Решение № 260354 от 17.05.2021, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ град Д., 17.05.2021 година

В

И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Д. РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА при секретаря С. Б., като разгледа докладваното от съдия М. Неделчева гражданско дело №1026 по описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „А.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Д., .., ул. „О.” №.., представлявано и управлявано от Й.К.К., чрез упълномощения адвокат Е.И.Р., съдебен адрес:***, офис .. срещу „Р.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село С., общ.Д., ул. „Т.” №**, представлявано от управителя М.М.Д.. Исковете са с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: главница в размер на 22374.99 лв., представляваща неплатено задължение по договори за продажба на стоки – резервни части за земеделска техника и масла за тях и договор за изработка /извършване на услуги – ремонт на земеделската техника на ответника/, сключени между страните в периода от 2017г. до 2019г., за което ищецът е издал в качеството си на продавач и изпълнител 16 броя фактури /визирани точно в исковата молба и копия от тях приложени към нея/ на обща стойност 22374.99 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2020г. до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, както и 3447.84 лв. общо, представляващо обезщетение за забава, изчислено за периода от деня, следващ датата на падежа по всяка от 16-те фактури до 26.05.2020г./.

В молбата се излагат следните обстоятелства: страните по делото са били в търговски отношения, като през 2017г., 2018 и 2019г. са издадени от ищеца /продавач/ 16 броя фактури на обща стойност 22374.99 с вкл. ДДС,а именно:

1/ ф. №../05.08.2017г. на стойност 600.00 лв. с вкл. ДДС;

2/ ф. №№../11.06.2018г. на стойност 4295.90 лв. с вкл. ДДС;

3/ ф. №…/27.06.2018г. на стойност 3450.08 лв. с вкл. ДДС;

4/ ф. №../04.07.2018г. на стойност 90.00 лв. с вкл. ДДС;

5/ ф. №../02.08.2018г. на стойност 2366.10 лв. с вкл. ДДС;

6/ ф. №../07.08.2018г. на стойност 1200.00 лв. с вкл. ДДС;

7/ ф. №../10.09.2018г. на стойност 652.46 лв. с вкл. ДДС;

8/ ф. №../14.09.2018г. на стойност 168.00 лв. с вкл. ДДС;

9/ ф. №../15.10.2018г. на стойност 159.74 лв. с вкл. ДДС;

10/ ф. №../14.03.2019г. на стойност 53.98 лв. с вкл. ДДС;

11/ ф. №../11.04.2019г. на стойност 142.12 лв. с вкл. ДДС;

12/ ф. №../27.06.2019г. на стойност 7314.98 лв. с вкл. ДДС;

13/ ф. №../02.07.2019г. на стойност 144.23 лв. с вкл. ДДС;

14/ ф. №../03.07.2019г. на стойност 758.08 лв. с вкл. ДДС;

15/ ф. №../04.07.2019г. на стойност 1083.60 лв. с вкл. ДДС;

16/ ф. №../23.08.2019г. на стойност 151.73 лв. с вкл. ДДС, за продадени на ответника стоки - земеделска техника, машини и съоражения и извършвани ремонтни услуги по зем. техника. Ищецът като продавач е доставил, а ответникът като купувач е получил продадените му стоки, за което били съставени и приложените към исковата молба приемо-предавателни протоколи.

Налице било и неизплатено възнаграждение по договор за изработка с предмет: “ремонтни дейности на земеделска техника” При извършване на ремонтните дейности са издавани и подписвани от двете страни работни карти и складови разписки. Ответникът не е заплатил стойността на стоките и извършените ремонтни услуги по фактурите в сроковете, посочени в исковата молба, поотделно за всяка една от фактурите. Към момента задълженията по тях не са заплатени от ответника. Ищецът претендира заплащане, освен на неплатената цена по процесните 16 фактури и на обезщетение за допуснатата забава в плащането им, което е в общ размер на 3447.84 лв., изчислено за периода от деня, следващ датата на падежа по съответната фактура до 26.05.2020г.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да съди ответника да му заплати следните суми: главница в размер на 22374.99 лв., представляваща неплатено задължение по договори за продажба на стоки и услуги, сключени между страните в периода 2017г. - 2019г., за което ищецът е издал в качеството си на продавач 16 броя фактури /визирани точно в исковата молба и копия от тях приложени към нея/ на обща стойност 22374.99 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2020г. до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, както и 3447.84 лв. общо, представляващо обезщетение за забава, изчислено за периода от деня, следващ датата на падежа по всяка от 16-те фактури до 26.05.2020г./, изчислено в размер на законната лихва.

Претендират се сторените съдебни разноски.

С разпореждане от 28.05.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер исковете, оспорва представените от ищеца доказателства – приемателни протоколи и работни карти, твърди, че подписите положени в тях не са на представляващ ответното дружество, настоява ищецът да ги представи в оригинал на хартиен носител и съдът да открие производство по чл.193 от ГПК по отношение на истинността им, отделно от това сочи, че копията на тези документи са бледи и почти нечетливи. Ответникът твърди, че извършените рамонтни дейности на земеделската техника от работници на ищеца било некачествено и това затруднявало и бавело работата на ответното дружество. Същото моли за отхвърляне на исковете. Претендира съдебни разноски.

Д. районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

Правоотношението, от което произтича спора между страните по делото има договорен произход. То се основава на сключен между тях договор за покупко-продажба на резервни части за земеделска техника и масла за същата и договор за изработка /за ремонтни услуги на земеделска техника/, съдържанието на които договори обхваща многократни престативни действия на продавача към купувача, респ. на поръчващия към изпълнителя с еднотипни стоки и вид услуги. Претенциите, свързани със заплащането на отделните доставки не са самостоятелни искове, тъй като произтичат от общ правопораждащ факт. Трайна е съдебната практика на ВКС по въпроса, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за продажба и доставка, претенцията за вземания, относно цената във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/ представлява един иск – така напр. Определение № 114/04.03.2014г. на ВКС по т. д. №2401/2013г., II т.о., ТК. С оглед правосубектността на страните, които са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и вида на сключения от тях договор, който обслужва предмета на дейност на всяко от дружествата, следва извода, че се касае за търговска продажба. Предвид изложеното, съдът намира, че е сезиран с един главен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, с цена 22374.99 лв. По същността си договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден, консенсуален договор.

За възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него, относно вещта и цената, като продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът да я получи и заплати цената.

Ищецът твърди, че в изпълнение на така сключения договор в периода 05.07.2015г. - 23.08.2019г. е извършил множество самостоятелно фактурирани доставки на стоки и извършени ремонтни услуги на земеделска техника на ответника, за които е издал 16 броя данъчни фактури, посочени в исковата молба и приложени към нея. По тях няма извършено плащане от ответното дружество т.е., то дължи цялата главница по фактурите.

Ответникът не оспорва, че не е платил по процесните фактури, като навежда възражение, че приложените към исковата молба приемо-предавателни протоколи не се отнасят до процесните фактури, видно от разминаванията в датите им, както и че извършените от ищеца ремонтни дейности на земеделската техника били некачествени. Ответникът обаче е приел ремонтните услуги към момента на извършването им без възражения. Впоследствие също не е възразявал пред ищеца за негодност на услугите. Данни за такива възражения и действия на ответника няма, а и самият той не твърди да е отправял такива. В съответствие с чл.324 от ТЗ и чл.194, ал.1 от ЗЗД във всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми за тях продавача. Когато уведомяването не е незабавно, правото на купувача да възрази за недостатъци на продадената вещ се преклудира.

При договора за изработка /в случая за ремонтни дейности на зем. техника/ в отношенията между възложител и изпълнител се прилагат разпоредбите на чл.264 и ч.265 от ЗЗД, като е визирана хипотезата, че развалянето на договора при отклонение от поръчката или ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят /поръчващият/ може да развали договора, като тия права се погасяват в рамките на 6 месеца. В случая няма данни за разваляне на договора за ремонтни дейности, а работата е приета без забележки от ответника. Следователно, възраженията на ответника във връзка с качеството на продадена стока и/или извършена услуга, направени едва след предявяване на иска, са преклудирани.

С оглед ангажираните от ищеца доказателства в изпълнение на вменената му доказателствена тежест, се установява по категоричен начин, както получаването на продадените стоки от ответника, така и приемането от него на ремонтните дейности по земеделската техника.

При търговската продажба законът не задължава страните да съставят отчетни документи, които да удостоверяват получаването на стоките. Единственото задължение е това по чл.321 от ТЗ, където е казано, че по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните и други документи. В случая, освен издаването на фактури, страните са постигнали съгласие за издаване на приемо-предавателни протоколи, установяващи предаването на стоките от продавача на купувача, стокови разписки и работни карти за извършени ремонтни услуги на земеделска техника. По повечето от процесните фактури има издадени и двустранно подписани приемателно-предавателни протоколи /стр.6-44/.

От страна на купувача те и стоковите разписки са подписани от служители на ответното дружество. Тези документи са оспорени от ответната страна. От събраните доказателства по делото се установи пълно съответствие между стоките и предоставените услуги, визирани като вид, количество и асортимент в протоколите и във всяка една от издадените, въз основа на тях фактури. При това положение, обстоятелството, че протоколите и фактурите са с различни дати, не би могло да обоснове извода на ответника, че протоколите не се отнасят до процесните фактури.

Фактурите са издавани след подписване на протоколите в предвидените в ЗСч срокове, поради което не носят същите дати като тези на протоколите.

Обстоятелството, че стоките са получени от ответната страна и че извършените ремонтни дейности на земеделската техника на ответника са приети без възражения е категорично установено от събраните докаателства, вкл. и от назначената по искане на ищцовата страна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка, освен на събраните по делото писмени доказателства и на счетоводствата на двете страни. От неоспореното и прието от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице, /стр.183-189/, което съдът кредитира, се установява следното:

Посочените и приложени към исковата молба 16 броя фактури са заведени в дневника за продажби при ищеца в данъчния период - месеца на издаване на всяка една от фактурите; По всяка една от фактурите ищецът е начислил ДДС по сметка 4531 „ДДС при продажби“; Процесните 16 броя фактури са осчетоводени и при ответника на датата на всяка една фактура и същият е ползвал пълен данъчен кредит по тях; Процесните фактури са заведени в дневника за покупки при ответника в данъчен период – датата, месеца и годината на всяка една от фактурите. Стоките по фактурите са заведени счетоводно по съответните сметки като складова наличност на датата, месеца и годината на всяка една от процесните фактури. Заведени са в отделни аналитични партиди за всеки отделен вид стока и услуга - количествено и стойностно, съобразно посоченото във фактурата. Изписването на материалите по видове е осчетоводено по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“ – стойностно.