Решение № 4861 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4861 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241100504575 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 18320/07.11.2023 г. по гр.д. № 46121/2022 г. на 56-и състав, СРС, са отхвърлени изцяло предявените от М. Б. П., ЕГН **********, срещу „С.К.“ АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на извършеното със Заповед № 212/27.06.2022 г. уволнение на ищцата и за възстановяването на заеманата от нея до уволнението длъжност „Домакин салони за гости/служител пътническа агенция“, сектор „Салони за гости - Преслав“, отдел „ВИП – Б и салони за гости“, в Главна дирекция „Търговска“.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата М. Б. П. в която се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Поддържа се, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който е използвал законово уредена възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с цел заобикаляне на изискването за подбор и на задължението му по чл. 12, ал.7 от КТД, съгласно което последният е длъжен да спазва чл. 123а от КТ при отдаване на част от предприятието или дейности под наем, аренда или концесия. В тази връзка се сочи, че салон „Преслав“ е отдаден под наем през времето, в което упражняващите трудови функции в него служители са били със „спряна работа“. Твърди се, че през този период салонът е продължил да функционира като бизнес салон, а сключените от работодателя договори за предоставяне на този вид услуга са преминали към наемателя на салона, съответно ответната страна не е спирала да получава приходи от неговата 1 експлоатация. Отбелязва се, че по делото не са събрани доказателства за липса на пътници, които да са ползвали предлаганите преди и след процесното уволнение услуги. Посочва се, че от обстоятелството, че ответната страна не е предоставила снимки именно от салон „Преслав“ може да бъде направен извод, че работата в него не е спирала. Твърди се, че същият се подкрепя и от представения Протокол от 20.04.2022г. за решения на УС на „С.К.“ АД, от който се установява дори увеличение на длъжностите в отдел „ВИП-Б и Салони за гости“ от 51 на 92, както и от свидетелските показания на М.Г.-СТ.а, в които изрично се заявява, че към настоящия момент салон „Преслав“ функционира под името „А.“, а също и от тези на С.Ц., в които също се сочи, че от 17.06.2022г. наемателят „Суиспорт България“ АД е започнал осъществяването на дейност в салона със свой персонал. В тази връзка се обосновава нарушение на чл. 123а от КТ, съответно и на КТД. В заключение се отправя молба към въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ответната страна „С.К.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба, като се отправя молба първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно исковете- отхвърлени.

Въззивницата е подала и частна жалба срещу Определение № 7316/16.02.2024г., с което е оставено без уважение искане по чл. 248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Твърди се, че уговореното възнаграждение за процесуално представителство изначално е прекомерно завишено, като не са налице основания по чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. да се добавят към неговия размер и допълнителни суми за всяко отделно проведено съдебно заседание. Въз основа на изложеното се отправя молба за отмяна на обжалваното определение и изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Въззиваемото дружество е представило отговор на подадената частна жалба, в който обосновава, че минимално дължимото според наредбата възнаграждение се дължи при обичаен брой на проведените съдебни заседания, поради което районният съд правилно е взел предвид обстоятелството, че по делото са проведени общо 7 заседания. Поддържа се, че претендираното от страната възнаграждение само по себе си не е прекомерно, доколкото броят и сложността на извършените процесуални действия надхвърлят типичните за този вид дела.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В изготвения от първоинстанционния съд доклад като безспорни по делото са обявени следните обстоятелства, като същите се установяват и от събраните по делото доказателства, а именно: наличието на трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което ищцата М. Б.

П. заемала длъжност „Домакин салони за гости/служител пътническа агенция“, в сектор „Салони за гости Преслав“, отдел „ВИП – Б и салони за 2 гости“, в Главна дирекция „Търговска“, което е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ със Заповед № 212/27.06.2022г., връчена при отказ на служителката на 28.06.2022г.; членството на ищцата във ФТР „Подкрепа“ при „С.К.“ АД и наличието на действащ през процесния период Колективен трудов договор /“КТД“/; връчването на 31.05.2022г. на всички служители от Сектор „Салони за гости– Преслав“ на Заповед № 27/31.05.2022г., с която е постановено същите да не се явяват на работа за периода от 01.06.2022г. до 27.06.2022г.;

По делото е представена длъжностна характеристика за изпълняваната от ищцата длъжност „Домакин, салони за гости – Преслав/Домакин, клуб по НКПД“, от която се установява, че позицията е зачислена към Главна дирекция „Търговска“, отдел „ВИП Б и салони за гости“ / ВИП Б и СГ/, сектор „ ВИП Б- Салони за гости- Преслав“ / ВИП Б и СГ Преслав/. Разписани са и основните функции и задължения на длъжността, сред които подготовка за посещение салона за гости, регистрация на гостите на салона за съответния полет, събиране на цената на предоставената услуга от гостите, съпровождане на пътниците от/до самолета и др.

Приложени са и фишове за изплатени заплати на ищцата, в които е посочена длъжността

„Домакин, салони за гости/служител пътническа агенция“, звеното, в което работи- главна дирекция „Търговска“, отдел „ВИП Б и Салони за гости“, сектор „Салони за гости Преслав“.

Представен е и Протокол от 20.04.2022г. за решения на УС на „С.К.“ АД, с които се променя организационната структура на дружеството и се утвърждава нова такава. Видно от намиращата се по делото извадка от Приложение №1 към посочения протокол, взима се решение в главна дирекция „Търговска“ да се създаде сектор „Салони за гости Преслав“ в отдел „ВИП Б и Салони за гости“ със седем длъжности, прилежащи към него. От представеното Приложение №2 се установява и новата организационна структура, в частност обособените звена в отдел „ВИП – Б и Салони за гости“, а именно: сектор „ВИП Б – ПА“, сектор „ВИП Б – Бюфет“, сектор „ВИП Б – транспорт“, сектор „Салони за гости- Плиска“, сектор “Салони за гостиСофия“, сектор „Салони за гости- Преслав“, сектор „Авиационни услуги и продажба“ и сектор „Салони за гости“.

Приложено е щатно разписание за отделите в главна дирекция „Търговска“, от което се установява, че ищцата М. Б. П. е причислена към сектор „Салони за гости- Преслав“.

По делото са налице и документи относно наемното правоотношение между „С.К.“ АД и „Суиспорт България“ АД. Видно от съставения от дружествата Протокол за предаване на фактическата власт върху недвижим имот от 01.06.2022г., на посочената дата наемодателят „С.К.“ АД е предал на наемателя „Суиспорт България“ АД фактическата власт върху „Бизнес салон за обслужване на пътници“ с обща площ от 530 кв.м., намиращ се на ниво „0“, в зона с ограничен достъп на Терминал 2 на Летище София. Налице е и Протокол за приемане на фактическата власт върху недвижим имот от 17.06.2022 г., с който е извършено обратно предаване от „Суиспорт България“ 3

АД на „С.К.“ АД на обект – бизнес салон № 1В2 с площ от 128,76 кв.м.

Според декларация от „Суиспорт България“ АД на 17.06.2022г. е стартирала дейността в обект „Бизнес салон“, намиращ се на ниво „0“ в Терминал 2.

В първоинстанционното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода от 28.05.2022г. до 28.06.2022г. „С.К.“ АД е прекратило трудовите правоотношения с 37 човека, а в периода 28.06.2022г. – 28.07.2022г. – с 45 човека, с 6 от които, включително ищцата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.

Прието е и заключение по съдебно компютърна-техническа експертиза относно чекиранията на ищцата в салоните „Преслав“, „Плиска“ и „София“ в периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г., както и допълнително заключение относно чекирането в посочените салони на други служители от бизнес салоните в периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.

Разпитани са и свидетелите М.Г.-СТ.а, бивш служител на ответното дружество, чието трудово правоотношение е било прекратено на процесното основание, както и С.Ц., служител на ответното дружество на длъжност ръководител отдел „Наеми“.

В показанията на М.Г.-СТ.а се твърди, че по трудов договор тя и ищцата са изпълнявали трудовите си задължения в трите салона - „Преслав“, „Плиска“ и „София“, според изпратения им месечен график. Уточнява се, че в трудовия договор на свидетелката като място на работа е посочено „Салони за гости -ВИП Б“. Посочва се, че около 01.06.2022г. е била свикана среща, на която на служителите било съобщено, че работата им в трите салона се преустановява за месец поради ремонтни дейности, като им била връчена и нарочна заповед. Твърди се, че по информация от други колеги салон „Преслав“ е отворил около 26.06.2022г. под името „А.“.

В показанията на С.Ц. се твърди, че салон „Преслав“ е бил отдаден под наем на „Суиспорт България“ АД съгласно Допълнително споразумение от 01.06.2022г. Посочва се, че преди тази дата „Суиспорт България“ АД имали договор с „Летище София“ от 2013г. за отдаване под наем на помещение на Терминал 2, което „С.К.“ АД, следвайки инвестиционната си програма съгласно концесионния договор, реконструирало в търговска зона. Пояснява се, че именно това било причината „Суиспорт България“ АД да проявят интерес да наемат друго помещение, което да ползват със същото предназначение. Посочва се изрично, че в момента именно това дружество управлява бившия салон „Преслав“, като същото се оперира от собствен на компанията персонал. По отношение на останалите два салона „Плиска“ и „София“ се твърди, че също са спрели дейност на 01.06.2022г., като и към момента на разпита не осъществяват дейност.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 4 същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, като аргументите за това са следните:

Предмет на първоинстанционното производство са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Основният довод в подадената въззивна жалба касае наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя, като се твърди, че последният е отдал под наем процесния салон, докато служители са били с временно преустановени трудови функции, избягвайки по този начин приложението на разпоредбата на чл. 123а от КТ, съгласно която трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем или аренда. Посоченото оплакване е наведено и аргументирано за първи път във въззивната жалба. Предвид обстоятелството, че в исковата молба не се съдържат твърдения за конкретни факти, обосноваващи извод за злоупотреба с право от страна на работодателя, настоящият съдебен състав намира, че въпросът за нейното наличие не може бъде обсъждан на този етап от производството. Това е така, тъй като съдът не може да основе решението си по иска за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяване на иска ищецът може да допълни исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Дори и да се приеме, че възражението не е преклудирано, то същото е неоснователно, тъй като правилото на чл. 123а от КТ намира приложение в случаите, когато се отдава под наем предприятието или обособена част от него, а от представените писмени доказателства във връзка с наемното правоотношение между „С.К.“ АД и „Суиспорт България“ АД не може да се изведе подобен извод, доколкото същите касаят предоставяне ползването на определен обект- „Бизнес салон за обслужване на пътници“, а не на обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения.