Решение № 701 от 09.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1007/2023
- Вид
- Решение № 701
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 432, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 455, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 701 гр. В., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501007 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 6862/03.04.2023 год. по рег. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718, от А. Г. Г. от гр. Д. – длъжник по изпълнението, подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане от 07.03.2023 год. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на ОС-В., с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20197180400396 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718.
В жалбата са наведени оплаквания, че отказът е незаконосъобразен, тъй като в случая са изминали повече от две години, през който период взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, нито са извършвани такива за събиране на вземането му.
Оспорен е изводът на ЧСИ, че след като делото е било спряно, то и сроковете не текат, вкл. не тече и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В случая не е съобразено, че в деня на образуването му изпълнителното дело е било спряно по искане на взискателя - чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, т. е., сам кредиторът е избрал да не предприема прилагането на изпълнителни способи против длъжниците за събиране на своето вземане в продължение на повече от две години.
Поради това счита, че давността за принудително изпълнение е изтекла, поради което и отказът на ЧСИ Ст. Данова от дата 07.03.2023 год. да прекрати изпълнителното дело поради настъпила давност по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е незаконосъобразен, като се настоява за отмяната му.
1
Писмени възражения срещу жалбата не са депозирани от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище гр. С.
В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна.
Съдът съобрази следното:
Производството по изп. дело № 20197180400396 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 е образувано на 25.06.2019 год. по молба с вх.
№ 8149/25.06.2019 год., подадена от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище гр. С.и въз основа на приложен към нея изпълнителен лист от 26.09.2017 год., изд. по ч. гр. дело № 14311/2017 год. по описа на РС-В., с който длъжниците А. Г. Г. от гр. Д. и Ц. Т. Ц. от гр. В. са осъдени да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище гр. С. посочените в изпълнителния лист суми: 42 017, 26 евро главница, ведно със законна ливха върху нея, считано от 20.09.2017 год. до окончателното й изплащане; 6509, 20 евро лихви, както и 2048, 20 лева – разноски за заповедното производство.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е представено и удостоверение по чл. 456 ГПК, от което е видно, че по изп. дело 20197180400397 по описа на същият ЧСИ Станимира Данова длъжникът А. Г.
Г. от гр. Д. /длъжник и по изп. дело № 20197180400396) дължи на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище гр. С. към дата 25.06.2019 год. сумата от 58 916, 64 лева, включваща суми по изпълнителния лист, изд. по ч. гр. дело № 1292/2017 год. на РС-Д. и разноски по изпълнението. С молбата е поискано налагане на възбрана върху собствен на длъжника Ц. Т..
С молба с вх. № 8158/25.06.2019 год., взискателят е поискал изпълнителното дело № 20197180400396 да бъде спряно, на основание чл.
432, ал. 1, т. 2 ГПК, поради постигането на споразумение с длъжниците. По изпълнителното дело липсва акт на съдебния изпълнител по тази молба.
С молба от 01.06.2022 год. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20197180400396, с разпореждане на ЧСИ изп. дело е възобновено, по искане на взискателя е наложена възбрана върху собствен на длъжника Ц. Т. имот, вписана в СлВпВ. на дата 17.06.2022 год.
С молба от 29.09.2022 год. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище гр. С. е поискал да се прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, изп. дело против длъжниците, поради погасяване на дълга към банката в пълен размер, и да бъдат заличени възбраните и вдигнати наложените запори, слад като длъжниците платят дължимите такси и възнаграждение в изпълнителното производство, съгласно ТТРЗЧСИ.
С молба от 02.03.2023 год. длъжникът А. Г. Г. е поискал изп. дело № 20197180400396 по описа на ЧСИ Ст. Данова да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С обжлваното разпореждане е отказано прекратяване на изп. производство. Прието е, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са 2 налице; посочено е още, че взискателят е поискал прекратяване на производството поради пълното плащане на задължението на длъжниците към него, при което съдебният изпълнител е заключил, че изпълнителното производство следвало да бъде приключено след събирането на дължимите разноски.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се разбират т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е., действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.
Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с обратна сила на вече извършените такива.
Изпълнително действие, извършено след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуално незаконосъобразно и няма никаква процесуална стойност.
Установено е по делото, че в деня на образуването му на 25.06.2019 год. изпълнителното дело е било спряно по искане на взискателя, възобновено е по негова молба от 01.06.2022 год.
Основанието за прекратяване, предвидено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия и изхожда от предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса за принудително удовлетворяване на вземането си. Двугодишната давност за принудително изпълнение (т. нар. „перемпция“) е изключена в случаите 3 когато взискателят не може да предприема действия поради наличието на процесуална пречка, обусловила спирането на производството. Когато обаче самото спиране е по волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок взискателят не поиска възобновяване и то чрез извършването на конкретно изпълнително действие, пряко насочено към осребряване на активи на длъжника, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактическия състав на основанието за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Доводите, изложени от съдебния изпълнител в мотивите му по обжалвания отказ, черпени от чл. 61, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира за неоснователни. Спряното на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнително производство не поражда действието по чл. 61, ал. 1 ГПК , тъй като в тази хипотеза не е налице правна невъзможност за действие (каквато невъзможност има предвид чл. 61, ал. 1 ГПК), а е избор на взискателя да не иска възобновяване на изпълнителното производство и предприемането на изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането си. Перемирането на изпълнението е санкция за процесуално бездействие, но само когато предприемането на изпълнителни действия е допустимо. Извършването на изпълнителни действия в разглеждания случай зависи единствено от волята на взискателя, поради което и процесуалното му бездействие в тази насока е от значение за развитието на изпълнителното производство, респ. бездействието му поражда правни последици, вкл. и последиците по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Без значение е причината, поради която взискателят не е проявил активност – в случая поради осъществените от длъжниците доброволни плащания пряко към взискателя извън изпълнителния процес (т. е., не по реда на чл. 455, ал. 1 ГПК). Следва да се изтъкне, че за разлика от нормата на чл.
330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), която е предвиждала, че перемпция не настъпва когато взискателят заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задълженията си, нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не предвижда подобно изключение. Целта на изпълнителния процес е да осигури липсващото доброволно изпълнение, което означава, че щом е налице доброволно изпълнение (в смисъл изпълнение извън изпълнителния процес) то изпълнителният процес става ненужен. Следва да се посочи още, че в случай, че след перемиране на изпълнителното дело длъжникът спре да плаща доброволно преди да е изпълнил изцяло задълженията си, кредиторът разполага с правната възможност да образува ново изпълнително дело, тъй като изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има за последица прекратяване на конкретното изпълнително производство, но не и погасяване на материалното право на взискателя, който е свободен да получи оригинала на изпълнителния титул и да образува ново изпълнително дело за принудително удовлетворяване на вземането си.
Следователно, в конкретния случай, след като по изпълнителното дело не са искани, нито са предприемани изпълнителни действия в периода 4 от 25.06.2019 год. до 01.06.2022 год. (т. е., в период от почти три години) по спряното по искане на взискателя изп. дело, то производството по същото се е прекратило по силата на закона с изтичането на 2 годишния срок, който в случая е започнал да тече от образуването на изп. дело – 25.06.2019 год. и е изтекъл на 02.09.2021 год., предвид спиране течението на всички срокове и по изпълнителните дела за периода 13.03.2020 год. – 20.05.2020 г., съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, поради което и от 03.09.2021 год. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с всички произтичащи от това последици.
По тези съображения Разпореждането от 07.03.2023 год. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на ОС-В., с което е постановен отказ да се прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство по изп. дело № 20197180400396 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждането от 07.03.2023 год. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на ОС-В., с което е постановен отказ да се прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство по изпълнително дело № 20197180400396 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718;
ВРЪЩА делото на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на ОС-В. за констатиране на настъпилата перемпция с всички произтичащи от това последици.
Разпечатката съдържа 46 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ab638e3-619f-4581-823d-d2f9fdf9ee72