Акт № 4944 от 02.11.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4944

Хасково, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700875 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. П. Г. от [населено място], чрез адв. К. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1566612/26.06.2026 г., издадена от Б. И. М. на длъжност инспектор към Районно управление (РУ) – Димитровград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като жалбоподателят бил тестван за наркотици с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, който отчел положителен резултат за канабис, поискал да даде кръв за изследване, но полицаите успели да го разубедят и когато го завели в болницата, той отказал. Счита се, че обжалваната ЗППАМ била незаконосъобразна, тъй като била издадена след като бил задържан със Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-176/26.06.2026 г., а последната също била незаконосъобразна, защото била издадена преди да бил отчетен положителен резултат за канабис с извършения тест с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000.

Предвид изложеното се иска да се отмени ЗППАМ № GPAM-1566612/26.06.2026 г., издадена от Б. И. М. на длъжност инспектор към РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – инспектор към РУ – Димитровград при ОДМВР - Хасково (Б. И. М.), я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № GPAM-1566612/26.06.2026 г., издадена от Б. И. М. на длъжност инспектор към РУ – Димитровград при ОДМВР - Хасково, е наложена на К. П. Г. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и е употребил наркотични вещества или техни аналози. В представения от жалбоподателя препис на заповедта, за срок на ПАМ е посочен „от 6 месеца до 1 година“, а в съдържащия се в изпратената от органа административна преписка са зачертани думите „до 1 година“ и е отбелязано „поправката е моя – ПИ Б. М.“ без посочена дата.

В мотивите на заповедта е посочено, че на К. П. Г. е съставен Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3640157 за това, че на 26.06.2026 г., около 13,00 ч., в [населено място], на [улица]до номер **, с посока на движение изток-запад, е управлявал собствения си лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Уточнено е, че проверката за НУВ е извършена на място, с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с № ARLK 0007, скалата на който е отчела положителна проба за употреба на канабис в 13,22 ч. на 26.06.2026 г. Отбелязано е още, че отчетените показания са показани на водача и че му е издаден талон за медицинско изследване № 305452 и осем броя холограмни стикери.

По делото са приети като писмени доказателства още гореописаните АУАН Серия GA № 3640157/12.06.2026 г., талон за медицинско изследване № 0158875, както и заповед за задържане на лице рег. № 254зз-176/26.06.2026 г., Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 26.06.2026 г.; Резултати от тест с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARLK-0007 от 26.06.2026 г.; Мотивирана резолюция от 26.06.2026 г; справка за нарушител/водач на К. П. Г. и за собственост на МПС.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № GPAM-1566612/26.06.2026 г., същата е връчена срещу подпис на адресата ѝ на 26.06.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 08.07.2026 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП.

Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР – Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-877/26.03.2026 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково. Видно от представеното Удостоверение № 7316/24.03.2022 г., Б. И. М. е назначен на длъжност инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Димитровград при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 12).

Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване на нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който го управлява и откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В този ред на мисли, не е налице и порок по чл. 146, т. 2 АПК - неспазване на установената форма.

На следващо място, не се твърди и не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Само за пълнота е уместно да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ, обаче, не е в съответствие с материалния закон.

Съгласно цитирания в нея чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП в приложимата му редакция след ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., ПАМ временно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага за срок от 6 месеца до 1 година, т.е. предвижда се горна и долна граница на продължителността ѝ, като в оперативната самостоятелност на органа е да определи такава, която да е съразмерна на тежестта на нарушението. Следователно, определянето на конкретен срок на действие на процесната мярка се явява задължителен реквизит на заповедта, но както се посочи по-горе, в представения от жалбоподателя препис на ЗППАМ № GPAM-1566612/26.06.2026 г. за срок на ПАМ е отбелязано „от 6 месеца до 1 година“, а в съдържащия се в изпратената от органа административна преписка са зачертани думите „до 1 година“. По делото няма твърдения, нито доказателства относно това дописване - кога е извършено, защо и дали жалбоподателят е бил уведомен за него. При това положение и на основание чл. 178, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК следва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството. В тази връзка съдът съобразява, че в представената от ответника Справка за нарушител/водач е посочено, че процесната ЗППАМ е за срок от 6 месеца до 1 година. Ето защо следва да се приеме, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, водещо до отмяна на издадения от него акт, като не е определил конкретен срок на действие на обжалваната мярка. Касае се за съществено нарушение, защото то рефлектира както върху самото волеизявление на органа, доколкото целта на закона не допуска да се налага ПАМ при липса на яснота относно нейния срок, така и върху правата на задълженото лице.

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалвания акт по отношение на другите наведени от оспорващия доводи за противоречието му с материалния закон, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по различен резултат с оглед установената незаконосъобразност на процесната заповед предвид липсата на конкретно определен срок на действие на приложената ПАМ.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на К. П. Г. е основателна, респ. оспорената от него заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в размер на 5,11 евро за внесената държавна такса. Тъй като от представения по делото Договор за правна защита и съдействие е видно, че му е оказана безплатна адвокатска помощ, искането на неговия процесуален представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се явява основателно. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай, като те биха могли да се разглеждат единствено като някакъв необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази както разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗАдв, според които размерът на възнаграждението на адвоката от една трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия, на фактическата и правна сложност на случая, на засегнатия интерес, на условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му, включващи и вида на спора, вида и количеството на извършената работа, съдът счита, че в полза на адв. К. Т. от ХАК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1566612/26.06.2026 г., издадена от Б. И. М. на длъжност инспектор към Районно управление – Димитровград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на К. П. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 5,11 евро, представляваща направени разноски по делото.