Решение № 4937 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4937 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330109047 по описа за 2025 година

Предявени са главни искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и насрещни искове: главен иск- по чл. 240 от ЗЗД и евентуален- по чл. 55 ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗЗП.

Ищецът Г. Г. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап.

***, чрез пълномощник ЕАД М., е предявил против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146, Сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор И. К. и против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Витоша” № 146, Сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя И. Ш., искове за признаване на установено, че договор за потребителски кредит с № ********* от 08.09.2022 г., както и договор за предоставяне на поръчителство от 08.09.2022 г. към договора за кредит, са нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

При условията на евентуалност, се моли за признаване на установено, че клаузите от договора за кредит- по т. 7 от Приложение № 1 и по чл. 4, били нищожни.

Предявен е и осъдителен иск- за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от общо 923, 68 лева- недължимо платени суми по нищожните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство.

1

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит № ******** от 08.09.2022 г., по силата на който на последния била отпусната сумата от 1300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40% и ГПР 48,21%. Във връзка с посочения договор за кредит и на основание глава ІІ, чл. 4 от същия, ищецът сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който ищецът дължи възнаграждение на посочените дружество. Сочи, че възнаграждението се заплащало от ищеца директно по сметките на „Кредисимо“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителна вноска по кредита. Твърди, че този разход по кредита не бил включен в ГПР от „Кредисимо“ ЕАД. Ищецът заплатил доброволно и извънсъдебно заема, като същият бил погасен по банков път по сметка на „Кредисимо“ ЕАД и по сметка на дружеството чрез системата на ******. Ежемесечно с месечната си вноска, ищецът плащал такса поръчителство, въпреки че такава не била предвидена в основния договор. Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като от ищеца били събрани лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не били предвидени в него. Не било пояснено по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. Счита, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да формира ГПР в размер на 48.21%. Това е така, защото освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Счита, че ако сумата за поръчителство по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора за поръчителство е скрит разход по заема и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Направен е опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждава и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която 2 едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е „КРЕДИСИМО” ЕАД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „КРЕДИСИМО” ЕАД. Също така, с цел заблуда на потребителя никъде в основните договори за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „КРЕДИСИМО” ЕАД и, че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор е, чрез нелоялна търговска практика, да се опита да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответниците, което от своя страна води и до недействителност на договора за кредит. В продължение на горното трябва да се изтъкне и, че завишаването на разходите по заема без да е изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожността на кредитната сделка и твърдението, че последната не е произвела правен ефект, счита, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник АЙ ТРЪСТ ООД за учредяване от негова страна на лично обезпечение също е нищожна. Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, не участващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника.

Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48. На самостоятелно основание, заявява, че приложената по договора възнаградителна лихва, в размер на 40.00%, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва.

Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай, дори 3 не е от значение обстоятелството дали задължението по договора за кредит се приема като необезпечено или като обезпечено, тъй като сключеният договор за поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899, би следвало да се приеме като вид обезпечение по кредита. Уговорената възнаградителна лихва надхвърля и двете допустими хипотези, с което прави клаузата, уговаряща размер й нищожна. С оглед изложеното, счита че ищеца е заплатил, въпреки липсата на основание по Договор за потребителски кредит с № *********** от 08.09.2022 година, сумата от 923,68 лева. В тази връзка, моли ответникът „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъден да възстанови процесната сума на ищеца. Сумата, представлява възнаградителна лихва и възнаграждение/ такса за поръчителя и други такси към договора.

С уточнителна молба от 09.06.2025 г., в която се посочва, че общо заплатената сума от ищеца по договора за кредит и този за поръчителство е в размер на сумата от 2223,68 лв., от която сумата от 1300 лв. – платена главница по Договор за потребителски кредит с № ********* от 08.09.2022 година; 117,20 лв. – платена възнаградителна лихва по договора за кредит; 2,41 лв. – лихва за забава; 45 лв. – такса за извънсъдебно събиране и 759,07 лв. – такса за поръчител. Излага, че договорът е недействителен, поради което се дължи само чистата стойност на кредита, съгл. чл. 22 ЗПК. Счита, че уговореното възнаграждение за поръчител е нищожно и всички суми заплатени над главницата по договора за кредит и всички суми заплатени над главницата, в т.ч. и сумата за поръчителя са недължимо платени от ищеца и следва да му бъдат върнати. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище по спора, както и писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *********/08.09.2022 г., между ищеца, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД, като кредитодател. Размерът на предоставената по договор главница възлиза на 1300,00 лева, като кредитополучателят се е задължил да я върне на 15 месечни погасителни вноски в срок до 31.12.2023 г. при ГПР от 18,55% и ГЛП от 20,21%. Оспорва твърдението на ищеца, че ГЛП по договора е 40,00%, а ГЛП е 48,21%. Общият размер на дължимите плащания по договора възлиза на 1469,80 лева, от които 1300,00 лева главница и 169,80 лева възнаградителна лихва. Ищецът е погасил предсрочно кредита, като в полза на дружеството са постъпили следните суми: 1300,00 лева - разпределени за погасяване на главницата по договора; 117,20 лева - възнаградителна лихва до датата на предсрочно погасяване на 05.05.2023г.; 2,41 лева - лихва за забава. За обезпечаване на задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № ********** / 08.09.2022 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищецът, като „потребител“ и „Ай Тръст“ ЕООД, като „поръчител“. По силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението, което потребителят има към „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител е сключен договор за поръчителство, с което поръчителят е изпълнил задължението си по договора за 4 предоставяне на поръчителство. Основанието на задължението на ищеца за заплащане на възнаграждение в полза на „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, а неговия размер е посочен в Приложение № 1 към същия договор. В чл. 8, ал. 4 са посочени начините за плащане на въпросното възнаграждение, като съгласно т. 2 същото може да бъде преведено и по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД ведно с месечната погасителна вноска по гарантирания кредит. „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приеме плащането, но не е титуляр на вземането. Ответното дружество, приема плащането от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД, а длъжникът прави плащането в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, съответно всякакви изявления свързани с въпросните плащания са направени от дружеството като пълномощник на титуляря на вземането „Ай Тръст“ ЕООД.