Решение № 262334 от 08.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 9503 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 226589 от 02.10.2017 г., постановено по гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49 състав, ответникът „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на А.С.В., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 4 205, 19 лв., представляваща надплатена над договорената лихва за периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г. по договор за банков кредит № 267/06.04.2006 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 373, 49 лв., представляваща лихва за забава върху надплатените суми по договор за банков кредит № 267/06.04.2006 г. за периода 25.03.2013 г. – 17.02.2016 г., като искът е отхвърлен за сумата над 373, 49 лв. до пълния предявен размер от 1 022, 37 лв. за периода 01.07.2011 г. – 24.03.2013 г.; на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – сумата от 5 244, 99 лв., представляваща недължимо платени в периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г. лихви за просрочие; на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – сумата от 535, 51 лв., представляваща недължимо платени такси за просрочие за периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г.; на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – сумата от 118, 24 лв., представляваща недължимо платена сума за имуществена застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение по договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ за периода 01.01.2014 г. – 17.02.2016 г.

Отхвърлени са предявените от А.С.В. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.04.2008 г. – 24.03.2016 г., изразяващи се в притеснения, стрес и неудобства, вследствие увеличение на лихвата от банката без основание на 20.04.2008 г.; иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 3 738, 19 лв., представляваща надплатена сума по застраховка „Живот“ по договор за банков кредит № 267/06.04.2006 г.; иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 562, 50 лв., представляваща недължимо заплатени суми за извлечения по сметки и удостоверение за наличие и липса на задължения за периода 06.04.2006 г. – 17.02.2016 г.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 051, 75 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 772, 59 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

С решение № 351941 от 02.03.2018 г., постановено по гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49 състав, е оставена без уважение молбата на ищеца А.С.В. по чл.250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение. Същото е отменено с решение от 12.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 9503/2018 г. на СГС, II Б въззивен състав, а делото – върнато на СРС за произнасяне по молбата на ищеца за допълване на решението по чл.250 ГПК.

С решение № 268551 от 07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49 състав, първоинстанционното решение е допълнено по реда на чл.250 ГПК, като е отхвърлен предявеният от А.С.В. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл.55, ла.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 696 лв. главница поради липса на превеждане на средствата за застрахователни премии от страна на „Ю.Б.“ АД на застрахователното дружество, но ежемесечно превеждани от А.С.В..

Така постановеното съдебно решение, допълнено по реда на чл.250 ГПК, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, се обжалва от ищеца А.С.В.. Излага доводи за неправилност поради необоснованост на изводите на съда. По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД излага съображения, че същата е установена по своето основание и размер, като неправилно е била отхвърлена частично поради изтекла погасителна давност. Счита, че решението в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 3 738, 19 лв., е недопустимо, тъй като съдът е разгледал иска за посочената сума, като е приел, че същата се претендира като надплатена сума по застраховка „Живот“ по договора за кредит. Съдът не се е произнесъл по заявените от ищеца фактически основания на претенцията, която се претендира като неоснователно изтеглена без основание от сметката му на 22.12.2015 г. По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв. твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 1000 лв., както и че неправилно е било уважено възражението на ответника за изтекла погасителна давност. По отношение на претенцията за сумата от 562, 50 лв., представляваща недължимо заплатени суми за извлечения по сметки и удостоверение за наличие и липса на задължения, счита, че същата неправилно е била отхвърлена. В тази връзка подържа, че посочената сума му е била събрана без основание. Счита за неправилен извода, че не е доказал извършване на твърдения разход, като твърди, че видно от представено бордеро от 07.12.2015 г., е заплатил сумите от 45 лв. и 60 лв. за експресно извлечение по банкова сметка ***. Счита, че с решението по чл.250 ГПК неправилно е отхвърлен искът му по чл.55, ал.1, предл.1 ГПК за сумата от 696 лв. главница поради липса на превеждане на средствата за застрахователни премии от страна на „Ю.Б.“ АД на застрахователното дружество, но ежемесечно превеждани от А.С.В.. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който я оспорва, като излага доводи за неоснователност на заявените с въззивната жалба оплаквания. Претендира разноски.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД.

Счита, че доколкото ищецът твърди, че е погасил предсрочно кредита и в този смисъл – последният е прекратен, възниква въпросът относно правния му интерес и допустимостта на предявените искове. Ищецът обосновава исковите си претенции с твърдение, че с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на клаузата на чл.3, ал.1 от договора за кредит в частта, в която банката си запазва възможността за промяна на годишния лихвен процент по договора съобразно промените в пазарните условия и с което банката е осъдена да му заплати сумата от 2 061, 32 лв., получена в периода 20.04.2008 г. – 21.04.2011 г., ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 2 061, 32 лв. до пълния предявен размер от 2 191, 61 лв. Отхвърлен е и искът за обезщетение за забава в размер на сумата от 852, 14 лв. за периода 21.04.2008 г. – 01.07.2011 г. Счита, че исковите претенции на ищеца се неоснователни и недоказани, както и че обсъжданите договорни клаузи не са неравноправни, за което развива подробни съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца А.С.В., с който същата се оспорва. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя-ответник във връзка с правния му интерес, който в случая произтича от твърдения за платени без основание суми в полза на ответника. Счита, че независимо от конкретния момент на влизане в сила на съдебното решение, на което се позовава, през целия исков период по делото прогласената с решението неравноправна клауза от договора за кредит е прилагана от банката. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

С решение № 352174 от 02.03.2018 г., постановено по гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49 състав, имащо характер на определение, е оставена без уважение молбата на ищеца А.С.В. по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана частна жалба от ищеца А.С.В., който излага доводи за неговата неправилност.

Счита, че следва да му бъдат присъдени разноски в пълния заявен размер. Развива доводи, че адвокатското възнаграждение следва да се изчисли за всеки от деветте обективно съединени осъдителни иска, както и че уговореното такова не се явява прекомерно. Моли съда да отмени обжалвания акт и вместо това да му присъди разноски в пълния заявен размер.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който същата се оспорва, като се отправя искане да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК и заявените с въззивната жалба оплаквания, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с девет обективно кумулативно съединени иска, както следва:

1. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 4 205,19 лв., представляваща надплатена сума над договорната месечна вноска за периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

2. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 022, 47 лв., представляваща мораторна лихва;

3. иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.04.2008 г.

– 24.03.2016 г., изразяващи се в стрес, притеснения и неудобства в резултат на едностранно увеличение на лихвата от страна на ответника;

4. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5 244, 99 лв., представляваща недължимо платени лихви за просрочие за период 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г.;

5. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 535,51 лв., представляваща недължимо заплатени такси за просрочие за период 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г.;

6. иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 3 738, 19 лв., представляваща неоснователно изтеглени суми от страна на ответника от банкова сметка ***.12.2015 г.;

7. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 118, 24 лв., представляваща недължимо платени суми за имуществена застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение по договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ за периода от 01.01.2014 г. – 17.02.2016 г.;

8. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 562,50 лв., представляваща недължимо заплатени суми на ответника за извлечения от сметки и удостоверение за наличие и липса на задължения за периода 06.04.2006 г. – 17.02.2016 г.;

9. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 696 лв., представляваща недължимо платени суми за главница, поради липса на превеждането им от ответника в полза на застрахователното дружество.

Ищецът твърди, че е сключил с „ДЗИ БАНК“ АД (с правоприемник „Българска пощенска банка“ АД, с променено фирмено наименование – „Ю.Б.“ АД) и „ДЗИ“ АД договор № 267/06.04.2006 г. за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в „ДЗИ“ АД, по силата на който „ДЗИ БАНК“ АД му е предоставила кредит в размер на сумата от 25 000 лв. По силата на договора се е задължил да заплаща договорна лихва в размер на 7% върху главницата. По силата на чл.2, ал.1, т.3 от договора кредитополучателят е сключил с „ДЗИ“ АД смесена застраховка „Живот на кредитополучатели“ в полза на банката със застрахователна сума в размер на главницата по кредита, със срок, съвпадащ с падежа на главницата по кредита и във валутата на кредита. По силата на чл.3, ал.6 от договора се е задължил да заплаща на застрахователя месечна застрахователна премия в размер на 94, 25 лв. като част от месечната му вноска по кредита. В изпълнение на чл.5, ал.1 от договора за обезпечаване вземанията на банката е учредена договорна ипотека върху собствения на кредитополучателя апартамент № 40/10, на *********А, построен в гр. Пловдив, ж.к. „*****“, ул. „*********. Твърди, че след вливането на „ДЗИ БАНК“ АД в