2019 г., е недействителен.
ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478, с правоприемник „Силвър проджект“ АД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул. „Отец Паисий“ № 47А да заплати на Л. Г. М., ЕГН ********** от *** сумата от 87.12 лв.
/осемдесет и седем лева и 12 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478, с правоприемник „Силвър проджект“ АД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул. „Отец Паисий“ № 47А да заплати на ***, вписан в *** сумата от 517.80 лв. /петстотин и седемнадесет лева и 80 ст./ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4