Решение № 176 от 03.12.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Бяла, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Д. при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно дело № 20244510200186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Б. Л., ЕГН **********, с адрес в с.Къ., обл.Б. ул.“П.“ № ., със съдебен адрес в гр.С.ул.“М. Б.“ № . чрез адв. С. П., против Наказателно постановление № BG14022024/5800/Р8-150 от 25.06.2024г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.179, ал.3а във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лева.

В жалбата се излагат съображения, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. Допуснати били процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя свързани с посочване на точното място на извършване на нарушението. В НП било отразено, че има подадени тол декларация за ППС с по-малко оси, без да е отразена каква е разликата. Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и се моли същата да не се уважава. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2024г. Б. З. – главен инспектор в ТД „Митници“, МП Златарево, съставил АУАН на жалбоподателя, който в 11:38ч., на ГКПП Златарево, в направление излизане от територията на Република България, пристигнал с ППС марка „Р.“ с рег.№ ......, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5т. След справка в системата се установило, че на 25.01.2024г. в 21:30ч. на Обретеник, ПП I-5, отсечка км 34+704, ППС било засечено с контролно устройство с идентификатор № 20751, за което нямало заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За това нарушение бил генериран доказателствен запис по 1 чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят вписал собственоръчно в АУАН, че няма възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, връчено на жалбоподателя на 02.07.2024г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съобразно чл.189е, ал.1 вр. с чл.167, ал.3-3б от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на АПИ или от оправомощено от него длъжностно лице, каквото се явява директора на Националното тол управление, оправомощен със Заповед № РД-11-518/21.05.2024г. на председателя на УС на АПИ. Следователно, за съда няма съмнение относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

С процесното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че след проверка от контролните органи, било установено, че на 25.01.2024г. в 21:30ч., ППС с рег. № ....., било засечено по път I-5, км 34+704, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не било заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. В НП е отразено, че след проверка от страна на наказващия орган било установено, че движението на процесното ППС било отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото била получена тол декларация за сегмент 1000504266, но декларираните данни били за ППС с категория над 12 тона с две оси, докато на снимковия материал се виждало, че процесното ППС се е движило с общо 5 оси.

На първо място, съдът счита, че така описано нарушението в НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като същото не отразява виновно поведение на жалбоподателя и не са посочени всички обстоятелства, при които нарушението е било извършено. В описателната част на наказателното постановление се сочи, че същото е било засечено да се движи по платената пътна мрежа без да е заплатена пътна такса, но само по себе си това не отразява противоправно поведение на водача или на неизпълнение на някакво негово законово задължение. Вината е съществен елемент от състава на нарушението, като при така формулирано обвинение и непосочване в какво точно се изразяват противоправните му действия, не може да се формира извод относно виновността на лицето, а последната не може да се презумира. В пледоарията си по същество, процесуалният представител на АНО излага съображения, че водачът следва да настрои бордовото устройство на ППС и с колко оси следва да бъдат подавани декларациите, като непредаването на данни се дължало единствено поради невниманието на водача, т.е. нарушението било извършено по непредпазливост. Такива обстоятелства обаче в НП не са посочени, нито съгласно кой нормативен акт е въведено такова задължение за водача, което същият не е изпълнил. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства свързани с елементи от състава на нарушението, срещу които наказаното лице може да се защитава, което съществено ограничава правото му на защита. Не е посочено и правилото за поведение, от което наказаното лице се е отклонило и виновно нарушило, поради което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Липсва посочване на изрично регламентирано негово задължение да заплаща пътна такса и в какво качество му се налага наказание, тъй като в НП същият не е посочен като водач на процесното ППС към датата на извършване на нарушението. Още повече, че този факт не е бил установен към момента на съставянето на АУАН, с което е било започнато административнонаказателното производство. Следователно обвинението му е било повдигнато на основата на една презумпция, че към датата на установеното нарушение той е управлявал процесното ППС.

Тоест, по съществото си това е една презумпция за виновност, което е абсолютно недопустимо. В допълнение следва да се посочи, че нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП е санкционна норма, която не предписва правило за поведение, от което жалбоподателят се е отклонил. Липсва посочване на относимата правна норма на чл.139 ал.7 от ЗДвП, която 2 именно вменява задължение на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице - собственика или ползвателя на ППС.

На следващо място, така посочено нарушението в АУАН и НП, не отразява всички обстоятелства, свързани с извършването му и при различна фактическа обстановка.

Посочено е, че не била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, докато в НП е отразено, че такава има заплатена, но неправилно изчислена. Същевременно никъде не е отразен размера на заплатената от наказаното лице такса, размера на дължимата такава и каква е разликата между тях в чисто цифрово изражение. Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. В този смисъл, не може да има неяснота по въпроса относно размера на дължимата такса, а се касае до непълнота на обстоятелствената част на наказателното постановление, в която е описано нарушението, което ограничава правото на защита на наказаното лице и не позволява ефективна защита срещу така повдигнатото му обвинение. Размера на дължимата и заплатената такса за ППС, респективно дължимата разлика, ако такава се дължи, са елементи от обективната страна на деянието и непосочването им водят до недоказаност на нарушението. Още повече, че съгласно чл.10б, ал.4а от закона, пълно незаплащане на тол такса, се приравняват случаите на неправилно деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство, включително и на държавата, в която е регистрирано, или периода на валидност на маршрутната карта, но не и при неправилно декларирани тол данни.

Следва да се съобрази, че с ДВ, бр.13 от 2023г., в сила от 01.01.2024г., е направено законодателно изменение в ЗП, с което в чл.10б, ал.7 е предвидено, че в случай на частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 /пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона/, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. От доказателствата по делото се установява, че това задължение не е изпълнено, като не могат да бъдат споделени изложените съображения в тази насока от представителя на АНО. Сочи се, че нарушението било извършено на 25.01.2024г., а АУАН бил съставен на 14.02.2024г., като били изминали повече от 14 дни, в които да бъде заплатена дължимата такса. Изрично в закона е посочено, че 14-дневния срок за заплащане на таксата започва да тече след надлежно уведомление съгласно чл.10б, ал.8 от ЗП, каквото не се установява да е правено по настоящото административнонаказателно производство. Следователно няма как да е започнал да тече срока за заплащане на таксата, след като собственика или ползвателя на ППС не са били уведомени за това.

По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита, че не следва да бъде разглеждано, тъй като липсва искане за присъждане на разноски или доказателства за сторени такива.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG14022024/5800/Р8-150 от 25.06.2024г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на В. Б. Л., ЕГН **********, с адрес в с.К. обл.Б.ул.“П.“ № ., за нарушение на чл.179, ал.3а във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лева.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________

4