Решение № 2096 от 22.11.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1931/2023
- Вид
- Решение № 2096
- Подписан
- 22.11.2023
- Състав
- ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА, МАРИЯ ИЛИЕВА ЗЛАТАНОВА, МИЛЕНА МАРИНОВА ДИЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43,ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 264, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 269, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2096 гр. Пловдив, 22.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 1931 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Колева, против Решение № 1064 от 14.06.2023 г., постановено по АНД № 20235330201812 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, ІІI н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 682755-F638464 от 19.12.2022 г., издадено от Директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на В.И.С. с ЕГН **********, в качеството му на представляващ „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД с ЕИК *********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушаване разпоредбата на чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закон корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и осъществяване състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона. Иска се отмяна решението и потвърждаване на отмененото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява относно размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по касационната жалба – В.И.С., чрез процесуалния си представител адв.Д., поддържа, че оспорваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски в производството, съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Административен съд Пловдив, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба против НП № 682755-F638464 от 19.12.2022г., издадено от директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на В.И.С., в качеството му на представляващ „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушаване разпоредбата на чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗКПО и осъществяване състав на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.
За да го отмени, съдът е приел, че не е спазен срокът по чл.34,ал.3 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство не е било надлежно спряно, а отделно от това са изложени мотиви и за нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Решението е правилно, като краен резултат.
Съдът не споделя възприетото от районния съд становище, че тъй като спирането на административнонаказателното производство е извършено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП, който не е актосъставител и не е компетентния за това орган, то спирането е незаконосъобразно и поради това не е спрял да тече срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл.43,ал.6 от ЗАНН не е регламентирано кой е компетентния да спре производството орган. Не е регламентирана законово и дейността по възобновяване на производството и изобщо по значението на института на спирането. Следва да се приеме, че спирането има ефект върху сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и правилно е приел районният съд.
Но издаването на акта за спиране не от актосъставителя, а в случая от административнонаказващия орган, трудно може да се възприеме като някакво процесуално нарушение, а още по-малко и като съществено такова. Наказващият орган в административнотнаказателното производство е dominus litis на извънсъдебната фаза. Поради това и при липсата на изрична законова регламентация кой е компетентен да спира производството при наличието на предпоставките за това, няма как да се обоснове, че същият не е компетентен да постанови спиране, след като е бил сезиран за това от актосъставителя. Компетентността на наказващия орган се разпростира и върху действия, които са необходими преди налагането на наказанието, следователно и върху преценката на необходимостта производството да бъде спряно. Да се приеме обратното не е аргумент и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН, която се намира в раздел II на закона, касаещ образуването на административнонаказателното производство, на който етап действително водещ е органът актосъставител, а не административнонаказващия орган. Това е така, тъй като в същия този раздел, в чл. 45 изрично са разписани правомощия именно на наказващия орган. Тоест, на този етап от производството този орган има участие и не е несъществуващ. В закона не е предвиден нарочен начин за сезиране на наказващия орган, от който момент да се приеме, че същия разполага вече с компетентност на такъв и само занапред. Напротив, във всеки един момент на административнонаказателното производство, когато такова вече е образувано, наказващият орган е компетентен да упражнява правомощията си, в които се включват и такива предхождащи момента на налагане на административното наказание, включително и проверката дали АУАН е законосъобразен, дали сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени, като в тези правомощия е включена и възможността да се връща акта на актосъставителя. Системната организация и структура на ЗАНН не позволява систематично тълкуване в смисъл такъв, че до определен момент от развитието на производството да се приема, че наказващия орган не разполага с компетентност да извършва процесуални действия, а още повече и да се приеме,че не е компетентен да спира производството.
В случая обаче се установява, че не са били налице предпоставките за спиране. Ясно е изискването на закона, въведено като предпоставка за спирането, а именно провеждането на щателно издирване на нарушителя, който е известен за органа, съставен му е АУАН в хипотезата на чл.40,ал.2 от ЗАНН, но не може да бъде намерен. Именно наличието на несъмнено проведено щателно издирване е предпоставка за законосъобразност на спирането.
По делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват законосъобразност на допуснатото спиране на производството по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност производството да бъде спряно след извършване на щателно издирване, в случаите когато нарушителят не може да бъде намерен. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието „щателно издирване“, поради което на основание чл. 84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. „Щателно издирване“ представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай, единствените доказателства, въз основа на които е било спряно производството, са два протокола, съставени от служители на НАП, в които е отразено, че лицето не е намерено на адреса по чл. 8 от ДОПК. Липсват данни да е събрана информация за евентуална промяна на адреса и седалището на управление на дружеството, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване. Не е правен опит за установяване на настоящ и постоянен адрес на представляващия дружеството управител. Поканите за явяване в ТД на НАП са изпращани, чрез пощенски оператор и са се върнали отбелязване „Няма никой на адреса“, поради което също не изчерпват изискването за щателно издирване.
Систематично, разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН следва да се обвърже и с разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
Съгласно чл. 43, ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.
В конкретния случай, лицето е взело участие в административнонаказателното производство едва на 09.12.2022 г., на която дата според разписката към АУАН, същият е бил връчен на представляващия дружеството.
Съставеният обаче в отсъствие на нарушителя АУАН е следвало да бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, който ред в случая не е спазен.
Нещо повече, в случая, тъй като не се спори, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, то видно от преписката е, че не е изпълнено условието и за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Липсват каквито и да било данни по делото представител на „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД да е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и да не се е явил. До дружеството е изготвени покани изх. № 70-00-1133-19/30.09.2021 г. и № 70-00-10521-19/11.10.2021 г., изпратени чрез пощенски оператор „Стар пост“ на адреса на управление на дружеството, които се е върнали в цялост с отбелязване "няма никой на адреса", което не отговаря на нито едно от условията, за да бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя.
Така, първо, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, и второ не са спазени разпоредбите на чл. 43, ал. 4 и ал. 6 ЗАНН.
Разпоредбите са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН за спиране на производството. Същото е било незаконосъобразно спряно, при което липсват и данни кога точно е било възобновено - с оглед извършване на преценка за продължителността на периода, през който е било спряно и изключването му при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Установяването на представител на дружеството, за да му се връчи АУАН е било предпоставка за възобновяване на производството, но такова не е направено. По тези съображения, извършеното спиране на производството не следва да бъде съобразявано, което в крайна сметка е сторил и районния съд, макар и по несподелени от касационната инстанция съображения.
Поради изложеното, тъй като АУАН е съставен на 14.12.2021 г., а НП на 19.12.2022 г., то е издадено след предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок /6 месеца от съставяне на АУАН/. Неспазването на този срок е основание за отмяна на НП.
Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените разноски в размер на 300 (триста) лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1064/14.06.2023 год., постановено по АНД № 1812/2023 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ІII н.с.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Трилистник, ул. „11-та“ № 6, представлявано от управителя В.И.С. сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в настоящото съдебно производство.