Решение № 580 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

В. Йовчева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от В. Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100509198 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Д.М.****“ ЕООД– длъжник по изпълнително дело № 20238600400792 по описа на ЧСИ М. срещу постановление от 03.07.2023г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение възражение вх. № 37907/29.06.2023г., подадено на 29.06.2023г.

Жалбоподателят поддържа оплаквания, че подаденото възражение от длъжника за намаляване на адвокатското възражение е просрочено. Отделно излага доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че единственото извършено действие от представляващия взискателя адвокат е депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, което не се отличава с правна сложност. Сочи, че общо дължимата сума от 5014 лв. по изпълнителния лист е заплатена преди образуване на изпълнителното производство, а останалите дължими суми – в срока за доброволно изпълнение, поради което определеното адвокатско възнаграждение от 700 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител, като намали приетото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв.

1

Взискателят В.П.М. заявява становище за неоснователност на жалбата в депозирано писмено възражение. Поддържа, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид обема на извършените от упълномощения представител процесуални действия. Сочи, че от упълномощения адвокат са подадени две възражения – по молба за прекратяване на производството, подадена от длъжника, и по молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение. Твърди, че след извършените от длъжника плащания, е налице общо дължима сума от 2 828. 56 лв. по процесния изпълнителен лист, посочена в подадената от взискателя молба.

Предвид изложеното излага доводи, че се дължи възнаграждение и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ за водене на изпълнителното дело в размер на уговорените и заплатени 500 лв. Моли съда да остави жалбата без уважение.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител М., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 793/2023 по описа на ЧСИ В. М. е образувано на 09.06.2023г. по молба на В.П.М. срещу „Д.М.****“ ЕООД и М.Г.Л., въз основа на изпълнителен лист от 21.12.2022г., издаден по т.д. № 2057/2022г. на СГС, VІ -13 състав, в който е обективирано задължение за солидарно плащане от страна на длъжниците на взискателя, на следните суми: 3600 лв. и 1500 лв.

– главници, както и сумата 1114 лв. –разноски. Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана лично от взискателя, а не чрез пълномощник, като към молбата е приложено пълномощно за адв. Р. и договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

С разпореждане от 09.06.2023г. на ЧСИ М. са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 700 лв. по изпълнителното дело.

Жалбоподателят – длъжник е получил покана за доброволно изпълнение на 27.06.2023г.

С изпращане на поканите за доброволно изпълнение са изпратени и 2 запорни съобщения и такива са реализирани, като на 21.06.2023г. по изпълнителното дело са постъпили общо сумата 9846. 60 лв. и 490 лв.

На 21.06.2023г. по делото е депозирана молба от длъжника М.Г.Л., с която са представени платежни нареждания за заплатени суми през 2022г. по процесния изпълнителен лист и се моли делото да бъде прекратено.

Платежните нареждания удостоверяват плащане на общо сумата 5100 лв. – главница по изпълнителния лист и на сумата 1114 лв. – присъдените с изпълнителния лист разноски.

На 22.06.2023г. са изпратени съобщения от съдебния изпълнител за вдигане на наложените запори.

На 23.06.2023г. за първи път е извършено процесуално действие от адв.

Р., като пълномощник на взискателя – подадена от нея молба, с която е заявено признание на извършените плащания от длъжниците, с изключение на едно плащане в размер на сумата 600 лв., като е посочен дължим остатък по изпълнителния лист към 29.04.2023г. в размер на сумата 2 538. 56 лв., с оглед погасяването и начислените законни лихви.

С молба вх. № 37025/27.06.2023г. длъжникът – жалбоподател е направил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата 200 лв.

С молба от 27.06.2023г. от взискателя, чрез адв. Р., е оспорено искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.

На 29.06.2023г. е подадено възражение от длъжника по молбата на адв.

Р. от 27.06.2023г.

С обжалваното постановление от 03.07.2023г. е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.

Производството пред съдебния изпълнител е образувано по молба на длъжника – жалбоподател за намаляване на адвокатското възнаграждение, подадена в деня на получаване на призовката за доброволно изпълнение. С оглед изложеното, оплакването на взискателя за просрочие на молбата за образуване на производството е неоснователно.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

3

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата спор е дължимостта на възнаграждение над размера от 200 лева., т.е. дължимостта на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

В случая следва да се отбележи, че на първо място изпълнителното производство е образувано по лично подадена молба от взискателя и към момента на приемането за събиране на разноски за адвокатско възнаграждение, въобще не са били налице предпоставките за това, поради липса на извършени процесуални действия от адвокат. Независимо, че към молбата е било представено пълномощно, в същата не е посочено, че се подава чрез упълномощен представител, а лично.

Отделно от изложеното, изпълнителното производство е образувано по изцяло нередовна молба, с оглед изрично установеното и признато от взискателя, че главницата и разноските по изпълнителния лист са били заплатени преди образуване на изпълнителното производство, като в молбата за образуване на делото това обстоятелство не е било посочено и вследствие на това за реализирани запори на суми, които не са били дължими от длъжника – жалбоподател.

Уточнението на остатъка от дължимата сума е направено от упълномощения адвокат след вдигане на запорите и това е първото извършено от него процесуално действие по изпълнителното производство във връзка с изпълнението. Другото извършено действие от адв. Р. е подаване на възражение срещу искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Съгласно цитираната разпоредба, възнаграждение се дължи при осъществена защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая взискателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил реално 4 извършени такива действия.

С оглед установеното, че първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, е подадена лично от взискателя, единственото процесуално действие, извършено от процесуалният представител на взискателя, насочено към удовлетворяване на паричното вземане, е отстраняване нередовност на първоначално подадената молба, която нередовност е довела до налагане на незаконосъобразни запори.

Предвид горното, на този етап взискателят не е доказал наличието на основание за заплащане на възнаграждение над сумата 200 лв.

При тези съображения обжалваният акт, с който възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде отменен като неправилен и вместо него – да бъде постановено намаляване на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лева.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Д.М.****“ ЕООД, ЕИК ****, постановление от 03.07.2023г. на ЧСИ М. по изпълнително дело № 20238600400792, с което е оставено без уважение възражение вх. № 37907/29.06.2023г., като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя В.П.М. по изпълнително дело № 20238600400793 по описа на ЧСИ В. М., до размера на сумата от 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5