Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23483 от 30.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21617/2024
Вид
Решение № 23483
Подписан
30.12.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23483 гр. *************, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110121617 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 14562/02.05.2024 г./ на ********************** ЕАД срещу Р. Р. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****************** с абон. № 397174, а именно: 2 126.21 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане; 387.13 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.01.2024 г.; 35.55 лв. – главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 12.2020 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане; 7.40 лв. – мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 29.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6944/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от ************ ООД /с настоящо наименование ****************/ по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който 1 ответницата оспорва предявените искове. Признава, че е собственик на процесния имот от 2006 г., както и че в него се ползва топлинна енергия за отопление. Счита, че вземането за топлинна енергия е изчислено при условията на неосигурен достъп, но оспорва неговия размер при твърдения, че достъп до имота за отчет за исковия период е бил осигурен. В тази връзка сочи, че апартамент № 4 и офис № 5 на адреса са фактически обединени още преди тя да придобие собствеността и достъпът до тях се осъществява единствено през входа на офис № 5, което е известно на служителите на топлинния счетоводител ************ ООД, които винаги са снемали показанията на уредите в процесния имот посредством достъп от офис № 5. Счита, че неизпълнението на задълженията на служителите на топлинния счетоводител да снемат показанията на всички уреди в имота не може да бъде основание тя да търпи неблагоприятни последици.

Във възражението по чл. 414 ГПК Г. твърди, че начислените задължения са некоректни, защото за исковия период не са извършени контролни замервания на уредите, въпреки че заявителят е бил надлежно сезиран от нея.

Третото лице – помагач на страната на ищеца **************** не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6944/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

В случая с Определение № 40975/09.10.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот. Съобразно чл. 150 ЗЕ договорът се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ********************** ЕАД на клиенти в гр. *************, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

С доклада са обявени за безспорни също реалната доставка на топлинна енергия в 2 имота през процесния период и извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия през исковия период от **************** /с предишно наименование ************ ООД/.

След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на ответницата, във връзка с което са всички релевирани от нея възражения, е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

При определянето на реално дължимата от ответницата цена на доставената топлинна енергия следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване.

В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза и разясненията на вещото лице Т. при изслушването му в открито заседание се установява, че в процесния имот има апартаментен топломер № 30160076, но през исковия период е начислена служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата поради неосигурен достъп за отчет, като именно такива, а не предявените му, отчетни документи са му предоставени от третото лице – помагач във връзка с извършването на експертизата.

Вещото лице посочва, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е разпределяна за първия отчетен период в размер на по 1 куб. м. месечно, а за втория – по 4 куб. м. месечно, за да наподоби разхода на брой лица за 1 бр. потребител, който е около 50 куб. м. годишно, но в случая е бил налице неестествено висок специфичен разход, който е изисквал поредица от мерки, които не са предприети. Изяснява се от заключението, че за имота е начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени.

Във връзка с възражението на ответницата, че не са били налице предпоставките за разпределяне и начисляване на топлинна енергия за процесния апартамент при условията на неосигурен достъп, са събрани гласни доказателства чрез показанията на свид.

*****************. Въпреки приятелските й отношения с ответницата съдът ги кредитира изцяло, защото свидетелката изложи при разпита добросъвестно личните и непосредствените си възприятия, придобити в качеството й не само на приятел, но и на съсед в сградата, като същевременно показанията й са логични, последователни и неопровергани от други доказателства по делото. От тях се изяснява, че ответницата е съдебен изпълнител и е закупила апартамент в жилищната част и офис в офисната част на сградата, които са огледално разположени, след което приобщила апартамента към офиса.

Установява се, че достъпът до така съединения имот се осъществява само откъм офисната част, а някогашната входна врата на апартамента е зазидана отвътре. Свид.

3

***************** посочва, че някогашният апартамент се ползва в едната си част за архив, а в другата си част – за деловодство. Изяснява се от показанията й, че отчетите за топлинна енергия на жилищната и на офисната част винаги са на една и съща дата, че в съединения имот има два топломера – един за жилищната и един за офисната част, както и че достъпът за отчитането в съединения имот е през офисната част, защото през жилищната част не може да се влезе.

От представените от третото лице – помагач писмени доказателства, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия за офиса, а не за процесния апартамент, е видно, че и за двата отоплителни сезона, включени в исковия период, е налице реален отчет за офиса. Предвид показанията на свид. *****************, че именно през офиса се осъществява достъпът до цялата кантора, горното сочи на извод, че на служителите на **************** е бил осигурен необходимият достъп за отчет и в двата имота, от които тя е съставена на практика. Във Формуляр за отчет от 14.06.2022 г. дори е отразено наличието в архива на топломер 30160076, съвпадащ с посочения от вещото лице Т. топломер за процесния апартамент, което означава, че на служителите е било известно наличието на този топломер в кантората и им е бил осигурен достъп до него, но по делото е неизяснено защо топлинната енергия за отопление на апартамента не е разпределена на база неговите показания.

Предвид изложеното съдът намира за недоказано наличието на основание за разпределяне и начисляване на топлинна енергия за процесния апартамент не на база реален отчет, какъвто е принципът, а за отопление – по реда на чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, и за битово горещо водоснабдяване – по начин, наподобяващ реда по чл. 69, ал. 2, т. 2 от наредбата, при това – без да бъдат спазени изискванията на чл. 69, ал. 4 и сл. от наредбата. Ето защо съдът не възприема, че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период възлиза на 3 230.81 лв., както е посочено в заключението на съдебно-техническата експертиза, а по реда на чл. 162 ГПК приема, че се дължи от ответницата топлинна енергия на обща стойност от 1 678.88 лв.

Ответницата не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважен частично – за сумата от 1 678.88 лв., като върху главницата ответницата дължи и законната лихва, считано от 06.02.2024 г. до окончателното плащане, а за разликата над посочената сума до пълния предявен размер е неоснователен.

Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал.

3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на 4 изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е изпаднала в забава в плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2021 г. за главницата за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. и 15.09.2022 г. за главницата за периода от м.