Решение № 82 от 04.03.2014, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

04.03.2014г., Димитровград

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд –Димитровград, на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ОГНЯН

ГЪЛЪБОВ Членове:

Съдебни заседатели:

Секретаря С.Д.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1584 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК- установителен за собственост върху недвижими имот и по чл.537 ал.2 от ГПК- за частична отмяна на нотариален акт за собственост на недвижими имот.

Ищецът Д.И.Ф. твърди, че е била съпруга на И.Д. П., починал на 07.09.2012г. Същият притежавал недвижим имот- апартамент с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г., находящ се в Димитровград, бул.”ХХХ” ……, с площ от 90 кв.м., ведно с избено помещение №13 и с 4,58% ид.ч. от ОЧС и отстъпено право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- ***, под обекта- ***, над обекта -***. Въпросният недвижим имот съпругът на ищцата придобил въз основа на дарение от неговите родители Д.И.П. и Г.Г.П., съгласно Нотариален акт за дарение на недвижими имот №166, том 15, дело №4279/1997г. С този нотариален акт двамата дарители си запазили правото на ползване върху имота до края на живота си, поради което и били негови ползватели. След смъртта на съпруга на ищцата, горепосочения апартамент бил наследен от нея и двете му дъщери от предходен брак при квоти от по 1/3 ид.ч. за всяка. Ползвателите на имота продължили да живеят в него. В законоустановения срок, ищцата декларирала пред Община Димитровград изменението в собствеността на наследствения имот, като в имотната партида били записани неговите нови собственици- тя и двете дъщери на починалия й съпруг. Ищцата твърди, че след смъртта на съпруга си искала да прекрати съсобствеността върху апартамента, но другите двама съсобственици й заявили ,че не желаят тя да придобива каквото и да е от наследството оставено от баща им. През есента на 2013г., тя научила, че Д.И.П. и Г.Г.П.- ответници по настоящото дело, са се снабдили с документ за собственост на имота, а именно Нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давност акт №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672/2013г. на нотариус Р.В., който имот придобили в резултат на давностно владение в продължение на повече от 10 години в режим на СИО. Ищцата оспорва твърденията на двамата ответници, че са владели непрекъснато и необезпокоявано процесния имот с намерение да станат негови собственици, повече от 10 години. Поради това оспорва и горепосочения нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давност, както и направените в него констатации. Наличието на конкуриращи се основания за правото на собственост върху недвижимия имот провокирал у ищцата правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК. Иска съдът да постанови решение ,с което да признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г., находящ се в Димитровград, бул.”ХХХ” 26-В-3, с площ от 90 кв.м., ведно с избено помещение №13 и с 4,58% ид.ч. от ОЧС и отстъпено право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- ***, под обекта- ***, над обекта -***. На следващо място, иска съдът да отмени Нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давност акт №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672/2013г. на нотариус Р.В., досежно 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху горепосочения недвижим имот. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В писмен отговор на исковата молба ответниците по делото Д.И.П. и Г.Г.П. поддържат, че предявените искове са недопустими. В обстоятелствената част на иска по чл.124 ал.1 от ГПК липсвало искане съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че имота е останал в наследство от И.Д., т.е. липсвало искане за установяване на действителното фактическо положение. В случай ,че съдът приемел, че процесния апартамент е останал в наследство от починалия И.Д. и ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. като негова наследница, то по делото като ответници следвало да се конституират и децата на наследодателя, които също са негови наследници. На последно място считат ,че изложените в исковата молба обстоятелства във връзка със снабдяване на ответниците с нотариален акт за собственост на процесния апартамент ,са неверни. Ответниците никога не били прекъсвали владението върху имота и то със съзнанието на собственици, а не на ползватели. За тях извършеното през 1997г. дарение на сина им било фиктивно. Декларирането на имота от ищцата като наследница на покойния си съпруг не променяло субективното отношение на ответниците към имота. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №166, том ХV, дело 4279/97г. на нотариус Р.С., ответниците Д.И.П. и Г.Г.П. са дарили на своя син И.Д. П. своя недвижими имот: апартамент №3, находящ се на втори етаж, вход „А”, изложение юг-изток, в жилищна сграда блок №26, построен върху държавно място в Димитровград, ул.”…..”, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, с обща квадратура от 90 кв.м., ведно с избено помещение №13, както и 4,58% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при условие: запазване правото на ползване върху имота за дарителите до края на живота им.

От представеното от страна на ищцата Удостоверение за наследници изх.№2002/18.10.2013г., издадено от Община Димитровград, се установява, че И.Д. П. е починал на 07.09.2012г., съгласно Акт за смърт №360/07.09.2012г., съставен в Димитровград, като е оставил следните наследници по закон: съпруга- ищцата Д.И.Ф. и двете си дъщери Д.И. Ж. и И.И. Д..

С

Нотариален акт за собственост на недвижими имот придобит по давност №26, том V, рег.№5367, нот.дело №672 от 2013г. на нотариус Р.В.с рег.№398 на Нотариалната камара на Р.България, по отношение на двамата ответници по делото било признато правото на собственост по давностно владение на повече от 10 години, в режим на СИО, върху следния недвижими имот: самостоятелен обект в сграда- апартамент с кадастрален идентификатор ***, с площ 90 кв.м. по кадастралната карта на Димитровград, одобрен със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на адрес Димитровград, бул.”………….” 26-В-3, намиращ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- имот ***; под обекта- имот ***; над обекта- ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и баня, ведно с избено помещение №13 и с 4,58% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Видно от приетите като доказателства по делото Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015. 308.2.7, издадена на 02.10.2012г. от СГКК-Хасково и Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 18.10.2013г. от Д”ФСД”, отдел „Приходи” при Община Димитровград, собственици на процесния имот са наследници на И.Д. П.- И. И. д., Д.И.Ф. и д. И. Ж., като носители на други вещни права върху имота- право на ползване имат двамата ответници.

От представеното Съобщение от Община Димитровград, изпратено до ищцата по делото, е видно ,че за 2013г. същата има задължения за плащане на данък върху процесния недвижими имот и такса за битови отпадъци в размер общо на 58,94 лева, като същите са били платени от нея с Приходна квитанция №433311/17.04.2013г.

Видно от

Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Р.България по чл.26 от ЗМДТ, на 06.03.1998г. И.Д. П. е декларирал, че е собственик на процесния недвижим имот, като правото на ползване на същия е предоставено на двама ползватели- ответниците по делото.

На

04.08.2008г. И.Д. П. ***44, с която е поискал да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на неговия апартамент, находящ се в Димитровград, ул.”ХХХ” 26-В-3. В тази връзка на П. е било издадено Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот изх.№2644/04.082008г., в което се посочвало ,че собственик на същия е молителя.

Видно от приетите като доказателство по делото 2бр.Декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, съответно на д. И. Ж. от 03.10.2013г. и на И. И. д. от 30.10.2012г., двете дъщери на починалия на 07.09.2012г. И.Д. П., са декларирали, че заедно с ищцата Д.И.Ф. са станали съсобственици по наследство на процесния апартамент, като ползватели на същия са двамата ответници.

За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на страните съдът допусна и разпита по трима посочени от тях свидетели- А.Л.С., Ж.Г.В. и Д.Ж.Д, посочени от ищцата, и В.М.К., М.М.К. и П.Д.С., посочени от ответниците.

В своите показания свид.А.С. твърди ,че се запознала със съпруга на ищцата през 2008г., когато той се върнал от Испания. Пред нея той споделил, че имал два апартамента, но в единия живеели родителите му, които щели да са там до смъртта си, а в другия живеела дъщеря му от неговия първи брак, поради което той и втората му съпруга нямало къде да живеят освен на квартира. На свидетеля разказал още ,че апартамента, в който живеели родителите му бил голям и му бил дарен от тях, като те си запазили правото да го ползват. Отново през 2008г. разказал на С, че докато бил в Испания пращал пари на родителите си, за да купят бойлер и направят ремонт на банята в апартамента, но когато се завърнал в България установил, че нищо не е купено и ремонтирано. Малко преди да почине И П., свидетелката видяла един ден, че при него, в квартирата ,в която живеели с ищцата идват двете му дъщери и възрастен мъж. Когато по-късно разговаряла с ищцата за това, последната й споделила ,че дъщерите и бащата на съпруга й са идвали при него ,за да искат той да им прехвърли обратно апартамента. И П. обаче отказал да подпише за обратното прехвърляне на жилището на родителите му.

От ищцата, свидетелката знаела ,че тя е била притискана от родителите на починалия й съпруг да им прехвърли своята 1/3 ид.ч. от наследеното жилище.

Според показанията на втория посочен от ищцата свидетел –Ж.В., двете се познавали от 2007г., когато заедно станали общински съветници. Със съпруга й И П. се запознала през 2008г., когато той се завърнал от Испания. Пред свидетелката последния споделял, че има два апартамента, но се налагало да живее на квартира. Твърдял ,че единия апартамент му е прехвърлен като дарение от неговите родители,но с право на ползване от тяхна страна. Там не било удобно да живеят с ищцата, тъй като родителите му не я одобрявали. Твърдял още ,че докато бил в Испания им пращал пари за ремонти почти всеки месец, но нищо не било направено. Същият винаги се чувствал като собственик на процесния апартамент и говорел пред свидетелката ,че ако им е писано, някой ден с ищцата ще отидат да живеят там. Свид.В също потвърждава за проведения разговор между бащата и двете дъщери на съпруга й с него, непосредствено преди да почине, при който те са го убеждавали да върне собствеността на жилището на своите родители, но той категорично отказал да стори това. Според свидетелката, след смъртта на И П., ищцата споделила с нея, че родителите му са идвали с искане тя да се откаже от собствеността на процесния апартамент.

В своите показания третия свидетел на ищцата- Д.Д., поддържа ,че я познавал от много години и дори й бил кръстник. Познавал съпруга й И П. от 2008г., когато се върнал от Испания, както и неговия баща Д.П., във връзка с работата си в Община Димитровград. От разговори с И П. той знаел, че притежава две жилища, като едното му било дарено от неговите родители и се намирало на бул.”ХХХ”. На въпроса на Д защо с ищцата не живеят там, П. отговорил, че там живеели родителите му. Въпреки това, според свидетеля, той полагал грижи за този апартамент, като искал да прави ремонти в него и за целта се снабдявал с разрешителни от Общината. В последствие се отказал да прави такива и не събрал целия набор от необходими документи. Пред Д споделял, че докато бил в Испания пращал пари на родителите си ,за да плащат данъци, разходи и ремонти. През м.юли 2012г. И П. разговарял с Д и споделил, че ако умре се притеснява съпругата му да не бъде лишена от неговите близки от жилището. След смъртта на съпруга на ищцата, свидетеля знаел, че неговите родители й оказвали натиск да се откаже от наследената част от имота.