Решение № 248 от 10.07.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ботевград, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101839 по описа за 2024 година

С исковата молба от „Т. С.“ ЕАД срещу А. В. Д. и Й. К. Д. са предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 654,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., начислена за абонатен № 100349, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. „Т.“, ж.к. „Г. Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *8; 2.) с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 97,69 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024г.; 3.) с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 41,15 лв. – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.; 4.) с правно основА.е чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 8,99 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2024 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземА.ята, за които суми е издадена Заповед № 817/15.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1288/2024 г. по описа на БРС. Исковете за всяка от посочените суми са предявени срещу ответниците в условията на разделност, като от всеки ответник се претендира по ½ от главницата за доставена топлинна енергия (т.е. по 327,11 лв.), мораторната лихва върху същата (т.е. по 48,85 лв.), главницата за дялово разпределение (т.е. по 20,58 лв.) и мораторната 1 лихва върху същата (т.е. по 4,50 лв.). Ответниците били клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като собственият им имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ задълженията за текущия месец се заплащали най – късно 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. След тази дата клиентът изпадал в забава. Върху задълженията по изравнителните сметки се начислявала и законна лихва за забава, съгл. ОУ. Собствениците на процесния имот имали сключен договор за извършване на дялово разпределение на „Т. С.“ ЕООД. Сумите за процесния имот били начислявА. по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Ответниците използвали доставяната ТЕ през процесния период, но не погасили задълженията си към ищцовото дружество. По същество искането към съда е да се признае за установено, че ответниците дължат на „Т. С.“ ЕАД процесните суми в условията на разделна отговорност, а именно всеки от тях по 1/2. Претендират се и разноски.

Ответниците са получили препис от исковата молба, като в законоустановения срок поотделно са депозирали отговори с идентично съдържА.е. Оспорват с подробно развити аргументи допустимостта и основателността на исковете. Акцентират, че валиден писмен договор между насрещните стрА. липсва, поради което и между тях не е възникнала обвързаност по договорно правоотношение. Предявявали се чужди вземА.я. Издадената заповед по чл. 410 ГПК била нищожна, тъй като била издадена в разрез с чл. 410, ал. 3 ГПК. Оттам и настоящото исково производство било недопустимо. По същество на спора се сочи, че процесните суми са недължими, оспорва се и размерът им като завишен на монополен принцип и неотговарящ на реалното потребление. Методиката, по която се изчислявали доставените количества ТЕ и тяхната цена, била отменена, поради незаконосъобразност. Цялостният подход и нормативна уредба на Закона за енергетиката, касаещ сградната инсталация, бил в разрез с конституционния принцип на неприкосновеност на частната собственост, а и в разрез с общностното право. Излагат се подробни съображения за противоречие на цялата нормативна уредба, касаеща топлоподаването, с Конституцията на РБ и с общностното право. Нарушавали се права на потребителя чрез неравноправни клаузи.

Ищецът не разполагал с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира количествата продавана ТЕ според потребностите на купувача. Ответниците ползвали ТЕ на БГВ, но имотът не се отоплявал. Отново е изразено становище за недопустимост на исковете, а по същество се настоява за тяхното отхвърляне. Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски.

В откритото съдебно ищецът, редовно призован, не се представлява. Ответникът А. В. Д., чрез своя процесуален представител, заявява, че поддържа доводите и 2 искА.ята си от отговора на исковата молба, като настоява за отхвърляне на исковете.

Подробни аргументи развива и в писмени бележки. Ответникът Й. К. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. В предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и искА.ята си от отговора на исковата молба, като настоява за отхвърляне на исковете. Третото лице помагач, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. НА № 87/22.02.2005 г. за договорна ипотека върху недвижим имот, том I, рег. № 1318, дело № 80 от 2005 г по описа на нотариус З. Т. рег. № 438 по РНК, ответниците по делото А. В. Д. и Й. К. Д. са учредили ипотека върху собствения си апартамент № 88, на шести етаж, находящ се в гр. С., в жилищна сграда на блок *, вх.

„Г“, находящ се в комплекс „Г. Д.“. В нотариалния акт е изрично отбелязано, че за удостоверяване правото на собственост е представен Договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 21.04.1988 г. на СНС – Благоевски РНС.

Съгл. Удостоверение изх. № 68-00-1033/21/22.08.2012 г., изд. от ГИС С., стар адрес: ул. „Н.К.“, блок *, стар адрес: ул. „Л. А.“, бл. * и стар адрес: ж.к. „К. с.“, блок *, са идентични с настоящия адрес: ж. к. „Г. Д.“, бл. * с вх. *, вх. *, вх. *, вх. *, вх. * и вх.

*.

Видно от приложените Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.

С.“ ЕАД на клиенти в гр. С., същите са публикувА. във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.

По силата на Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г. между „Т. С.“ ЕАД и „Т. С.“ ЕООД, ищецът е възложил на ТЛ – помагач извършването на услугата дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост (СЕС).

При съвкупното разглеждане на Договор № 3232/30.08.2002 г. между „Т. С.“ ЕООД и на представителите на етажните собственици в ул. „Л. А.“, бл. *, вх. 3,4,5, Протокол от 24.07.2002 г. от Общо събрА.е на етажните собственици от ул. „Л. А.“, бл.

* и приложение към същия с подписите на етажните собственици, се установява, че етажните собственици надлежно са взели решение да подпишат договор за топлинно счетоводство с третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД.

Според Фактура № 1021636437/31.07.2022 г., ответниците дължат на ищеца сумата от общо 320,30 лв. (с вкл. ДДС) за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

Според Фактура № 1027911467/31.07.2023 г., ответниците дължат на ищеца сумата от общо 333,92 лв. (с вкл. ДДС) за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.

3

Съгласно заключението от съдебната инженерно – техническа експертиза, ежемесечните отчети по общия топломер в сградата етажна собственост за процесния период са извършени коректно и съответстват на тези по издадените месечни фактури.

Разликите между старо и ново показА.е са изчислени правилно, като е приспадната и мощност за технологични разходи, съгл. Наредбата за топлоснабдяване и температурите на подаване и връщане на топлоносителя и почвата. Вещото лице прави извод, че дяловото разпределение на ТЕ през процесния период е в съответствие с нормативната уредба. За процесния период м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г. ответниците са осигурили достъп до отоплителните тела в имота си. Начислена била и сума за разхода на енергия за сградна инсталация в зависимост от отопляемия обект, съгл. чл. 61, ал. 1, т.6.1.3 от Наредбата. За целия процесен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. са издадени две изравнителни сметки, включващи суми за битово и горещо водоснабдяване, за отопление и за сградна инсталация. По отношение на отчисленията за технологични разходи в абонатната станция, такива са извършвА. за сметка на ищцовото дружество, като пресмятА.ята и приспадА.ята са извършени коректно и в съответствие с нормативната уредба. Съгл. експертното заключение, общият топломер, монтиран в абонатната станция, е изправен, в процесния период е преминал необходимите метрологични проверки с периодичност две години. Съдът се доверява изцяло на заключението по СТЕ, тъй като същото е подробно аргументирано, на база обективен и обстоен анализ.

Според заключението по ССчЕ, за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. няма извършени погашения от страна на ответниците. За двата процесни подпериода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. са издавА. изравнителни сметки, като вещото лице е посочило и сумите за изравняване по подпериоди. Според експертните изводи, главницата за ТЕ за подпериода 01.05.2021 г.

– 30.04.2022 г. възлиза на 320,30 лв. (с вкл. ДДС), а за подпериода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. възлиза на 333,92 лв. ( с вкл. ДДС), т. е. сумарно за целия процесен период е 654,22 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за подпериода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е 67,03 лв., а за подпериода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е 30,66 лв., или общо за целия процесен период сумарно е 97,69 лв. Сумата, дължима за дялово разпределение за целия период, е 41,15 лв. (с вкл. ДДС). Мораторната лихва за върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г. е 8,99 лв. Съдът кредитира заключението по ССчЕ като обективно и професионално изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта

Неоснователни са възраженията, че ответниците не са пасивно легитимирА. да 4 отговарят по предявените искове, тъй като между тях и ищеца липсвал договор.

Предпоставка за наличието на надлежна пасивна легитимация е единствено в исковата молба да се съдържа твърдение, че ответниците са в договорно правоотношение с ищеца, което в случая е изпълнено. Дали действително помежду им е налице договор, това е въпрос по същество, който подлежи на доказване в процеса.

Неоснователни са възраженията, че ищецът предявявал чуждо вземане касателно сумите за дялово разпределение. Съгл. чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Конкретният начин, по който се осъществява дялово разпределение е нормативно уреден в чл. 139 – чл. 148 ЗЕ. Услугата дялово разпределение се извършва от изпълнител (третото лице помагач), съгл. договор между ищеца „Т. С.“ ЕАД и „Т.

С.“ ЕООД, за което „Т. С.“ ЕАД дължи възнаграждение на изпълнителя. Следователно, това води до оскъпяване на услугата за доставяне на топлинна енергия, поради което ищецът не предявява чуждо, а свое вземане.

Неоснователно е и възражението, че настоящото исково производство е недопустимо, тъй като е подадено възражение срещу издадената заповед, а самата тя била нищожна и издадена в нарушение на чл. 410, ал. 3 ГПК. Именно депозирането на възражение е законово основА.е за провеждане на исково производство, в което да се докажат задълженията, предмет на издадената заповед. В нормативната уредба няма легална дефиниция за нищожен съдебен акт. В съдебната практика се е наложило схващането, че нищожно е онова съдебно решение, в което липсва надлежно волеизявление, което е постановено от ненадлежен съдебен орган или в незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма, когато волята на съда е абсолютно неразбираема (в този смисъл - решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО и др.). В конкретния случай издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не страда от нито един от така визирА.те пороци.