Определение № 8682 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8682 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110143366 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „****************” ЕАД срещу Л. И. Р. и В. А. Р., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Л. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 265,42 лева – главница, от която сумата 249,01 лева, представляваща 5/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 16,41 лева, представляваща 5/8 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Л. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 39,48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата В. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 159,26 лева – главница, от която сумата 149,41 лева, представляваща 3/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 9,85 лева, представляваща 3/8 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата В. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 23,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Л. И. Р. и В. А. Р. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила 1

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент **********, находящ се в гр. **********************, през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.01.2023 г. по ч. гр. д. № 53198 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 148-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата В. А. Р. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Р.-Й..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Възразява, че макар В. Р. да е придобила процесното жилище по силата на договор за дарение, другата ответница – Л. Р. си запазила пожизненото право на ползване, поради което именно тя била пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. Второ, процесното жилище не било топлоснабдено – всички радиатори в него били свалени, а тръбите – затапени още на 09.05.2012 г. В тази връзка възразява, че ответницата не била потребила топлинната енергия, чиято стойност се претендира. Оспорва наличието на валидни договорни отношения за топлинно счетоводство между третото лице – помагач и етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Л. И. Р. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Р.-Й..

2

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Твърди, че процесното жилище, собственост на ответницата В. Р., не било топлоснабдено – всички радиатори в него били свалени и затапени още на 09.05.2012 г. В тази връзка възразява, че ответницата не била потребила топлинната енергия, чиято стойност се претендира. Оспорва наличието на валидни договорни отношения за топлинно счетоводство между третото лице – помагач и етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „***************” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответниците не оспорват, че през исковия период В. А. Р. е била собственик на процесното жилище, а Л. И. Р. – негов вещен ползвател, поради което съдът намира, че посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и третото лице – помагач, както и между последното и етажната собственост на бл.

**********************;

5. настъпването на изискуемостта на предявените вземания за главница;

6. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

7. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговорите на ответниците писмени доказателства, да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и да бъдат изискани от третото лицепомагач изброените в исковата молба документи. Неоснователни са исканията на ищеца за 3 задължаване на основание чл. 186 ГПК на Столична община да представи договора по Наредбата за държавните имоти от 22.05.1981 г. за придобиване на процесното жилище и удостоверение за наследници на А.Р. с № 1805/01.09.1986 г., доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установяван с тях, не се оспорват от ответниците и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ответниците за задължаване на ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи оригиналите на посочените в исковата молба под № 3, 4, 5, 6, 7, 9 документи, доколкото принадлежността на правото на собственост върху процесния имот през исковия период не е спорно между страните (№ 3), извлечението от сметки е разпечатка от електронен документ (№ 4), оригиналите на документите под № 5 и № 6 се намират в държание на третото лице – помагач, а по отношение на тези под № 7 и 9 няма наведени конкретни възражения.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „***************” ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. ***********************, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице-помагач на страната на ищеца „****************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Л. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 265,42 лева – главница, от която сумата 249,01 лева, представляваща 5/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 16,41 лева, представляваща 5/8 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Л. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 39,48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата В. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 159,26 лева – главница, от която сумата 149,41 лева, представляваща 3/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 9,85 лева, представляваща 3/8 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на 4 дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата В. Р. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 23,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г.