Решение № 623 от 28.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000807 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК във вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба вх. № 26757/21.07.2024 г. по описа на САС, депозирана от Фондация за извършване на дейност в обществена полза „Професор д-р Г. Л. и професор д-р Е. Г.“ чрез адв. С. Й.“ срещу решение № 1134/12.08.2024 г. по т.д. № 1477/2024 г. на СГС, VI-18 състав. Жалбоподателят поддържа, че СГС не отчел спецификата на казуса. СГС неправилно определил себе си като трето лице, поради което приел, че е без значение обстоятелството дали са изпълнени всички условия във връзка с назначаването н вписания в регистъра ликвидатор и съдът нямал задължение да проверява верността и съществуването на вписаните в регистъра обстоятелства.

Сочи друго дело пред СГС, в което съдът приел, че ликвидаторът не е вписан като представляващ, а като такъв е вписана управителят В. С. Б. и нейната представителна власт била валидна. Не било отчетено и обстоятелството, че било висящо исково производство за отмяна на неприсъствено решение, решението по което би довело до прекратяване на ликвидацията. Поддържа още, че единственият начин за вписване на издадената обезпечителна заповед за спиране на производството по ликвидация било заявяване за вписване на обстоятелства по производството по ликвидация в търговския регистър. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен отказ № 20240705125044/09.07.2024 г. на АВ, ТРРЮЛНЦ и да бъде разпоредено вписване по Заявление В6 с вх. № 20240705125044/05.07.2024 г.

Постъпил е отговор на частната жалба от АВ, в който се излагат доводи за нейната неоснователност.

Съдът, след като разгледа жалбата, събраните писмени доказателства и след служебна справка в Търговския регистър, намира следното от фактическа и 1 правна страна:

Видно от вписванията по партидата на Фондация за извършване на дейност в обществена полза „Професор д-р Г. Л. и професор д-р Е. Г.“ същата е в производство по ликвидация със срок до 15.04.2024 г., като за ликвидатор е вписана В. К. Д.. Няма данни същата да е депозирала нотариално заверено съгласие по чл. 266, ал. 3 ТЗ.

Ликвидацията е започнала въз основа на Протоколно неприсъствено решение от 18.09.2023 г. по т.д. № 530/2023 г. на СГС, VI-3 състав, с което Фондацията е прекратена на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 3, б.

„б“ ЗЮЛНЦ.

По партидата на Фондацията в ТРРЮЛНЦ е депозирано Заявление В6 за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация с вх. № 20240705125044/05.07.2024 г. от адв. С. Й. в качеството й на изрично упълномощен адвокат. Видно от приложеното към Заявлението пълномощно, тя е упълномощена от управителя на фондацията В. Б.. В заявлението няма отбелязано конкретно обстоятелство, което се иска да бъде вписано. Към него е представена обезпечителна заповед с обезпечителна мярка „Спиране на ликвидацията“, издадена въз основа на определение от 24.06.2024 г. по т.д. № 502/2024 г. на САС, допусната в обезпечение на иск на Фондацията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

По заявлението е постановен отказ № 20240705125044/09.07.2024 г. на АВ, ТРРЮЛНЦ, като ДЛР е изложило мотиви първо, че с подаденото Заявление не се заявява за вписване конкретно обстоятелство, а ДЛР не може да извлича волята на заявителя от приложените доказателства и на следващо място е приело, че след като Фондацията е в производство по ликвидация и има вписан ликвидатор, то последният се явява представляващ, поради което адвокатът, упълномощен от управителя на Фондацията, не е надлежен заявител по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ.

Срещу този отказ своевременно е депозирана частна жалба, която е оставена без уважение от СГС с мотиви, че управителят на Фондацията в процесната хипотеза не представлява дружеството, а негов представител е вписаният ликвидатор. По отношение доводите на жалбоподателя, че вписаният ликвидатор не е представил съгласие по чл. 266, ал. 3 ТЗ, поради което не е довършен фактическият състав, от който се поражда неговата представителна власт, СГС е приел, че съдът е трето лице, за което важат вписванията в търговския регистър и тъй като има вписан ликвидатор е без значение обстоятелството дали са изпълнени всички условия във връзка с назначаването му и съдът няма задължение да проверява верността и съществуването на вписаните в регистъра обстоятелства.

С жалбата си Фондацията, чрез нейния управител е представила определение, постановено по реда на чл. 267 ГПК по т.д. № 502/2024 г. на САС, от мотивите на което се установява, че същото е образувано по молба по чл. 240 ГПК на Фондацията срещу решението по т.д. № 530/2023 г. на СГС, с което Фондацията е прекратена.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията и жалбоподател пред СГС, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец, което съдържа подлежащото на вписване обстоятелство, вписването, чието заличаване се иска, или подлежащия на обявяване акт. Образците на заявления и тяхното съдържание е уредено в Наредба № 2

1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ.

Длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) се произнася само по заявените за вписване обстоятелства, като приложените към заявлението писмени доказателства служат за установяване на заявеното за вписване обстоятелство. Процедурата е формална, изцяло подчинена на диспозитивното начало и е недопустимо ДЛР служебно да се произнася по незаявено за вписване обстоятелство, макар съществуването на такова да може да се установи от приложените писмени доказателства. Предвид заявяване на обстоятелствата, чието вписване или заличаване се иска чрез Заявление по образец, технически заявяването става чрез маркиране (отбелязване) по подходящ начин (обикновено чрез знака Х) съответното обстоятелство в стоящата до него празна кутийка.

В случая заявителят, желаейки да заяви спиране на производството по ликвидация, правилно и съобразно правилата на Наредба № 1 е използвал Заявление обр. В6 за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация. Видно обаче от електронния образ на подаденото Заявление вх. № 20240705125044, в него не е отбелязано от заявителя нито едно от възможните обстоятелства – напр. спиране, прекратяване или възобновяване на ликвидацията като такова, чието вписване се иска.

Прилагането на съдебния акт, постановяващ спиране на производството по ликвидация не може да замести изричното отбелязване в заявлението на обстоятелството, чието вписване се иска. Този пропуск е достатъчен, предвид изложеното, да бъде постановен отказ по Заявлението, поради което и правилно ДЛР е постановило такъв, както и правилно СГС е потвърдил отказа по посочените съображения.

Предвид това, принципно ирелевантно за изхода на делото е оплакването, касаещо въпроса дали в случая Фондацията е била надлежно представлявана и дали упълномощеният от управителя адвокат е надлежен заявител. За пълнота и доколкото жалбоподателят е изложил доводи във връзка с него, настоящият съдебен състав намира, че следва да изложи становището си по този въпрос, а то е, че неправилно ДЛР и СГС са приели, че в процесния случай Фондацията, представлявана от управителя си, не е упълномощила надлежен заявител по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Принципно вярно е и съответства на закона становището на ДЛР и СГС, че при започнало производство по ликвидация и вписан ликвидатор юридическото лице се представлява от последния, предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ТЗ.

Неправилно обаче е прието, че съдът се приравнява на трето лице и не следва да взема предвид обстоятелства, стоящи извън вписаните в регистъра обстоятелства и такива са ирелевантни за преценката му. Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица и те могат да се позоват на вписването, дори и вписаното обстоятелство да не съществува. Съдът може да бъде приравнен на трето добросъвестно лице, но само в производства извън регистърните (напр. спорни искови производства). В регистърното производство, част от което са и свързаните с него съдебни производства по обжалване отказа на ДЛР, съдът има същите правомощия като ДЛР и следва да съобразява и обстоятелства, които нямат действие по отношение на трети добросъвестни лица. Следователно, и ДЛР, и съдът могат и трябва да съобразят, че вписаният ликвидатор не е дал съгласие и не е встъпил в правомощията си.

В случая обаче качеството на надлежен заявител на упълномощения от управителя на Фондацията адвокат произтича от друго и това е спецификата на случая, както сочи и жалбоподателя. Обстоятелството „Спиране на производството по ликвидация“ произтича от съдебен акт, пряко свързан с исково производство по чл.

3

240 ГПК, с предмет отмяна на неприсъствено решение за прекратяването на Фондацията. В това производство защитата на прекратената Фондация срещу неприсъственото решение за прекратяването й може да бъде осъществена само при представителство от нейния управител, чиято представителна власт следва да се счита възстановена само за целите на това производство. Не може и не следва да се счита, че Фондацията се представлява от вписания ликвидатор, чиято представителна власт е само в производството по ликвидация и свързаните с него производства. Аналогично е разрешението, дадено в съдебната практика в случай, когато юридическото лице е заличено от търговския регистър, но това вписване се оспорва с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ – само за целите на това производство и защитата на юридическото лице в него се счита възстановена неговата правосубектност - така решение № 124/26.11.2009 г. по т.д. № 152/2009 г. на ВКС, I т.о. Още по-сходен е случаят на обявено в несъстоятелност дружество, правомощията на чиито управителни органи са прекратени и то се представлява от синдика. Съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ обаче в производството по несъстоятелност и някои свързани с него производства длъжникът участва лично чрез своите органи или упълномощено чрез тях лице за целите на неговата защита, въпреки че общото представителсто на длъжника пред трети лица се осъществява от синдика.

Доколкото в процесния случай управителят на Фондацията, чрез изрично упълномощения от нея адвокат, е целяла да заяви вписване на постановеното от съда спиране на производството по ликвидация и предвид връзката му с исковото производство по чл. 240 ГПК, в което именно управителят представлява Фондацията, то следва да се приеме, че така упълномощеният адвокат е надлежно упълномощен от представляващо Фондацията лице. Ето защо и при последващо надлежно заявяване за вписване на постановеното спиране на производството по ликвидация чрез ясно отбелязване в Заявление образец Б6 на обстоятелството „спиране на ликвидацията“, не би следвало да бъде постановяван отказ по причина на ненадлежен заявител.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1134/12.08.2024 г. по т.д. № 1477/2024 г. на СГС, VI-18 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4