Решение № 1179 от 15.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000500634 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260922 от 30 октомври 2020г. по гр. д. № 3888/2018г., Софийски градски съд, І ГО, 7 състав е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на М. В. Б. - непълнолетен, действащ със съгласието майка си К. Т. К., сумата 4 000 лв. /четири хиляди/ лева, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 17.05.2014г. от водача на л. а. "Опел Корса", с peг. № ********, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2015г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за разликата от присъдения до целия предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен, както и претенцията за законна лихва за периода от 17.05.2014г. до 20.03.2015г., като погасена по давност; осъдил ответника да заплати на адв. Й. Д.-САК, на основание чл. 38 , ал. 2 от ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете; осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 1 200 лв. съдебно 1 деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; осъдил ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 160.00 лв. – държавна такса и сумата 100 лв. – разноски за експертизи – СМЕ и АТЕ, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. В. Б. срещу решението по гр. д. № 3888/2018г. на СГС, I ГО, 7 състав в негова отхвърлителна част - до размера на търсеното обезщетение от 10 000 лв. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се иска уважаване на иска до посочения размер – чрез присъждане на още 6 000 лв., при определяне на приноса му като пострадал максимално до 20 %.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД от своя страна е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и твърдение, че дължимото обезщетение възлиза на 1 000 лв., при принос на пострадалия от 50 %, поради което се редуцира до 500 лв., платени от него, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска до присъдения размер от 4 000 лв.

М. В. Б. е подал отговор на въззивната жалба на ответника, в който са оспорени доводи, релевирани в нея.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца, който е бил на 11г. към датата на процесното ПТП, би възникнало вземане по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 9 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинените увреди, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение без остатъчна невроголична симптоматика и контузия на ляво коляно; проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, преживения шок и претърпените болки и страхови изживявания; икономическите условия в страната, чийто израз са затхрователните лимити. СГС е приел за доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е предприел ляв завой с пресичане на лентата на автомобила, което е оценил на ½, и след приспадане на платеното от застрахователя обезщетение от 500 лв. е присъдил обезщетение от 4 000 лв.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в 2

ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в обжалваните части.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на причинителя на вредите. Пред въззивния съд спорът е пренесен за размер на иска от 10 000 лв.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица (чл. 223 – 229; чл. 257 – 275 КЗ отм.). Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Тя е материално правоотношение между отговорното лице и пострадалия и възниква при реализирането на елементите от нейния фактически състав – противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка, но елементи на основанието за гражданска отговорност могат да бъдат и собственост или упражняване на надзор върху вещ, или възлагане на работа. Този фактически състав поражда правоотношение между застрахования и пострадалия от една страна, а от друга въздейства върху застраховането срещу гражданска отговорност, като трансформира задължението на застрахователя да носи риска, в задължение да плати застрахователното обезщетение на третото лице, а в случай на удовлетворяването му от застрахования, на последния. Следователно отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на застрахователното обезщетение и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. Дължимото се по силата на застраховането срещу гражданска отговорност обезщетение има вторичен характер спрямо обезщетението по гражданската отговорност.

3

Първото не възниква, ако не е възникнало второто, всяка промяна в правото на обезщетение срещу граждански отговорното лице, изразяваща се в увеличаване, намаляване или прекратяване, води до съответни промени в прякото право срещу застрахователя. Ето защо погасяването на едното чрез изпълнение води до погасяване и на другото в съответния размер. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо и гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

Процесното застрахователното събитие е ПТП от 17.05.2014г., при което е причинено непозволено увреждане на ищеца, тогава малолетен, изразяващо в контузия на главата, мозъчно сътресение и контузия на ляво коляно. Ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицето И. М.

К. при управлението на лек автомобил „Опел Корса”, с рег. № ********, с който е причинено ПТП, към посочената дата 17.05.2014г. Наказателното производство, образувано и водено срещу К., е прекратено поради липса на признак на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр.

3 НК от обективна страна – прието е в постановлението на прокуратурата, че на детето е причинена лека телесна повреда. Ответникът е заплатил на ищеца по повод уврежданията, причинени му при процесното ПТП, обезщетение в размер на 500 лв.

Горепосочените факти не са спорни във въззивното производство.

За изясняване на пълния механизъм на ПТП по делото е изслушана автотехническа експертиза. От заключението на АТЕ е установен следният вероятен механизъм на ПТП: на 17.05.2014г. в 14,50 ч при облачно дневно време, в с. Лехчево, по ул. „Г. Димитров“ в дясната пътна лента в посока от с.

Михайлово към центъра на с. Лехчево се е приближавал л.а. „Опел Корса", с peг. № ********, управляван от И. М. К. със скорост около 69 км/ч (при разрешена до 50 км/ч) към дом № 84. В същото време в лентата му за насрещното движение срещу него се е движил велосипед, с неустановена марка, управляван от ищеца М.Б.. В определен момент велосипедистът е започнал да завива наляво, вероятно към хранителния магазин и е трябвало да пресече лентата за движение на автомобила. Вещото лице е пояснило, че не може да се установи точната траектория на завиването на велосипеда, нито с каква скорост се е движил. Според заключението, когато л.а. „Опел Корса“ се 4 е намирал на около 10,5 м преди ориентира и на около 36 м от мястото на удара, водачът на автомобила е видял и е възприел действията на велосипедиста като опасност и е реагирал с аварийно спиране при задействане на спирачките с максимална ефективност, но поради високата си скорост не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Няма данни велосипедистът да е направил опит да спре или да прекрати левия си завой.

Поради пресичане на траекториите на движение на двете ППС е настъпил удар между крайната лява предна част на автомобила-предния ляв ъгъл с предната гума на велосипеда. Предното колело се е завъртяло наляво и е последвал удар в лявата част на предната вилка на велосипеда, от който се е изкривила вилката и предната капла. Тогава велосипедът заедно с велосипедиста са придобили ротация в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. При това завъртане и постъпателната скорост на тялото на велосипедиста, то е ударено странично от предния ляв калник на автомобила и от лявото външно огледало, след което е било отблъснато напред и надясно и е паднало. В заключението на АТЕ е обосновано, че причината за създаване на опасността и настъпване на ПТП е в действията на велосипедиста, предприел ляв завой с пресичане на лентата на автомобила.

Втората причина за настъпване на ПТП според експерта е в действията на водача на л.а. Опел Корса, който се е движил със скорост от около 69 км/ч по време на ПТП, но ако се е движил с допустимата скорост от 50 км/ч за населено място, би имал възможност да спре и да предотврати удара, т.е. при такава хипотеза ударът е бил предотвратим. При приемане на заключението вещото лице е уточнило, че в случая има завиване, защото ударът е страничен, като най –вероятно това завиване е било „прибързано“ без да може да се определи точната траектория на велосипеда, и поради тази неустановеност в заключението е прието, че спрямо точката за реакция (момент на виждане) на водача, която е обективна, до мястото на удара, ударът е бил предотвратим при управление с разрешена скорост и опасна зона от 33, 5 м. В тази връзка вещото лице е посочило, че този извод е вероятен поради липсата на точни данни и за мястото на удара, освен за траекторията на велосипеда.

Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното ПТП, подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК). Във въззивното производство се спори по въпроса изпадал ли е пострадалият в 5 безсъзнание. Оспорена е и от двете страни преценката на тежестта на уврежданията и другите релевантни за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. приложението на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице невролог, след проверка на относимата медицинската документация, и с оглед спорните положения във въззивното производство, на този етап е установено по делото, че пострадалият е получил в резултат именно от ПТП, станало на 17.05.2014г., „ Контузио капитис. Комоцио церебри с непълна загуба на съзнание. Контузио гену синистра - контузия на главата, мозъчно сътресение и контузия на ляво коляно“, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според заключението в медицинската документация липсват убедителни данни за изпадане в пълно безсъзнателно състояние непосредствено след травмата.

Описаното в „Лист за преглед в спешно отделение“ безсъзнателно състояние се базира на анамнестични данни от пострадалото лице и неговите близки и според експерта не може да се приеме за сигурно, доколкото не е потвърдено в останалата документация, вкл. и от невролога в спешното отделение, отразила своята консултация на допълнителен лист в същия документ.