Решение № 689 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.а Богданова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от М.а Богданова Търговско дело №

20221100901940 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Г. К. , ЕГН **********, гр.

София, ж.к. „******* чрез адв.Ц. П. от САК, срещу „П. 88“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Овча купел“, кв. „Овча Купел“, ул.

„*******, представлявано от управителя Б..А.Б., с която се иска прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на парично задължение от едноличния собственик на капитала на дружеството Б..А.Б., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че е взискател по ИД 20168380405478 по описа на ЧСИ М. Б. с рег.

№ 838 при КЧСИ, образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 01.06.2016г. по гр. д.№ 63921/2014 г. по описа на Районен съд - гр.София, 42 състав, с който длъжникът Б..А.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „*******, бил осъден да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., ведно със законна лихва от 21.11.2014г.

Със запорно съобщение, вписано на 11.11.2020г. по изпълнително дело № 20168380405478 на ЧСИ М. Б., №838, е наложен запор за сума в общ размер на 8 247.59 лв., която включва: олихвяема сума за главница в размер на 4,000.00лв., ведно със законната лихва от 21.11.2014г., която към момента на налагането на запора била 2 420.36 лв., неолихвяема сума за държавна такса по гр. дело в размер на 80.00 лв., неолихвяема сума за адв. възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 700.00 лв., неолихвяема сума за авансови такси по т.29а от ТТР към ЗЧСИ в размер на 186.00 лв., неолихвяема сума по т. 5 (2) от ТТР към ЗЧСИ в размер на 48.00 лв., неолихвяема сума за т. 9 (3) от ТТР към ЗЧСИ в размер на 54.00 лв., неолихвяема сума за т. 3 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 6.00 лв., неолихвяема сума за т. 9 от ТТР към ЗЧСИ и д.т. в размер на 38.00 лв., както и дължимата сума по т. 26, която към момента на запора била в размер на 715.23 лв., както и всички последващи такси и разноски по изпълнението.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати „П. 88“ ЕООД, ЕИК ******* на основание чл.517, ал.4 ГПК и да осъди дружеството да му заплати всички сторени от него разноски във връзка с настоящото производство.

1

По реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на ответника е връчено съобщение за възможността да подаде отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК. В законов срок писмен отговор не е постъпил.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение с изх. №67434/18.10.2022г. от ЧСИ М.Б. , рег. № 838 на КЧСИ е видно, че по молба на ищеца в настоящето производство и въз основа на издаден изпълнителен лист от 01.06.2016 г. по гр. д. № 63921/2014г. на Софийски районен съд срещу длъжника "П. 88" ЕООД, ЕИК ******* е образувано изпълнително дело №20168380405478 за събиране на парично вземане в общ размер на 9096,85лева.

Принудителното изпълнение е насочено срещу дружествените дялове на длъжника в "П. 88" ЕООД. Видно от запорно съобщение с изх. № 67554/03.11.2020г. е наложен запор върху дяловете притежавани от съдружника Б..А.Б. в "П. 88" ЕООД.

От справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че запорът на дружествения дял на длъжника е вписан на 11.11.2020г от когато същият е произвел действие.

От представеното удостоверение с изх.№63918/30.09.2022г. и удостоверение с изх.

№67434/18.10.2022г. по изпълнително дело №20168380405478 на ЧСИ М. Б. с рег. № 838, се установява съществуването и размера на неудовлетвореното вземане на взискател я.

Вземането не е погасено и не са постъпвали суми.

Налице е другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 517, ал.

4 от ГПК - взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска си пред окръжния съд. По молба на взискателя с вх.№44253/28.09.2022г. . ЧСИ е издал постановление от 30.09.2022г. с което на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред Окръжния съд за прекратяване на дружеството ответник "П. 88" ЕООД , с оглед на факта, че по изпълнителното дело изпълнението е насочена срещу всички дялове на длъжника и запорът е вписан на 11.11.2020г.

Съдът като съобрази изложеното намира, че предявеният иск е допустим, а по същество основателен.

Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл. 517, ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД - длъжници на същия (чл. 517, ал. 4 ГПК ), респ. кредитора на съдружник или съдружници (не всички) в дружество с ограничена отговорност (чл. 517, ал. 3 ГПК), да прекрати търговското дружество - ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК - последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от хипотезите - по, ал. 3 и, ал. 4 на чл. 517 ГПК ), удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на длъжника - съдружник), независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Когато са установени предвидените в чл.517, ал. 1 и, ал. 4 от ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл.517, ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че вземането е изцяло погасено в пълен размер.

Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3 и, ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл.

517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата 2 се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Тези предпоставки следва да се налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал.

4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено изричното отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в т.ч. решение № 104/10.07.2014 г. на ВКС, ТО по т.д. № 2144/2013 г. Прието е, че изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава иска, а именно: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване на участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството ответник (изискуемо само в хипотеза по чл. 517, ал. 3 от ГПК), и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството -трето задължено лице (Решение № 347 по т.д. № 631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д. № 115 по описа за 2006 г. на ВКС, III т.о.).

В случая са налице всички предпоставки за допустимостта на предявеният иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК - активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК на взискател по неудовлетворено вземане, който е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд. За разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване на изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, а за отхвърлянето му - единствено противопоставими от ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането (в този смисъл и съдебната практика обективирана в Решение № 138 от 12.07.2017 г. по търг.дело№ 1753 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.). От доказателствата по делото се установи, че ищецът е носител на неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл. 517, ал. 1, изр.2 от ГПК ред.

Според трайната съдебна практика погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1032/2012 г., II т.о., ТК). Ответното дружество, което носи доказателствената тежест, не е ангажирало доказателства вземането на взискателя да е удовлетворено чрез плащане или друг погасителен способ, в която хипотеза, чл. 517, ал. 4, изр.3 ГПК предвижда отхвърляне на конститутивния иск, ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед на изложеното, съдът намира, че при наличие на предпоставките за прекратяване на дружеството по чл. 517, ал. 1 и, ал. 4 от ГПК и доколкото до приключване на устните състезания по делото не бе доказано погасяване на задължението към ищците, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Съгл. чл. 517, ал. 4 ГПК след влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър. След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба разноски, сторени по делото, които се констатираха в размер на 80 лв. внесена държавна такса, и 800 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

3

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, " П. 88" ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Овча купел, ул.“******* , представлявано и управлявано от Б..А.Б..

ОСЪЖДА "П. 88" ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Овча купел, ул.“******* , представлявано и управлявано от Б..А.Б. да заплати на И. Г. К. ЕГН ********** сумата от 880 лв. разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията за вписването му в Търговския регистър и откриване производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4