Определение № 4253 от 14.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4253 гр. Варна, 14.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100502174 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 260289/27.05.2022 год., постановено по гр.д. № 5895/2021 год., ВРС – 19-ти състав е приел за установено по предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ , ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Б. И. Й., ЕГН:

********** иск за установяване дължимостта на суми в общ размер от 1 489.79 лева, представляващи суми по договор за мобилни услуги № 616628579/31.10.2016 год., изм.с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 013090107/25.02.2017, договор за мобилни услуги № 617441092/16.03.2017 год., договор за мобилни услуги № 617495413/27.03.2017, договор за мобилни услуги № 617882373/03.06.2017 год., договор за лизинг от 16.03.2017 год. , договор за лизинг от 27.032017 год., и договор за лизинг от 03.06.2017 год., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 181/22.01.2020 год. по ч.гр.д. № 19922/2019 год. по описа на ВРС – 26 състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК, като е присъдил и разноски.

Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното решение като явно несправедливо, порочно, неправилно, недопустимо и нищожно.

Конкретните оплаквания, на първо място, са свързани с нарушена от съда местна подсъдност по чл.113 ГПК като се твърди, че към датата на подаване на заявлението и към настоящия момент ответникът е бил с настоящ адрес с.Пчелин, поради което и компетентен да разгледа иска му е бил Районен съд Ихтиман. Излага се, че тъй като се касае за императивна норма за разглеждане на дело срещу потребител, за която съдът следи служебно, решението следва да се обезсили и да започне от порочното действие. На 1 следващо място, се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение като не е прогласил нищожността и неравноправността на чл.12, ал.2 от ОУ, даваща едностранни произволни права на ищеца, както и съществено процесуално нарушение като не е назначил служебно експертиза за сметка на бюджета на съда по оспорените документи и договори, който не е имал правни познания да отговаря на съда и сам да води делото си. Сочи, че ищецът не е поддържал изправни и защитени своите системи, допускайки на ответника да бъдат начислени неверни сметки за неизползване от него услуги чрез намеса в софтуера и начисляване на такси и тарифи, договорени между страните. Неправилно съдът е приел доказаност на потребяване на мобилни услуги от ответника в посочения размер, както и че са му връчени общите условия и договори без да е допуснал експертизи и да е изискал оригиналите на документите за проверка, сравнение и експертиза. Иска се всички договори да бъдат обявени за нищожни като съставени в грубо нарушение на ЗЗП и при липса на валидно изразена воля на ответника за сключването им, като се иска допускане на събиране на доказателства, от които ответникът е лишен в първа инстанция и преразпределение на доказателствената тежест.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Оспорва твърденията за нарушена местна подсъдност на делото, с оглед обстоятелството,ч е ответникът е имал постоянен и настоящ адрес в гр.Варна. Излага, че представените от ищеца документи не са оспорени досежно истинността си от ответника, а от проведената пред ВРС експертиза се установява, че на потребителя е предоставен достъп до съобщителната мрежа на оператора, както и че предоставените му услуги са оценени правилно.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК –подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, както и доказателства, които не са били допуснати в първоинстанционното производство поради нарушаване на съдопроизводствените правила.

В сезиралата съда жалба е обективирано искане за събиране на „доказателства и доказателствени средства, от които е лишен ответника от първата инстанция“, което искане обаче е бланкетно формулирано и неконкретизирано. Не е посочено кое е доказателството, което страната е поискала, но съдът не е допуснал, нито е налице конкретно оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест, лишила страната от възможността да поиска събиране на доказателства. Оплакванията за неравнопоставеност на страните с оглед непредоставяне на правна помощ предвид липсата на правни познания на ответника и неговото социално положение, в това число и по отношение на събиране на доказателства, е несъстоятелно, тъй като обективираното от ответника искане за предоставяне на правна помощ впоследствие е оттеглено от него. С оглед горното, освен за обезпечаване на приложението на императивни правни норми, съдът няма задължението за служебно събиране на доказателства.

2

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Б. И. Й. срещу решение № 260289/27.05.2022 год., постановено по гр.д. № 5895/2021 год. на ВРС – 19-ти състав, с което е прието за установено по предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ , ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Б. И. Й., ЕГН:

********** иск за установяване дължимостта на суми в общ размер от 1 489.79 лева, представляващи суми по договор за мобилни услуги № 616628579/31.10.2016 год., изм.с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 013090107/25.02.2017, договор за мобилни услуги № 617441092/16.03.2017 год., договор за мобилни услуги № 617495413/27.03.2017, договор за мобилни услуги № 617882373/03.06.2017 год., договор за лизинг от 16.03.2017 год. , договор за лизинг от 27.032017 год., и договор за лизинг от 03.06.2017 год., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 181/22.01.2020 год. по ч.гр.д. № 19922/2019 год. по описа на ВРС – 26 състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК, като е присъдил и разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ бланкетно искане за събиране на „доказателства и доказателствени средства, от които е лишен ответника от първата инстанция“.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 2174/2022 год. на ВОС за 19.01.2023 год. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от постъпилия писмен отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3