Решение № 743 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100500558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20066617 от 11.11.2021г. по гр.дело № 10142/2021г. по описа на Софийски районен съд, 174 с-в, е признато за установено по предявените обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът И. П. И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми: сумата от 881,45 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода м.05.2013г. до м.04.2015г. ведно със законната лихва от 28.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и суми за дялово разпределение от 18,72 лева - главница за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от 28.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 35083/2016г.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. П. И. обективно и кумулативно съединени установителни искове с правни основания чл. 422 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 881,45 лв. до пълния предявен размер, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва от 28.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, 106,94 лв. мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г.,както и 1

2,37 лева - лихва върху услуга за дялово разпределение за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.20216г. които вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 35083/2016 г. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 25077214/01.12.2022г., подадена от ответника И. П. И., с която е обжалвал решението на районния съд в частта, с която са били уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Въззивникът счита, че е останало недоказано между страните да е налице съществуващо облигационно правоотношение, тъй като от представените по делото доказателства не можело да се направи категоричен извод, че ответника е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния период. Освен това абонатната партида била на името на Н.П.М. и изравнителните сметки били издавани на нейно име. От това обстоятелство също не можел да се направи категоричен извод за дължимост на претендираните суми. Така мотивиран, въззивникът моли решението да бъде отменено в неговата обжалвана част, а предявените искове – отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в неговата обжалвана част, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски. Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Решението не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове за сумата над 881,45 лв. до пълния предявен размер, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, за сумата от 106,94 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013г. до 20.06.2016 г., както и за сумата от 2,37 лева - лихва върху услуга за дялово разпределение за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.20216г., поради което в тези си части решението не е предмет на въззивна проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 22003732/22.02.2021г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника И. П. И. обективно съединени искове с правно основание по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът му дължи сумата от 911,57 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, ж.к. **** за периода м.05.2013 г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от 28.06.2016г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 106,94 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.2016 г., както и суми за дялово 2 разпределение от 18,72 лева - главница за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от 28.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,37 лева - лихва за периода от 30.06.2013 г. до 20.06.20216г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35083/2016 г.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 69, собственост на И. П. И. и находящ се в гр.София, ж.к. ж.к. ****. Ответникът била клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. П. И. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва и размера им. Изтъква се, че Общите условия на ищеца съдържат неравноправни клаузи. Освен това твърди, че между страните не е налице съществуващо облигационно правоотношение, като ищецът не ангажирал доказателства, от които да се установи категорично, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Представените от ищеца доказателства в тази насока били недостатъчни за формирането на този извод.

Направил е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

По делото е приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 38, том VIII, рег. № 11479, дело № 1132/2003г., видно от който Н.П.М. е прехвърлила на ответника И. П. И. правото на собственост върху апартамент № 69, находящ се в гр.София, ж.к.

****, като прехвърлителят на имота си е запазил правото на ползване върху него. Прието е и постановление за налагане на възбрана от 10.02.2010г. върху същия имот по изпълнително дело № 2010841040056 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841.

Районният съд служебно е извършил справка, от която се установява, че прехвърлителят на имота, запазил си вещното право на ползване върху него – 3

Н.П.М., е майка на ответника и същата е починала.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 01.08.2000г. и договор № 3289/03.09.2002г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. ****, е избрало и възложило на „Техем Сървисис“ ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. Представено е и писмо от СО, район „Връбница“, в което е посочено, че ж.к. „Надежда 6“ е идентичен с ж.к. „Връбница-2“.

За установяване размера на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия са представени съобщение към фактура № 0056039266/31.07.2014г., в което е посочено, че за периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г. се дължи сумата от 305,59, както и съобщение към фактура № 0066709777/30.09.2015г. за сумата от 552,55 лева за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. Прието е и извлечение от сметки на ищеца.

Приет е и протокол за неосигурен достъп до процесния имот от 21.05.2014г.

По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че топлинното счетоводство в сградата се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД за периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г. и от „Топлофикация София“ ЕАД за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. Посочило е, че достъп до имота не е бил осигурен и през двата отоплителни сезона, а документите за отчет са издавани на името на Н.П.М.. В процесния имот е начислявана единствено топлинна енергия за БГВ. От общото количество топлоенергия били изваждани технолочните разходи в абонатната станция, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Били извършени метрологични проверки, чието заключение е „съответства“. Стойността на потребената топлинна енергия в имота за процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 911,57 лева.

Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че към 30.08.2022г. не се е установило да са извършени плащания на задължения за процесния период. Начислените суми за процесния период възлизат в размер на 930,29 лева, от които 911,57 лева за топлинна енергия и 18,72 лева за дялово разпределение. Размерът на лихвата върху сумите за топлинна енергия възлиза на 106,94 лева, а лихвата върху сумите за дялово разпределение възлиза на 2,37 лева. За периода 01.07.2013г. – 30.04.2015г. стойността на топлинната енергия е в размер на 854,14 лева, като в нея не е включено дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна 4 норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.