Определение № 14660 от 07.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14660 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506733 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК вр. с чл274-чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", булстат № 177492004, представлявано от Д. М. М. – Управител, срещу определение № 18720 от 19.05.2026г. в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ТПК за изменение на решение № 503/10.01,2025 г. и е отказано увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 245.42 евро с включен ДДС.

Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи подадената от него молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на цитираното решение .

Насрещната страна по частната жалба – АЙЗАЕМ.БГ ООД, ЕИК 203595295, чрез адв, Л. А.

Г. - САК, е взела становище в законоустановения срок, счита ч.жалба за неоснователна, а определението на СРС за правилно. Излага съображения в тази насока.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а на ответника такива се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска.

Пред СРС са предявени два обективно съединени искове с правно основание 26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на СРС с оглед данните, съдържащи се в първоинстанционното производство.

1

Обжалваното определение е правилно, законосъобразно и постановено в пълно съответствие с актуалната практика на ВКС и СЕС. Основният довод на жалбоподателя за наличие на кумулативно съединени искове, изискващи автоматично присъждане на по-високо възнаграждение, е несъстоятелен в контекста на конкретното дело.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК и задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разполага с правомощието да намали адвокатското възнаграждение до минимално предвидения в Наредба N5 1 от 2004 г. размер, когато то е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на спора. В настоящия случай СРС правилно е установил, че делото се отличава с изключително ниска сложност, като исковата молба е бланкетна и представлява част от масова практика на процесуалния представител на ищеца. Служебната справка на съда е установила наличието на 187 идентични производства, образувани от същия адвокат за кратък период, което доказва, че положеният интелектуален труд е минимален и се свежда до механично възпроизвеждане на типови документи. Присъждането на претендирания хонорар от 480 лв. при материален интерес под 100 лв. би довело до неоснователно обогатяване и би превърнало процеса в инструмент за генериране на печалба, което противоречи на принципа на справедливостта. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 националният съд е длъжен да дерогира минималните размери в Наредба № 1, когато те ограничават конкуренцията, като определи възнаграждението според реалната сложност на случая.

По отношение на претенцията за ДДС СРС вече е съобразил Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 и е присъдил допълнителни 30 лв., което е максимално дължимият размер върху правилно определеното основно възнаграждение.

Присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22., поради което настоящият съдебен състав счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е правилен и справеделив.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", булстат № 177492004, представлявано от Д. М. М. – 2

Управител, срещу определение № 18720 от 19.05.2026г. в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ТПК за изменение на решение №503/10.01,2025 г. и е отказано увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 245.42 евро с включен ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3