Решение № 28 от 05.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ловеч, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500546 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 от ГПК, вр.с чл.26 от ЗЗД и ЗПК, ЗЗП.

С Решение №312/26.06.2025г.,пост.по гр.д.№143/2025г. РС-Ловеч е осъдил Й. Й. С. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.9 от ЗПК, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София,бул.„България“№49,бл.53Е,вх.„В“, сумата 3683.08 лв. /три хиляди шестстотин осемдесет и три лева и осем стотинки/,представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40016414632/29.03.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2025г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил исковете в частта на главницата за разликата от 3683.08лв. до пълния претендиран размер от 3933.21лв., като погасена чрез прихващане, както и в частта за сумите 1673.45лв.– договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2023г. до 03.07.2024г., 1555.56лв.– възнаграждение за услуга „Фаст“, 2722.22лв.–възнаграждение за услуга „Флекси“, 478.63лв.–лихва за забава от 02.05.2023г. до 03.07.2024г. и 441.55лв.–законна лихва, дължима от 03.07.2024г. до 29.10.2024г., като неоснователни и недоказани. Съдът е отхвърлил възражението на ответника Й.

Й. С. за прихващане между главницата от 3683.08лв. и със сума в общ размер на 1149.36лв., от която: 379.31лв.–възнаградителна лихва, 184.05лв.–лихва за просрочие,40лв.– такса събиране и 546лв.–възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по същия договор за потребителски кредит, като недоказано.Отхвърлено е искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД за присъждане на направените разноски в исковото и заповедното производства и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С решението ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ с ЕИК 180978004, с адрес ***, представлявано от адвокат Е. Г. И., сумата 720лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника по реда на чл.38,ал.2, във вр.с ал.1,т.2 от ЗАдв., 1 като е отхвърлено искането в частта до пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение от 1560лв.

Постъпила е въззивна жалба от Й. Й. С. от гр.Л. ,чрез адв.Е. И.-АК-П., срещу решението в частта,с която не е уважено направеното от нея възражение за прихващане,като недоказано.Счита,че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения,като не го е съобразил и не й е обезпечил възможност да го докаже.Смята,че е следвало да й съдейства,като разясни фактическата обстановка и подлежащите на доказване факти,които са от значение за решаване на делото. Това не е сторено от съда,тъй като въпреки направеното в отговора на исковата молба доказателствено искане за допускане на СИЕ за установяване има ли погасяване по кредита,съдът не е допуснал експертизата.

Моли да се отмени решението в тази част и се уважи възражението за прихващане. На основание чл.266,ал.3 от ГПК моли да се допусне исканата ССЕ,която след справка в счетоводството на „Профи кредит България“ЕООД да отговори какъв е размерът на платените по договора суми по пера.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Профи кредит България“ЕООД,с ЕИК 175074752, чрез юрисконсулт Г. С..Счита въззивната жалба за неоснователна, а възраженията в нея за бланкетни. Сочи,че са представили справка за извършено едно погасяване в размер на 316.92лв. и как е отнесено за погасяване на отделните задължения.Това е съобразено от първоинстанционния съд. Ответникът прави възражение за погасяване като сочи други размери,без да са свързани с конкретния договор и без да ангажира доказателства.Смята,че пълномощникът е допуснал грешка,като е използвал бланка на подаден отговор по друг кредит и са останали старите цифри.

Счита за правилно отхвърлянето на искането на ответника за допускане на ССЕ,с оглед признанието за извършено едно погасяване.Ответникът е запозната с това становище на ищеца и въпреки това не е направила нови доказателствени искания по възражението си за прихващане.

Моли да се потвърди първоинстанционното решение,като правилно и законосъобразно.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на въззивника,като надвишаващо размерите на Наредба №1.

Подадена е и частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД срещу Определение № 790/28.07.2025г.,постановено по чл.248 от ГПК,с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта на разноските,с присъждане на такива в негова полза и съобразно отхвърлената част на иска. Не се съгласява с аргумента на съда за приложимост на приетото в Решение С-714/22 на СЕС,тъй като казусът е различен и в настоящата хипотеза следва да има право на присъждане на разноски, съгласно чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.Излага подробни аргументи в подкрепа.

Постъпил е отговор на частната жалба от адв.Е. И.-пълномощник на Й. С.,в който споделя приетото от РС-Ловеч за приложимост на постановеното в на Реш.С-714/22 на СЕС,както и Реш.№С-224/19 и С-225/19.

От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№ 143/2025г. по описа на РСЛовеч, становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта.

Въззивникът е уведомена за обжалваното съдебно решение на 22.07.2025г.,а жалбата е подадена на 24.07.2025г.-т.е.в законния срок.Подадена е от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Своевременно е подаден и отговорът на въззивната жалба.

Частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД също е редовна и своевременно подадена,поради което съдът приема,че са допустими.Отговорът е подаден в срок.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци на обжалваните актове, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

На 30.10.2024г. „Профи Кредит КРЕДИТ България“ЕООД е подало заявление по чл.410 2 от ГПК,срещу длъжника Й. Й. С..Предмет на заявлението са вземанията на заявителя по Договор за потребителски кредит № 40016414632/29.03.2023г.По образувано ч.гр.д.№1993/2024г. РС-Ловеч е постановил Разпореждане № 2986/14.11.2024г., с което е отказал издаването на заповед за изпълнение за претендираните вземания и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за същите.

„Профи Кредит България“ЕООД е предявил осъдителен иск извън указания срок, поради което по образуваното гр.д.№143/2025г. РС-Ловеч е събрал държавна такса в размер на 4% от цената на иска.

Не се спори,че на 29.03.2023г. „Профи Кредит България“ЕООД-кредитор, и Й. Й. С.клиент, са сключили Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40016414632.Отпусната е в заем сумата 4000лв.,за срок от 36 м.,с годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.99%, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11%, общо дължима сума по кредита 6996.80лв. Посочено е,че клиентът е поискал и закупил допълнителни услуги„Фаст“ с дължимо възнаграждение от 1600лв. и „Флекси“–с цена 2800лв.,като месечната вноска по закупените допълнителни услуги е 122.22лв. Общото задължение е в размер на 11396.80лв., с месечна вноска от 316.57лв. Падежът е уговорен да е на 1-ви ден от месеца. Съгласно т.V от договора е сключена и застраховка „Живот“ с наименование „Защита на кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД и застрахователна премия 136.80лв.Неразделна част от договора са Общите условия на „Профи Кредит България“ЕООД,Стандартен европейски формуляр, Погасителен план с последна падежна дата 01.04.2026г. Ответникът е декларирала,че се е запознала с тях ,приема ги,което е удостоверила с подписа си.

Безспорно е че по договора за кредит ищецът е превел сумата от 3863.20лв. по посочената в договора банкова сметка на ответника,след приспадане на застрахователната премия в размер на 136.80лв. от уговорената сума по кредита.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че предсрочната изискуемост е настъпила на 13.02.2025г., с подаване съдебните книжа по делото, включващи съобщението по чл.131 от ГПК, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея.Решението не се обжалва по отношение на тази констатация.Причината да се обяви изискуемостта са просрочени вноски от длъжника.

В отговора Й. С. е направила възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД, между предявената главница от 3933.21лв. и сумата 1149.36лв., представляваща получена от ищеца сума при начална липса на основание, от която: 379.31лв.– възнаградителна лихва, 184.05лв.– лихва за просрочие, 40лв.– такса събиране и 546лв.–възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по процесния договор за кредит.

В писмена молба ищецът е уточнил, че ответникът е направила плащания по договора за кредит в общ размер от 316.92лв., с която са погасени задължения: главница- 66.79лв., договорна лихва-127.56лв., възнаграждение за услуга „Фаст“- 44.44лв., възнаграждение за услуга „Флекси“-77.78лв. и 0.35лв.– лихва за забава.

Първоинстанционното решение се обжалва само в частта по отношение отхвърленото възражение за прихващане.

По искане на въззивника се допусна ССчЕ,по която експертът Н.Р., след проверка в счетоводството на ищеца,е установила,че С. е направила само една вноска по кредита, на 03.05.2023г.,в размер на 316.92лв.,с която са погасени 66.79лв. от главница, 127.56лв.от договорната лихва, 44.44лв.-от възнаграждение за услуга „Фаст“, 77.78лв. от възнаграждение за услуга „Флекси“ и 0.35лв.– лихва за забава.При проверката експертът не е намерила потвърждение на сочената от ответника като погасена сума от 1149.36лв.

Съставът приема заключението на съдебната експертиза като обективна и компетентна.

При така установената фактическа обстановка,съставът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна.

От допусната ССчЕ категорично се потвърди,че единственото плащане по кредита е с направено на 03.05.2023г.,със сумата 316.92лв. и с нея са извършени описаните по-горе 3 погасявания. Първоинстанционният съд е съобразил този факт и след като е приложил правилото на чл.23 от ЗПК,с оглед приетата недействителност на клаузите за ГПР, допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, е приспаднал именно това погасяване от дължимата чиста стойност на кредита.Или-прихващането,в доказания по делото размер, е съобразено и отчетено от първоинстанционния съд. Назначената във въззивното производство ССчЕ потвърди изнесените от ищеца данни за размера на направеното погасяване по кредита.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение,а обжалваното решение-да се потвърди.

По частната жалба от „Профи Кредит България“ЕООД срещу Определение №790/28.07.2025г.,пост.по реда на чл.248 от ГПК.

Съставът споделя приетото от първоинстанционния съд приложение на Решение №С714/22 на СЕС. Макар в решението да се касае за тясната хипотеза на предявен от потребител иск за установяване недействителност на договорна клауза и претенция по чл.55 от ЗЗД,за чието частично отхвърляне е прието,че не следва да му се възлагат в тежест разноски по съразмерност с отхвърлената част, приетото в т.5 е израз на трайно установения принцип за защита на потребителя в случаите,когато е засегнат от неравноправни клаузи на сключен от него договор. Същата е израз на принципа за ефективност на съдебния контрол, регламентиран с в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,така и в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити,съотв.в цитираните и единно прилагащи го Решения С224/19 и съединеното С-259/19 на СЕС. Защитата е предвидена и се дължи винаги,когато правата на потребителя са нарушени от неравноправни клаузи, които са му били наложени да приеме.