Решение № 639 от 18.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Казанлък, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100639 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ****, И. Х. С., ЕГН **********, с адрес: ****, А. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ****, всички чрез адвокат М. Н. Д. от АК-С.З., с адрес: ****, против Община Казанлък, ЕИК 000817778, с адрес: ****, представлявана от кмета Г.Г.С.. Ищците твърдят, че от 1970 год. баща им Х. И.

Д., починал **** г., закупил и обработвал ЛОЗЕ от **** кв. м., находящо се в местността „****”, находящо се в с. О., община К., което по сега действащия кадастрален план на О. представлява: Поземлен имот с идентификатор **** / ****/, област С.З., община К., ****, вид собственост Общинска частна, вид територия земеделска, НТП друг вид земеделска земя, категория 9 /девета/, с площ **** кв. м. /петстотин и деветнадесет/ и стар номер ****, при съседи:

****. Твърдят, че вече повече от 50 години го обработват необезпокоявани от никого първоначално от Х. Д., а след смъртта му - от тримата ищци. Работили го като свое и никой не предявявал претенции към имота, поради което считат, че са го придобили по давност. Когато решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на 587 и сл. от ГПК с изненада открили, че независимо от записванията по разписните книги, същият се водел на Х. И. Д., но общинската администрация многократно отказвала да издаде необходимите документи, в това число и скица. И до сега никой не бил търсил имота и нe притеснявал ищците с претенции за собственост. Считат, че е налице правен интерес от водене на настоящия процес, в който да се легитимират като собственици на имота, придобит по давност и наследство по отношение на ответника. С уточнителна молба от 1

24.03.2025 г. процесуалният представител на ищците заявява, че същите владеят процесния имот от 01.01.1970 г. до настоящия момент – 24.03.2025 г.

Моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато по отношение на ОБЩИНА К., че Т. Х. И., ЕГН **********, И. Х. С., ЕГН ********** и А. Х. И., ЕГН ********** са собственици поради изтекла придобивна давност на поземлен имот с идентификатор **** /****/, област С.З., община К., гр. К., вид собственост Общинска частна, вид територия земеделска, НТП друг вид земеделска земя, категория 9 /девета/ с площ **** кв. метра /****/ и стар номер ****, при съседи: ****, с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Твърди, че с подадената искова молба ищците предявяват иск срещу Община К., с който да се признае за установено по отношение на Община Казанлък, че ищците са собственици по давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с ид. № ****, гр. К., представляващо територия земеделска, НТП друг вид земеделска земя е площ от **** кв. м и стар № ****, девета категория, при граници: имоти ****. Счита предявения иск за допустим, но по същество неоснователен, поради което оспорва същия изцяло. Твърди, че посоченият имот е общинска собственост на основание чл.

2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост във връзка с §4 от ЗСПЗЗ и одобрения план на новообразуваните имоти в землището на с. О.. Процесният имот попадал в обхвата на ЗСПЗЗ, тъй като е земеделска земя и спрямо него била налице хипотезата на чл. 25 ЗСПЗЗ „Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост“. С исковата молба се излагали твърдения, че имотът е владян повече от 50 години, първоначално от бащата на ищците, а след негова смърт и от самите тях. Счита така направените твърдения за недоказани, тъй като не са представени доказателства за установяване на владение от ищците. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисквала да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10, респективно 5 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следвало да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, а в настоящия случай не било предоставено нито едно доказателство за установяване на владението, поради което следвало да се приеме, че не е осъществен съставът на посочената разпоредба. Ищците не твърдели (и не доказвали) да са се противопоставяли по някакъв начин владението си на Община К.. Дори и да се приеме, че от 1970 г. ищците владеят процесния имот, то той не могъл да бъде обект на придобивна давност, предвид забраната на чл. 86 ЗС, в редакция до изменението ДВ бр.

33/1996 г. Твърди, че с изменението на чл. 86 ЗС /ДВ бр. 33/1996 г./, давността била изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите общинска 2 собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г. давностният срок започвал да тече от 1.06.1996 г.

Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтичал на 31.05.2006 г.

На тази дата обаче течението на давностния срок било спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок било продължено до 31.12.2017 г.

Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не бил изтекъл срока по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на имот общинска собственост, поради което ищците не следвало да бъдат легитимирани като собственици на процесния имот. Сочи, че в исковата молба се правят твърдения, че от 1970 год. Х. Д. закупил процесния имот. Ищците не приложили нито едно доказателство в подкрепа на твърдяната от тях покупкопродажба, не било приложено доказателство, от което да е видно, че лицето Х.

Д. е купувач на имота, кой е предходния собственик на имота. Поради изложеното следвало да се приеме, че направените твърдения на ищците не са доказани. От направените твърдения, не можело да се направи категоричен и доказан извод за началната дата на давността, на която ищците се позовават.

Видно от приложеното копие от разписна книга към плана на ползвателите, лицето Х. И. Д. бил вписан като ползвател. При направена справка в Община К., не се установявали доказателства, от които да е видно, че ищците, респективно техния баща, са заявили претенции към Община К. по реда на §4 на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с което действие предоставеното право на ползване да се е трансформирало в право на собственост на ответниците. Съгласно предвиденото в разпоредбата на параграф 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите на които е предоставено право на ползване върху земите по параграф 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват правото на собственост върху тях, ако са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика по предвидените в същата цени чрез общината в посочените срокове. В случай, че ищците са имали владелческо намерение към имота биха се възползвали от правото си на ползвател по параграф 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявява, че оспорва изцяло предявения иск и моли съдът да отхвърли същия като неоснователен и недоказан.

Редовно призовани за датата на съдебното заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора и претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници № ****г. Х. И. Д. е починал на **** г. и е оставил живи наследници ищците по делото: Т. Х. И. – син, И. Х.

С. - дъщеря и А. Х. И. - син.

По делото е представена Скица-копие извадка от КАИС на АГКК, на Поземлен имот с ид. № ****, с. О..

3

Представена е скица на поземлен имот № **** г., издадена от АГКК, СГКК - С.З., за поземлен имот с ид. № ****, с площ от **** кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, 9 категория, със собственици по КРНИ: община К. площ 520 кв.м., като е отразено, че няма документи за собственост.

По делото е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.

1 от ДОПК изх. № **** г., издадено от община К., Дирекция МП, от което е видно, че лицето собственик/ползвател на имот с идентификатор ****, 9 категория, с площ от **** кв.м. е Т. Х. И..

Видно от Заповед № **** г. на Областния управител на област С.З., на осн. чл. 32, ал. 1 от ЗА, вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „****“, находящи се в землището на с.

О., община К.. Указано е, че жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават от заинтересованите лица чрез Областния управител на област С.З., пред ОС-С.З. в 14-дневен срок от обнародване на заповедта в Държавен вестник.

Представена е скица-извадка М 1:1000 на новообразуван имот № **** , с площ от 514 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, 9 категория, със собственик: община К...

Представен е заверен препис от разписна книга към плана на ползвателите, одобрени със Заповед от 1996г. , като срещу **** – лозе е записано името на Х. И. Д..

По делото бяха събрани гласни доказателства.

Свидетелят Г.Н. заяви, че познава ищците И., Т. и А.. Ходил е на мястото. Лозята им са в съседство. Имотът се намирал до бившето сметище на гр. К., местност ****. Свидетелят нямал информация някой да оспорва собствеността им. Ищецът А. стопанисвал мястото с баща си. От 1973- 1974 година се познавали и посещавали това място. Ищците го ползвали, обработвали го. Нито общината е имала претенции, нито местата са дадени от общината за частно ползване. Според свидетеля нямало кой да спори собствеността. Предимно лозе е било мястото. Известно време не било обработвано, поради набези от кражби. Сега местата започват да се ползват и възстановявали вили. Свидетелят също не ползва неговото място. Ищецът А. прескачал от време на време на мястото. От преди 15 години той не го обработвал. От 1973 г. обработвали мястото, а след 2010 г. поради кражби престанали да го обработват и сега пак виждал А. да обикаля мястото.

Свидетелят Т.Б. сподели, че са приятели с единия от ищците А. и като малки – 1974 г. са ходили на процесното лозе, защото имали череши навремето. Мястото се обработвало. Свидетелят не бил чул някой да има 4 претенции към това място. А. не му бил споделял, че Общината оспорва собствеността на мястото. Предполага, че А. наобикаля мястото.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д.

М. Д., чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Според вещото лице в кадастрален план, одобрен със заповед № 653/22.07.1996г./план на ползвателите/ с разписен списък към него в който за имот № **** имало запис НТП-лозе, в графата собственик е записан Х. И. Д., без документ за собственост. Но съгласно удостоверение №****г. на Община К., Х. И. Д. с удостоверение № ****г. е вписан в този план. План на новообразуваните имоти на местност „****”, землище с. О., одобрен със заповед № ****г. на Областния управител С.З.. В този план процесният имот е с планоснимачен №**** със запис в имотния регистър Община К. без основание. В кадастралната карта на землището на с.О. одобрена със заповед № ****г. процесният имот с № **** с площ ****кв.м. е записан на Община К. също без основание. При запитване в Областна администрация С.З. на вещото лице било отговорено, че няма съставен акт ДС. В Общинска служба „Земеделие” - К., не били открити данни процесният имот да е заявяван за възстановяване. В Общинска служба „Земеделие” - К., не били открити данни за колективизация на тази територия. Имот **** от плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № ****г. на областен управител Ст.Загора и имот **** по плана на ползвателите от 1996 г. са идентични по местоположение и граници с ПИ-**** по КККР на землището на с.О.. В разписната книга към плана на ползвателите имот **** е записан на Х. И. Д..

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ab2498a-307d-401a-bd7f-a6c413ed4228