Решение № 1140 от 29.11.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 551/2024
- Вид
- Решение № 1140
- Подписан
- 29.11.2024
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Кодекс на труда
- чл.187, т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.8, пр.2 · Кодекс на труда
- чл.188, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.357, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1140 гр. Кюстендил, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520100551 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.358, ал.1, т.3 вр. чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.1 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по искова молба, депозирана от А. Г. С. против .......
/ЦСМП/ – гр. Кюстендил.
В исковата молба се сочи, че ищцата заема длъжност „главна медицинска сестра“ в ЦСМП – К.. Със Заповед № РД-Н-1/02.02.2024г., издадена от Директора на ЦСМП – К. /д-р. А. Р./ на същата било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Счита се, че наложеното наказание е незаконно, а заповедта за налагането му – незаконосъобразна. Сочи се, че съгласно издадената заповед, ищцата се държала грубо, неуважително и арогантно към директора на центъра, с думите: „коя си ти, че ще ми държиш сметка дали си спазвам работното време“, „ти не идваш с дни на работа“, „след като ти не спазваш работното време, нямаш право да изискваш от мен да го спазвам“. Действията на ищцата били квалифицирани като нарушение на нормата на чл.187, ал.1, т.8, пр.2 КТ – уронване доброто име на предприятието, както и грубо нарушаване нормите на Етичния кодекс на служителите, работещи в него. Сочи се, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената правна норма, както и непосочване на нормата на чл.187, т.10 КТ, а също и не са посочени нарушените разпоредби на Етичния кодекс. Предвид това за ищцата не става ясно какво точно дисциплинарно нарушение е извършила. Изложените са твърдения за нарушение на изискванията на чл.193 КТ. Преди налагане на наказанието работодателят не е дал възможност на ищцата да се запознае с всички материали и доказателства, събрани в хода на дисциплинарното 1 производство, същата не е била изслушана. Поисканите обяснения от ищцата не са били по предмета на наложеното наказание, с оглед на което заповедта се явява немотивирана, неясна и противоречива. Предвид гореизложеното се иска постановяване на съдебно решение, с което наложеното дисциплинарно наказание да се признае за незаконно и да се отмени като незаконосъобразна Заповед № РД-Н-1/02.02.2024г., издадена от Директора на ЦСМП К..
Претендират се разноски.
Ответната страна е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. Счита, че издадената заповед изцяло отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Видно от текста на заповедта извършеното нарушение било ясно и подробно индивидуализирано. С отговора се твърди, че пред членовете на Етичната комисия, ищцата е отправяла недвусмислени заплахи към директора на предприятието. Сочи се, че служителката е направила и опит за възпрепятстване на изпълнение на заповедта. Изложени са подробни съображения за спазването на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Сочи се, че правото на защита на ищцата не е било нарушено, тъй като същата е да писмени обяснения за твърдяното нарушение. В отговора се изтъква, че на 18.01.2024г. Етичната комисия провела разговори със служители от предприятието относно поведението на ищцата и на същата е връчена покана да се яви пред член на комисията за да се запознае с постъпилите срещу нея становища. На тази среща на А. С. било предложено да даде писмени обяснения, но същата категорично отказала и дори продължила с нападките към директора, с думите: „да внимава да не ме ядоса“. Гореизложеното било отразено в Доклад с вх.№75-2/22.01.2024г. С нова покана, връчена на 23.01.2024г., ищцата била помолена да се яви на същата дата в 10ч. при д-р С.
Ч.- член на Етичната комисия, за да се запознае с постъпилите срещу нея становища от служители на ЦСМП- К., като ищцата отново отказала да се запознае с декларираните становища, както и да даде писмени обяснения. С оглед на това, Етичната комисия изготвила писмено предложение до Директора на центъра за предприемане на необходимите действия по налагане на административно наказание на ищцата, в следствие на което е била издадена оспорената заповед. Предвид всичко гореизложено се иска отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание всяка страна поддържа исковата молба, респ. отговора по нея. Разпитани са множество свидетели.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и видно от Трудов договор, сключен на 21.08.2018г., Трудов договор от 30.11.2022г. и Трудов договор от 28.04.2022г. страните са в трудово правоотношение.
Видно от Заповед № РД-Н-1/02.02.2024г. на Директора на ЦСМП – гр.
К. на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.195, ал.1 във вр. с чл.188, ал.1, т.1 и чл.187, ал.1, т.8 КТ, заради уронване на доброто име на предприятието и грубо погазване на нормите на Етичния кодекс на служителите, работещи в ЦСМП – гр. Кюстендил, като заповедта е връчена лична на ищцата на 06.02.2024г. със забележка, че същата 2 не е съгласна със заповедта.
Видно от представената Длъжностна характеристика ищцата заема длъжността „Главна медицинска сестра в Ц.С.М.П." в структурно звено:
ЦСМП – гр. К., като в глава I V „Отговорности на длъжността“ са описани конкретните й задължения, включително и да спазва Етичния кодекс.
Видно от копие на Заповед № РД-01-2/17.01.2024г. на Директора на ЦСМП – гр. К., последният е наредил на Етичната комисия, назначена със Заповед № РД-01-44/12.12.2023г. на Директора на ЦСМП – гр. К.да се запознае със съдържанието на становищата на Д. В. С., Т. Д. Ч. и А. А. С.
/всички служители в ЦСМП – гр. К./ и да предприеме необходимите действия за изясняване на обстоятелствата, както и да изготви доклад в 3-дневен срок.
Видно от горецитираната заповед със съдържанието на същата са се запознали д-р С. Ч., Е. А., Д. Т. и С. П. /всички служители в ЦСМП – гр. К./.
Видно от копие на становище вх. № 95-6/11.01.2024г. на А. А. С. – касиер-счетоводител, от 11.01.2024г., адресирано до Директора на ЦСМП – гр.
К., същата уведомява, че е станала свидетел на оперативна среща, провела се на 09.01.2024г., на която главната мед. сестра – А. Г. С. проявила негативно поведение спрямо д-р А. Р., подробно описвайки в какво се е изразило то.
Видно от копие на становище вх. № 95-4/10.01.2024г. на Т. Д. Ч. – счетоводител, адресирано до Директора на ЦСМП – гр. К., същата изразява своето възмущение от поведението на главната мед. сестра – А. Г. С. по време на оперативна среща, провела се на 09.01.2024г., спрямо д-р А. Р..
Видно от копие на становище вх. № 95-3/10.01.2024г. от Д. В. С. – АКК, адресирано до Директора на ЦСМП – гр. К., същият изразява подробно своето възмущение от поведението на главната мед. сестра – А. Г. С. по време на оперативна среща на администрацията, провела се на 09.01.2024г. в кабинета на директора, спрямо д-р А. Р. и спрямо лично него.
Видно от копие на докладна вх. № 95-7/19.01.2024г. от страна на А. Г. С., адресирана до директора на ЦСМП – гр. К., се установява, че същата е поискала да й бъдат предоставени сигналите срещу нея, за наличието на които я бил уведомил председателят на Етичната комисия – д-р Ч..
Видно от копие на доклад вх. № 75-2/22.01.2024г. на Етичната комисия, назначена със Заповед № РД-01-44/12.12.2024г. се установява, че на 18.01.2024г. комисията е провела среща с Д. С., Т. Ч. и А. С., които потвърдили написаното от тях в становищата си до директорката, а на 19.01.2024г. била проведена среща между комисията и А. Г. С., на която последната била изслушана и било предложено да изложи писмени обяснения. А. Г. С. отказала да даде писмени обяснения, искала лично да се запознае със становищата на колегите й като отново изразила нападки спрямо директорката. Комисията предлага А. Г. С. да бъде запозната със становищата в присъствието на членовете й.
Видно от копие на доклад № 75-4/24.01.2024г. на Етичната комисия на 23.01.2024г. била проведена повторна среща с А. Г. С., като последната отново поискала да й бъдат дадени становищата, а не да я запознаят със същите на място.
Видно от копие на Протокол № 75-3/23.01.2024г. от проведена среща на 23.01.2024г. на Етичната комисия с А. Г. С., на директора на ЦСМП – гр. К. е 3 предложено да предприеме необходимите действия за налагане на административно наказание във връзка с грубо нарушение и погазване на нормите и правилата на Етичния кодекс на служителите в ЦСМП – гр. К..
Представени са копия на 2 броя покани до А. Г. С. за срещи с членовете на Етичната комисия.
Видно от копие на жалба вх. № 97-00-1/23.01.2024г. от А. Г. С. до директора желае отново да й бъдат предоставени становищата на колегите й, като и отправя оплакване от поведението на директора спрямо нея.
Останалите писмени документи са неотносими към предмета на спора, доколкото са издадени след датата на издаване на процесната заповед и не следва да бъдат обсъждани, а досежно копия на докладна вх. № 75-51/31.01.2024г. и на възражение № 75-8/30.01.2024г. – същите касаят обстоятелства, които не касаят издаването на процесната заповед.
По делото са разпитани множество свидетели – Б. Б. И., К.П. М., д-р С.
Й. Ч., Е. И. А., Д. К. Т., Р.Г. К., А. А. С. и Д. В. С..
С оглед на така приета фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение са задължението на работника или служителя да изпълнява работата, която му е възложена и да спазва трудовата дисциплина. Трудовата дисциплина по смисъла на КТ е уредена като съвкупност на всички задължения на работник/служителя по трудовото правоотношение, като начин на изпълнение на трудовата функция като подчиненост на работника/служителя на работодателя.
Неизпълнението на задълженията по трудовото правоотношение е свързано със специфичен вид юридическа отговорност, а именно дисциплинарна. Тя е установена в закона по основание, съдържание и ред за налагане, като основанието е виновното неизпълнение на задълженията на работника/служителя, за което се налагат различни по вид и тежест дисциплинарни наказания в рамките на нарочно дисциплинарно производство. Съгласно даденото в чл.186 КТ определение всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателя има право да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания по установения за това в КТ ред. Дисциплинарното наказание „забележка“ по чл.188, т.1 КТ е найлекото по тежест от законово предвидените дисциплинарни наказания. Чрез него работодателят официално привлича вниманието на работника върху извършеното от него нарушение, като по този начин му посочва, че то е отклонение от дължимото поведение. Освен моралния укор, последица от това наказание е, че при последващо нарушение на работника/служителя ще се наложи по-тежко наказание. Наред с това, законът, както вече се отбеляза, поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Работодателят, доколкото той е носител на правото да наложи дисциплинарно наказание, следва да докаже при оспорване, че го е упражнил законосъобразно, а именно: че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че действията във връзка с налагане на наказанието са съобразени с процесуално и материално-правните норми.
4
Ищецът по такъв иск следва да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, по силата на което изпълнява длъжността – в случая „старша медицинска сестра“, и че му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с процесната заповед. В този смисъл е разпределена и доказателствената тежест с доклада на съда.
В настоящия случай правният спор се концентрира досежно това дали са спазени от работодателя законовите разпоредби по налагане на дисциплинарното наказание.
На първо място, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да бъде мотивирана, тоест да съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл.195, ал.1 КТ – подробно да е посочено в какво се изразява нарушението, времето на извършването му, да е посочен нарушителят, вида на наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага. Следва да са спазени и законоустановените срокове по чл.194, ал.1 КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. На следващо място, с оглед преценката за спазване на разпоредбата на чл.193 КТ досежно задълженията на работодателя във връзка с налагането на дисциплинарно наказание, следва да се отчете съдебната практика, в която е застъпено, че работодателят не е длъжен да уведомява работника/служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато му станат известни обстоятелства за нарушение на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника/служителя обяснения по тях, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правна му квалификация; достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. /така Решение № 226/10.07.2013 г. по г. д. № 1298/12г., IV ГО/.