Определение № 260487 от 22.04.2021, Окръжен съд - Пазарджик

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер: ……260487……. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 22. 04. 2021 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА

ПАЛОВА

МАРИАНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР : ………………………

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 239 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК - за въззивен контрол по отношение разпореждане на районния съд .

На

08. 01. 2021г. търговското дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД гр.София

, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , ул. „Панайот Волов „ № 29, ет3, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Л.С.Ч.,ЕГН ********** ***.

С

Разпореждане № 260018/ 13. 01. 2021г. на районен съд Велинград ,постановено по ч. гр. д. № 24/ 2021г. по описа на същия съд , искането на заявителя е отхвърлено частично .

Против разпореждането на районния съд в отхвърлителната част е подадена частна жалба от заявителя в заповедното производство „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД гр.София

, ЕИК ********* чрез пълномощника на страната. В частната жалба се твърди, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се отмени разпореждането, като се издаде в полза на заявителя заповед за изпълнение за претендираните суми . Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .

Правни изводи .

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в заповедното производство ( заявител в заповедното производство по чл.

410 от ГПК ) .

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

І.По искането за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство .

Искането е неоснователно

.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява следната фактическа страна на спора:

На 29.

10. 2019г. между търговското дружество „Изи

Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* , в качеството му на“кредитор“ и Л.С.Ч.,ЕГН

**********, като „кредитополучател

„ е сключен договор за паричен заем в размер на 500 лв. Уговорено е заема да бъде върнат на равни

6 месечни вноски , всяка вноска в размер на 92, 04 лв.

В чл. 4 от договора ,кредитополучателя е поел задължението в срок от 3 дни, от датата на сключване на договора, да обезпечи вземането на кредитора по начините , които са посочени в договора , включително чрез поръчителство от дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки .

На 29.

10. 2019г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „ Файненшъл България „ ЕООД гр.

София, като „поръчител „ и кредитополучателя Л.С.Ч.,ЕГН **********.

В чл. 1 на този договор, поръчителя е поел задължението пред длъжника да му стане поръчител пред кредитора „Изи Асет

Мениджмънт“АД, ЕИК *********, като сключи договор за поръчителство с кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* по силата ,на който да отговаря солидарно с длъжника за задълженията му пред кредитора по договора за паричен заем.

В чл. 3 ал. 1 на този договор кредитополучателя е поел задължението да заплати на поръчителя възнаграждение за уговореното поръчителство в размер на 251,76лв., което да бъде заплатено на равни 6- месечни вноски ,всяка една по

41,96 лв., съгласно падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем.

Предмет на настоящия спор е именно това възнаграждение .

Заявлението е подадено от цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД гр.София

, ЕИК *********, след прехвърляне на вземането от страна на поръчителя-цедент „Файненшъл България „ ЕООД гр.

София. Районният съд е отхвърлил това искане с мотива ,че се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 1-10 и т. 15 от

ЗЗП. Този извод на районния съд е правилен, обоснован и законосъобразен.

На първо място , следва да се отбележи ,че наименованието на договора за предоставяне на поръчителство е неправилно формулирано , тъй като въвежда в заблуждение ,че се касае за договор за поръчителство, сключен между поръчителя и кредитора , което не е така. С този договор поръчителя е поел задължението пред длъжника да му стане поръчител. Следователно , по своята правна природа този договор представлява договор за поръчка( мандат ) по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Договорът за поръчка поначало е безвъзмезден договор ,но страните могат да уговарят възнаграждение ( чл. 286 от ЗЗД).

В случая страните са уговорили възнаграждение по договора за поръчка .

Следва да се отбележи ,че към заявлението по чл. 410 от ГПК няма представен договор за поръчителство, сключен между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* и поръчителя „ Файненшъл България „ ЕООД гр. София.

По силата на чл. 138 ал. 1 от ЗЗД договора за поръчителство следва да се сключи именно между тези два правни субекта.

Това е достатъчно основание за отхвърляне на искането за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство , тъй като такова поръчителство не е предоставено в полза на кредитора .

Правилен е извода на районния съд за това ,че възнаграждението , което е уговорено представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП.

На първо място ,следва да се отбележи,че лицето Л.С.Ч.,ЕГН **********, има качеството на „потребител“ по договора за паричен заем ,тъй като се обхваща от хипотезата на параграф 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Касае се за физическо лице , което ползва услугите на търговец , които не са предназначени за извършването на търговска или на професионална дейност и действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Следва да се отбележи ,че в самия договор за предоставяне на поръчителство , физическото лице е наречено „потребител „.

Търговското дружество „ Файненшъл България „ ЕООД гр. София, има качеството на „търговец „ по смисъла на параграф 13 т.2 от ДР на ЗЗП ,тъй като в рамките на своята търговска и професионална дейност извършва гаранционни сделки ( виж удостоверението за търговска регистрация на това дружество )