Определение № 819 от 08.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. С., 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20241110155482 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Предявени са от Д. Ж. Г., ЕГН: ********** срещу Т. В. Р., ЕГН:

********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 8000 лв. (4090,34 евро) неимуществени вреди – болки и страдания причинени от ПТП на 13.05.2021 г. в гр. С., както и 723,97 лв.

(370,16 евро) имуществени вреди – щети, причинени от ПТП на 13.05.2021 г. в гр. С., на мотоциклет марка „Я. Т. М. ***“ с peг. № *****, ведно с лихвите от деня на увреждането – 13.05.2021 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 13.05.2021 г. се е движил с мотоциклет „Я. Т. М.

***“ с peг. № *****, регистриран на името на К. П. Д., в най-лявата лента по бул. „Т. А.“, гр. С. в посока центъра, след кино „А.“, подминавайки междинния светофар и преди светофара при Трето РУ на МВР, когато изведнъж от средната лента на 2-3 метра от него видял бял джип марка „******“ с peг. № ********, управляван от Т. В. Р., абсолютно неправомерно и без да даде мигач или какъвто и да било знак или сигнал, изключително бързо да навлиза в лявото платно, в което се движил той, като тя го засекла и му преградила пътя, така че той нямал време да спре, макар да натиснал спирачките мигновено и да се движил едва с 40 км/ч. Сочи, че ударът бил непредотвратим. Счита, че изключителната вина е на водача на „******“. Излага, че паднал от мотоциклета и въпреки че бил с каска и със защитно облекло, получил множество наранявания на главата, ръцете, краката и лицето, след което бил откаран в УМБАЛ „П.“, тъй като от шока не можел да се движи. Излага, че му били направили изследвания и рентгенови снимки, обработили раните му, а на следващия ден отишъл на преглед при съдебен лекар, който му издал Медицинско удостоверение № 144.05/2021 г. на съдебномедицински кабинет в гр. С., ул. „З.“ № 2, с което били констатирани нанесените му травми, като заключението на медика било наличие на отоци на лицето и на левия крак, охлузвания и на двете ръце и левия крак и кръвонасядане на левия крак, представляващи разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът твърди, че му бил съставен АУАН № ********* от 13.05.2021 г. и НП № 211 4332-010404, издадено на 26.05.2021 г., които той обжалвал по съдебен ред, било образувано АНД № *******/2021 г., по което било постановено Решение № ****/09.06.2022 г., с което НП било отменено и водачът на „******“ бил посочен за виновен за процесното ПТП. На 13.05.2021 г. били съставени АУАН № ******* и НП и на ответника. Ищецът сочи, че в продължение на два месеца търпял болки, които в първата седмица били силни и в последствие затихнали, както и затруднено придвижване поради нараняванията на левия крак. Твърди, че преживял силен емоционален шок и нервен срив, като дълго преживявал случилото се, което се отразило зле на психическото и емоционалното му състояние, изпълнението на ежедневните му семейни задължения и задължения към семейството. Излага, че мотоциклетът бил сериозно повреден, като с уточнителна молба с вх. № *******/16.12.2024 г. посочва щетите, включващи деформирани предни вилки 2 бр., унищожени предни и странични спойлери 4 бр., ляво странично огледало, капак и гарнитура на водна помпа, предни мигачи 2 бр., била скъсана централната пружина на ляв преден амортисьор и бил деформиран предният калник.

Ремонтът на тези повреди възлизал на 723,97 лева. Излага, че тъй като той е управлявал мотоциклета с пълномощно, дадено му от собственичката, той закупил и възстановил повредените части за ремонт на мотоциклета. Сочи, че мотоциклетът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „Л. И.“ с полица № BG/22/************, сключена на 04.02.2021 г. със срок до 04.02.2022 г. МПС на ответника също имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „Л. И.“ с полица № BG/22/***********, сключена на 19.06.2020 г. със срок до 18.06.2021 г. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между извършените от ответника неправомерни действия и настъпилия вредоносен резултат. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът – Т. В. Р., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че управляваният от нея автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на събитието, както и че е била участник в процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП и сочи, че не би могло да се направи извод за противоправното й поведение, поради което не можела да се приложи и презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че с постановеното по АНД решение се признавала изключителната вина на ответника, като излага, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК. Оспорва причинените телесни увреждания да са в причинноследствена връзка с процесното ПТП, както и тяхното настъпване, продължителност и интензитет, респ. заявява, че претенцията за неимуществени вреди не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че понеже ППС е собственост на трето за спора лице и не било приложено пълномощно за неговото управление, то ищецът не бил легитимиран да предяви искова претенция за причинени имуществени вреди. Оспорва твърдените от ищеца разходи да са направени във връзка с процесното МПС и ПТП, както и да са направени от ищеца. Оспорва искането за присъждане на законна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност по 2 отношение на това искане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока за отговор, ответникът Т. В. Р. е направила искане за конституиране на „ЗК Л. И.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка и модел „*******“, с рег. № **********, срещу което лице е предявила по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск при условията на евентуалност (в случай, че главните искове, предявени от Д. Ж.

Г. срещу Т. В. Р. бъдат уважени) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

435 КЗ, вр. чл. 477 КЗ за сума в размер 8 723,92 лв. (4460,47 евро), представляваща сбора на предявените срещу нея искове, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.

С определение от 28.08.2025 г. съдът е конституирал на основание чл.

219, ал. 1 ГПК „З.К. Л. И.“ АД, ЕИК *********** като трето лице - помагач на страната на ответника Т. В. Р., ЕГН ********** и е приел за съвместно разглеждане предявения от Т. В. Р. срещу третото лице-помагач „З.К. Л. И.“ АД обратен иск, предявен в условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал.

3 ГПК.

Ответникът по обратния иск – „З.К. Л. И.“ АД, е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като недопустими, тъй като не били спазени предпоставките, установени в чл. 380, ал. 1, вр. чл. 432, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496 КЗ, не била отправена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди вследствие на процесното ПТП. Оспорва активната материално и процесуалноправна легитимация на ищеца по главния иск, поради това, че не бил собственик на МПС. Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че процесното ПТП било осъществено виновно от ищеца Г. в качеството му на водач на мотоциклет „Я.“, който нарушил множество забрани, регламентирани в ЗДвП – чл. 23, чл. 25, ал. 1, чл. 41, ал. 1, както и чл. 91, ал. 1 от Правилника за прилагането му. Твърди, че изпреварването на лекия автомобил в същата пътна лента представлявало грубо нарушение на установените изисквания за изпреварване, което била причината за процесното ПТП. Твърди, че ако мотоциклетистът се беше движил най-вдясно по платното за движение, ударът между двете превозни средства нямало да настъпи, доколкото траекториите на двете превозни средства щели да се разминат, както и че се бил движил с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка. Счита, че водачът на лекия автомобил няма вина за ПТП, като ударът бил непредотвратим за него.

Ответникът „Л. И.“ прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца по главния иск относно настъпването на травмите му поради извършени нарушения на ЗДвП и липса на защитна екипировка за управление на мотоциклет. Оспорва претенцията за неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди. Оспорва претенцията за имуществени вреди по основание и по размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите. Оспорва искането за присъждане на лихва. Не 3 оспорва, че управляваният от ищеца по обратния иск л.а. е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по обратния иск, валидна към момента на събитието. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По допустимостта на производството:

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл. 45 ЗЗД срещу носителя на гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същ момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Както е посочено в мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, когато обхватът и размерът на вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение.

Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие (така тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК).

В случая, в изпълнение на задължението за служебен контрол относно допустимостта на иска, съдът е извършил предварително проверка за изпълнение на рекламационната процедура по чл. 498 КЗ, в качеството на процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, още на фаза подадена искова молба и с разпореждане от 13.02.2025 г. е върната исковата молба на Д. Ж. Г. в частта, с която са предявени от Д. Ж. Г. срещу ЗК „Л. И.“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК, поради което и възраженията в тази връзка са неоснователни. Следва да се посочи още, че доколкото по делото не се твърди застрахователят да е удовлетворил пострадалия, то последният има основание да търси обезщетение от причинителя на вредата, както беше изяснено по-горе. Не на последно място, изложените от ответника по обратния иск доводи, биха могли да доведат до извод за неоснователност на претенциите, но не и до тяхната недопустимост, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена тежест:

По главните искове с правно основание чл. 45 ЗЗД ищецът следва да 4 установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че ответникът е извършил процесното деяние 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените имуществени вреди и неимуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправността на деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.