Разпореждане № 76405 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 76405 гр. София, 13.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20251110122833 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити Кеш“ ООД срещу Г. Н. Г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 16.11.2023г.

Със заявлението се иска присъждане на сумите:

- 750.00 лева – главница;

- 69.01 лева - възнаградителна лихва за периода от 16.11.2023г. до 14.03.2024г.;

- 111.53 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2024г. – 01.10.2024г.;

- 319.99 лева неустойка по чл. 11 вр. чл. 5 от договора за непредоставено обезпечение дължима за периода 16.11.2023г.-14.03.2024г.;

- 188.00 лева – договорна неустойка за забава по чл. 6 от Договора и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Тарифа на дружеството.

Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Г. Н. Г. договор за заем има характер на потребителски договор.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, 1 както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Неустойката в настоящия случай е санкционна и в двете хипотези на чл. 11 вр. чл. 5 и чл. 6 от Договора, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислени по този начин, неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорките за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази част. Освен това, клаузите за неустойка противоречат и на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗПК.

При все това, клаузата по чл. 6 договора и т. 10 от Тарифата, на която се позовава заявителя, противоречи и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е предвидена за действия, свързани с управляването и усвояването на кредита – проверка на кредитоспособността на заемополучателя, което действие е в тежест на заявителя.

Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 18.61 лева държавна такса /за горницата до 28.77 лева не се присъжда/, както и 32.34 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.

№ 138397/17.04.2025г., подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 319.99 лева неустойка по чл. 11 вр. чл. 5 от договора за непредоставено обезпечение дължима за 2 периода 16.11.2023г.-14.03.2024г., както и за сумата 188.00 лева – договорна неустойка за забава по чл. 6 от Договора и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Тарифа на дружеството.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3