Решение № 71 от 03.08.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Разград , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно административно наказателно дело № 20213300600188 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП Разград против решение №7/16.04.2021 г. по ан дело №56/2021 г. на Районен съд – гр. ***.

Постъпил е протест (вх. №425/20.04.2021 г. на РС ***) от прокурор в РП Разград, ТО *** против решение №7/16.04.2021 г. по ан дело №56/2021 г. на Районен съд – гр. ***.

Оплакванията са, че решението е неправилно.

В допълнителни съображения от 11.06.2021 г. се посочва, че правните изводи на съда противоречат на фактите по делото. Според прокурора с действията и изразите си, отправени спрямо участници в срещата, обвиняемите целели нейното проваляне. Прокурорът изтъква, че обвиняемите съзнателно и умишлено демонстрирали противоправното си поведение, с продължителни непристойни действия.

Изложеното искане е съдът да измени решението и отмени наложените административни наказания и да наложи наказание, на основание чл. 325, ал.

1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 78а НК, глоба.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и заявява, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, изградено на превратна оценка на доказателствата. Прокурорът излага становище, че с действията си двамата обвиняеми са осъществили състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, с оглед на конкретната обстановка, на времето, на мястото на извършване на деянието, на поведението им, както и репликите, които са отправили по отношение на свидетелите, които са се намирали на площада на с. Къпиновци. Намира че действията са непристойни, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, деяние. Искането е съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да признае обвиняемите за виновни по повдигнатото обвинение и да ги освободите от наказателна отговорност на основание чл.78а НК с налагане на административно наказание - глоба.

Препис от протеста е връчен на Ф.Х., Т.И. и защитника им адв. К. на 05.05.2021 г., 21.04.2021 г. и 22.04.2021 г. и не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание подсъдимите Ф.Х. и Т.И. не се явяват.

Не се явява в съдебно заседание и защитника им адв. К.. Постъпили са писмени съображения с вх. №2156/12.07.2021 г. съдържащи изявление, че оспорва протеста и намира, че решението е правилно и законосъобразно.

Според защитника действията на подсъдимите са продиктувани от неправомерното им снимане. Адв. К. намира, че първоинстанционният съд е анализирал свидетелските показания, посочил критериите, въз основа на които е приел, че е налице проява по УБДХ.

Искането е решението да бъде потвърдено.

Няма направени доказателствени искания.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка и съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК, във вр. с чл. 378, ал. 5 НПК и от лице, което има право да атакува присъдата, съгласно чл. 318, ал. 2 НПК.

С обжалваното решение РС ***:

1. Признал обвиняемия Т.И. И. за виновен в това, че на 19.09.2020 г. в с.

Къпиновци извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на обидни думи, използване на ругатни и отправяне на закани към присъстващите за саморазправа, размахвайки черна палка с гумено покритие в ръцете си, с което нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство му налага административно наказание 500 лв. глоба.

Оправдал И. по повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс.

2.

Признал обвиняемия Ф. Ф. Х. за виновен в това, че на 19.09.2020 г. в с. Къпиновци извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне обидни думи, използване на ругатни и отправяне на закани към 2 присъстващите за саморазправа, с което нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство му налага административно наказание 500 лв. глоба.

Оправдал Х. по повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс.

От доказателствата, събрани в наказателното установява следната фактическа обстановка: производство, се

Обвиняемият Т.И. И. e български гражданин, роден на *** в гр. ***, с постоянен адрес в ***, има средно образование, женен, не е осъждан.

Обвиняемият Ф. Ф. Х. е български гражданин, роден на *** в гр. ***, с постоянен адрес в ***, със средно образование, не е женен, управител е на „Атаула Груп“ ЕООД – с. Китанчево, не е осъждан.

На 19.09.2020 г., по повод предстоящ на 27.09.2020 г. частичен избор за кмет на в с. Къпиновци, в селото пристигнали: Д.А. – народен представител от ПП „ГЕРБ“ в НС на РБ, А.М.А. – депутат от квотата на РБ в Европейския Парламент, М.В.Д. – технически сътрудник на свид. А., В.С.В. от гр. Разград, Г.Х.Х. – областен управител на Област Разград, В.И.Т., общински координатор на ПП „ГЕРБ“ за Община *** и Р.Ц.М. – общински съветник от листата на ПП „ГЕРБ“ в Общински съвет ***, за да се срещнат с кандидата за кмета на ПП “ГЕРБ” - св. Е.М.. По-рано през същия ден, с него се свързал по телефона св. М.Р.Х. от с. Подайва - представител на ПП „ГЕРБ“ и го предупредил, че във връзка с изборите пристигнат посочените гости.

Посочените по-горе представители на ПП „ГЕРБ“ пристигнали пред сградата на кметството, съгласно уговорката къде ще се проведе срещата.

Заедно с тях пристигнал и св. С.Д. Х. от с. Подайва, който бил общински съветник от листата на ПП „ГЕРБ“ в Общински съвет ***. От гр. *** там пристигнали и общински съветници - свидетелите Х.Й.А., С.Б.Н., както и Ф.А.Ш. – кмет на с. Свещари и И.Ш.Х. – кмет на с. Райнино. Посочените лица участвали в неформална среща с кандидата за кмет на селото. Св. Д. правила снимки с фотоапарат.

По същото време, в което се провеждала срещата, се приближил автомобил, управляван от Ф. Ф. Х. от с. Китанчево. В автомобила бил и Т.

ИСМ. ИБР..

Свидетелите Х., Х., М. и Н. ги разпознали, тъй като Х. и И. били съветници в Общинския съвет *** от листата на ПП „ДПС“. Свид. М. Х. твърди, че чул Х. и И. да крещят, от автомобила, обидни думи на турски.

Автомобилът отбил от главния път и продължил в посока на детската градина и спрял на съседна улица. Там се намирало жилището на св. К.Ю.А., който заедно със св. А.В. А. се намирал в двора на имота. Х. и И. дошли при тях. Четиримата излезли на улицата и седнали на пейка, която се намирала пред дома на св. А.ов. От там се виждал площада, където се провеждала 3 срещата. Мъжете видели, че от групата се отделили св. М. Х. и св. М. Д., която държала в ръцете си фотоапарат и снимала. В един момент Х., И., А. и А.ов видели, че Д. е насочила апарата в тяхната посока. Х. и И. се подразнили от това и Х. тръгнал в посока към св. Д. и извикал, че няма право да го снима и не желае да го снимат. Х. се опитал да отнеме апарата от Д.. Свидетелите Ф.А. и Х.А. чули караницата, обърнали се и видели приближаващия се към групата Ф.Х. и тръгнали към него, за да предпазят св. Д. и останалите. Ф.Х. на висок тон обяснявал, че не желае да го снимат, викал: „Боклуци“, „Махайте се“. Св. М. Х. му казал, че се намира на обществено място и ако не иска да бъде сниман да се махне от там и да ги остави. Към Х. се приближила св. А. и помолила да напусне мястото и да не търси провокация. Х. продължавал да вика, че не могат да го снимат и настоявал да се махат. Т.И. тръгнал към джипа си и след малко се върнал, държейки черна палка с дължина около 60 см. и казал: “Какво ще правим сега, ще се бием ли?”. След това Х. се успокоил и влязъл в диалог с участниците в събитието. А. показал снимките от фотоапарата на Х., който избрал снимки, които пожелал да бъдат изтрити.

Отново се разразил спор, но след намесата на останалите мъже, Х. и И. се успокоили.

И. се обадил на св. З. да отиде и да ги вземе от с. Къпиновци и З. го откарал, заедно с Х., в гр. ***.

Описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства. Идентична фактическа обстановка е приел и първоинстанционният съд, която е сходна с приетото от прокурора. От събраните доказателства не се установява приетото от прокурора, по отношение на извършеното от Х. по отношение на св. А.: „Докато крещял, той блъснал с лявата си ръка“. Св. А. не съобщава по отношение на нея да е упражнено насилие, да е блъскана. А и описаното от прокурора в постановлението „той блъснал с лявата си ръка“ не дава възможност да се приеме, че прокурорът твърди наличен физически контакт между обвиняемия и св. А..

Обвиняемите не са се явили пред първоинстанционния съд. На досъдебното производство са отказали да дават обяснения.

Фактическата обстановка е установена от показанията на свидетелите, които са очевидци на деянието:

Д.А. (л. 43), А.М.А. (л. 45), М.В.Д. (л. 83), В.С.В. (л. 60), Г.Х.Х. (л. 63), В.И.Т. (л. 47), Р.Ц.М. (л. 51), св. Е.М. (л. 41), св. М.Р.Х. (л. 57), Х.Й.А. (л. 86), С.Б.Н. (л. 54), Ф.А.Ш. (л. 65), А. А. (л. 119) и К. А.ов (л. 120).

Показанията на свидетелите са ясни, логични и допълващи се. Няма съществени противоречия между свидетелските показания, а където има, това е по отношение на детайли и се дължи на различната позиция, от която са възприемали събитията и напрегнатата ситуация.

Останалите свидетели сочат обстоятелства, относно мястото на което са били обвиняемите преди и след деянието.

4

От показанията на свидетелите безспорно се установява, че на 19.09.2020 г. подсъдимите Ф.Х. и Т.И. стояли на пейка пред дома на св. А.ов. След което, раздразнени от това, че св. Д. прави снимки и след като решили, че снима тях, отправили към участниците в събитието обидни думи, викали, влезли в конфликт с тях, предизвикали скандал, опитвали да отнемат фотоапарата на св. Д.. Тези действия представляват непристойна проява, изразена в употреба на неприлични изрази, в оскърбително отношение и държане към гражданите, в скарване. Тези действия, които нарушават общественият ред и спокойствие, са извършени на публично място пред повече хора.

Това поведение съответства на описаното в чл. 1 УБДХ и подлежи на санкциониране по УБДХ.

Не е осъществен състава на престъпление по чл. 325 НК. Свидетелите (например св. М., св. Х., св. Ш., св. Х. и др.) сочат, че агресивното поведение на обвиняемите било насочено към св. Д., тъй като са приели, че ги снима.

Съответно и по-късно настоявали да бъдат изтрити снимки. Така е приел в постановлението си и прокурорът: „ … видели, че жената била насочила апарата си в тяхната посока. Обвиняемите се подразнили от това.“.

Непремерената и неправомерна реакция на обвиняемите е резултат от мнението им, че са снимани без тяхно съгласие и това е нарушило правата им.

Поведението им не цели демонстративно и грубо нарушаване на обществения ред, а представлява неадекватен опит да защитят накърнени, според възприятията им, права. Не може да се приеме, че са особено продължителни неправомерните действия на обвиняемите. Поведението им в хода на събитията е като реакция първо на снимките, след това на опита на част от свидетелите да ги отделят от групата, което довело до пристигането на И. с палка и с въпроса: “Какво ще правим сега, ще се бием ли?”.

Разговаряли са със св. А., а накрая агресията им е овладяна и сами са се оттеглили.

Извършеното от подсъдимите не нарушава грубо установеният ред и не изразява явно неуважението към обществото. От деянието са настъпили общественоопасни последици, тъй като свидетелите декларират възмущението си, част от тях и страх от възможна ескалация, но тези общественоопасни последици не са толкова значими и извършеното има характер на административно нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а не осъществява състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.