Решение № 624 от 08.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Сливен, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Хр. Манова при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело № 20232230104067 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 143 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че познава ответницата от преди повече от 10 години.

През 2011 г. тя го помолила да й стане поръчител по договор за банков кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като той се съгласил, защото я познавал и уважавал. Скоро след като ответницата получила кредита, започнали да му звънят от банката, че имало неплатени вноски. Няколко пъти разговарял с ответницата по повод тези закъснения към банката, като я предупредил, че може да ги дадат и двамата на съдебен изпълнител, но тя нехаела по този въпрос. Впоследствие се изгубила от контактите му и не знаел къде да я търси, а на телефонните му обаждания не отговаряла. Известно време не знаел какво става с този кредит, докато един ден получил съобщение от съдебен изпълнител, от където разбрал, че банката се е снабдила с изпълнителен лист против него и С. и е образувала изпълнително дело. Изпълнителният лист бил издаден по ч.гр.д. № 3454/2014 г. по описа на PC - Сливен в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД и въз основа на него било образувано изп.д. № 222/2014 г. по описа на ЧСИ Н. Гангалова с район на действие Окръжен съд - Сливен.

Започнали да му удържат суми по това изпълнително дело като впоследствие делото било прехвърлено при ЧСИ Г.И. с peг. № *** в район на действие Окръжен съд - Стара Загора и делото било продължено под № 4849 по описа за 2017 г. на ЧСИ И..

Посочва, че плащал задължението и така го изплатил окончателно през м. септември 2023 г. Сумата, която платил била в размер на 8185,98 лева. Една част от задължението заплатил директно към ЧСИ Г.И. по изпълнителното дело - сумата от 6280,00 лева, а сумата от 1905,98 лева заплатил по банкова сметка на „Макроадванс“ АД, тъй като първоначалния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания 1 е прехвърлила остатъка от вземането в размер на 1676,64 лева на „Макроадванс“ АД.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата С.Л.Г. да му заплати сумата в размер на 8185,98 лева (осем хиляди сто осемдесет п пет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща платено от ищеца в качеството му на поръчител задължение по Договор за банков кредит към „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Претендира разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител, в който се оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, като се счита същия за неоснователен и недоказан.

Сочи се, че от представените по делото писмени доказателства не може да се установи по безспорен начин, че именно ответницата е задължена да заплаща сума по твърдения банков кредит, чието плащане се твърди, че е извършено от ищеца като поръчител и чийто размер се претендира. Не са представени доказателства какъв е бил размерът на сумата, която ответницата е изтеглила, имало ли е плащане по него от нейна страна, в какъв размер и колко е бил остатъкът. Няма данни ответницата да е била надлежно търсена и уведомявана от кредитора или съдебните изпълнители. Няма данни, че същата е била надлежно уведомена за прехвърленото вземане на „Макроадванс“ АД, нито пък има данни за надлежно уведомяване на ищеца, който твърди, че е поръчител по този кредит. В тази връзка прави възражение за недължимост на сумата, платена на „Макроадванс“ АД като недължимо платена поради непораждане на действие на цесията (при наличие на такава), тъй като същата не била валидно извършена

Сочи, че няма представени доказателства, че именно ищецът е поръчител по посочения договор, че именно въз основа на този договор и неплащането по него е образувано изпълнителното дело, по което са извършвани плащанията, чието възстановяване се иска.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който моли съда да уважи предявения иск.

В с.з. ответницата се представлява от назначен особен представител, който счита, че така предявената искова молба е недоказана при условията на пълно и главно доказване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.11.2010 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като кредитор, С.Л.Г.кредитополучател и И. К. И.- поръчител е сключен договор за потребителски кредит, като банката е отпуснала кредит на кредитополучателя в размер на 6138.60 лева при краен срок за погасяване на всички , дължими по договора суми- 15.11.2017 г.

2

На 18.08.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 3454/2014 г., п описа на СлРС с който С.Л.Г. като кредитополучател и И. К. И. като поръчител са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД следните суми: изискуема главница в размер на 3911.75 лева по договор за банков кредит от 18.11.2010 г., изискуема редовна лихва в размер на 185.96 лева, начислена за периода от 15.01.2014 г. до 22.07.2014 г., изискуема наказателна лихва в размер на 67.34 лева, начислена за периода от 17.02.2014 г. до 14.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2014 г. и разноски в общ размер на сумата 458.30 лева.

По делото е прието като доказателство удостоверение изх. № 91606/26.09.2023 г. , издадено от ЧСИ Г.И. с район на действие Окръжен съд- Стара Загора, от което се установява, че по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и приложен изпълнителен лист от 18.08.2014 г. по ч.гр.д. 3454/2014 г. на СлРС е било образувано изп. дело № 222/2014 г. по описа на ЧСИ Надя Гангалова срещу солидарните длъжници. След като архивът на ЧСИ Надя Гангалова е бил прехвърлен на ЧСИ Г.И.- с район на действие Окръжен съд Стара Загора изпълнителното дело е било продължено под № 4849/2017 г.

Съгласно молба на „Макроадванс“ АД на осн. чл. 429 от ГПК съдебният изпълнител е конституирал „Макроадванс „ АД като взискател на мястото на първоначалния взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД .

От длъжника по изпълнителнето дело И. К. И. са постъпили суми в общ размер на 6880.83 лева, посочени подробно в удостоверението по дати и суми. Видно от удостоверение за погасяване на дълг ищецът е заплатил по сметка на Макроадванс АД сума в общ размер на 1905.98 лева.

С постановление на съдебния изпълнител от 07.09.2023 г. изп.д. № 4849/2023 г. е било прекратено на осн. чл. 433, ал., т.2 от ГПК .

Прието е като доказателство посоченото изп.д. № 4849/2023 г. в два тома за извършените в изпълнителното производство действия по събиране на вземането.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи Предявеният иск е с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД – осъдителен обратен иск на поръчителя срещу длъжника по Договор за кредит, обезпечен с поръчителство, който представлява регресна претенция на поръчителя спрямо главния длъжник, чието задължение е изпълнил, като правният интерес е възстановяване на поръчителя на платените от него суми. Претенцията включва всичко платено на кредитора, ведно с направените от поръчителя разноски по изпълнението, платените лихви и неустойки.

По делото безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства, а именно: договор за потребителски кредит и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.

3454/2010 г. по описа на СлРС качеството на ищеца като поръчител, обезпечаващ 3 изпълнението на задълженията на ответника С.Л.Г. , в качеството й на Кредитополучател по сключен между нея и "Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД Договор за банков кредит от 18.11.2010 г. По този начин ищецът се е задължил по същия начин към кредитора, както и длъжника, за чието задължение отговаря в условията на солидарна отговорност, като кредиторът може да търси изпълнение от всеки един от тях, включително и от двамата едновременно, за плащане на целия дълг (арг. от чл. 141 от ЗЗД).

Кредиторът е предприел действия по издаване на заповед за незабавно изпълнение, каквато е издадена по ч.гр. д. № 3454/2010 г. по описа на СлРС. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение е било предприето принудително изпълнение на вземането.

По делото категорично се установява от приетото като доказателство удостоверение , издадено от ЧСИ Г.И. и от приложеното копие от изп.д. № 4849/2017 г. на ЧСИ Г. И. с район на действие Окръжен съд- Стара Загора, че ищецът е погасил сума в размер на 6880.83 лева, посочени подробно в удостоверението по дати и суми и е заплатил по сметка на Макроадванс АД сума в общ размер на 1905.98 лева.лева, в съответствие с поетото задължение спрямо кредитора. С постановление на съдебния изпълнител производството е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК- по искане на взискателя. С извършеното плащане на чуждото задължение – това на главния длъжник спрямо кредитора, за ищеца се поражда правото му на регресно вземане по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД спрямо длъжника.

Възражението на особения представител на ответника, че ответницата не е била надлежно уведомена за прехвърленото вземане на „Макроадванс“ АД е неотносимо към настоящия спор. Задължение на съдебния изпълнител, пред който е образувано изпълнителното производство е да извърши преценка дали извършената цесия е породила действие, както и да уведоми длъжника за новия взискател. В конкретния случай, към момента на извършеното от поръчителя плащане длъжникът-ответник не е изплатил дълга си, поради което и поръчителят не губи регресните си права спрямо него. Тези регресни права на поръчителя са проявление на общия принцип в гражданското право за забрана на неоснователното обогатяване. Плащането освобождава длъжника от задължението му, с което той се обогатява неоснователно за сметка на поръчителя. Този несправедлив резултат се преодолява с помощта на регресните права, които законодателят дава на поръчителя.

Вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор по своето основание, момента на възникването и по размер. Размерът му обхваща действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка.

С оглед на изложеното, съдът приема за установено, че общо платената от ищеца сума е 8786.81 лв. Ищецът претендира сума в размер на 8185.98 лева и в този размер ще се уважи предявеният иск , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на 4 исковата молба – 19.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата бива осъдена да заплати на ищеца сторените разноски в производството в размер на 327.44 лева заплатена д.т. , 600 лева възнаграждение за особен представител, сумата 27.50 лева за издаване на копие от изп. дело и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, с оглед направеното от особения представител на ответницата възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Съгласно Наредба № 1/2004 г. минималното възнаграждение върху цената на предявеният иск възлиза на сумата 1118.98 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Разпечатката съдържа 38 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7aad827f-0a5e-4ab4-a751-288d13a5581c