Решение № 269 от 30.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Ловеч, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500408 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 157 от 07.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 759/2024 г., РС – Ловеч е осъдил на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 от КЗ „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев", ж. к. „Дианабат", бул. „Г. М. Д." №1 да заплати на М. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 7 000 лв. - застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) от ПТП, настъпило на 11.11.2023 г. при управление на лек автомобил марка „П.", модел „***", с рег. № ** **** **, управляван от А. М. К., чиято отговорност е била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане. Искът е отхвърлен за горницата до сумата от 10 000.00 лв.

С решението е отхвърлен предявеният от С. И. Г., ЕГН **********, против „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев", ж. к. „Дианабат", бул. „Г. М. Д." № 1 иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 за заплащане на сумата от 3 000.00 лв. - застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) от ПТП, настъпило на 11.11.2023 г. при управление на лек автомобил марка „П.", модел „***", с рег. № ** **** **, управляван от 1

А. М. К., чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

С решението „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК

200299615, е осъдено да заплати на М. Г. Г. разноски в размер на 770.00 лв. и отхвърлено искането на С. И. Г. за присъждане на сторени разноски.

С посоченото решение ЛРС е осъдил на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ ИЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК 200299615, да заплати на адв. Д. Д. Н. от ЛАК, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 1 възнаграждение в размер на 1 000.00 лв. за процесуално представителство на М. Г. Г., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Г. Г. и С. И. Г. са осъдени да заплатят на „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК 200299615, сумата от 297.00 лв. сторени разноски според отхвърлената част от исковете.

Срещу решението на ЛРС е постъпила въззивна жалба от М. Г. Г., чрез адв.Н. в частта, в която е отхвърлен иска й за горницата над присъдените 7 000 лева до претендиралите 10 000 лева и от С. И. Г., чрез пълномощника адв.

Д. Н. в частта, с който е отхвърлен предявения от него иск за сумата от 3 000 лева. Твърдят, че решението е неправилно в обжалваните части, тъй като е постановено в нарушение на закона и задължителната съдебна практика.

Считат, че правилно в мотивите си съда е приел, че водачът на автомобила, застрахован при ответника, се е движил със скорост над допустимата, което е причината за настъпване на ПТП и съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата ( чл. 21, ал. 2 ЗДвП ), вследствие на което ищците са претърпели неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

Въззивникът С. Г. оспорва извода на ЛРС, че получените вреди, доколкото не са следствие на телесно увреждане или смърт, то претенцията му срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за настъпили психични увреждания, следва да се отхвърли. Твърди, че решаващият съдебен състав неправилно е тълкувал закона, приемайки, че за изживеният стрес от Г. не се дължи обезщетение, като цитира съдебна практика на ВКС в тази насока, която не е обсъждана в обжалваното решение. Посочва, че на обезщетяване подлежат неимуществени вреди не само от травми, но и тези от изживения стрес от ПТП и постановеното решение е в противоречие с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. По отношение размера на претендираното обезщетение развива подробни съображения във връзка с трайно установената съдебна практика по чл.290 от ГПК и цитира решения на 2

ВКС относно присъждани обезщетения за неимуществени вреди по аналогични случаи.

Въззивникът М. Г. счита, че решението на PC - Ловеч е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД и навежда твърдения, че първоинстанционният съд е направил грешни изводи, свързани с определяне размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева. Изтъква, че районният съд не е взел предвид размера на МРЗ, повишената инфлация през последните години и лимита на застрахователното покритие към момента на настъпване на злополуката – 2023 г., който е определен в размер от 10 420 000 лева. Твърди, че РС в нарушение на установения принцип за справедливост е определил обезщетението в размер, който е занижен спрямо действителния размер на вредите с оглед конкретните обстоятелства по делото.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което осъди "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615 да заплати на С. И. Г., ЕГН ********** сумата от 3 000.00 лв. неимуществени вреди за изживения от него стрес, болки и страдания в областта на шията и главата, в следствие от ПТП от 11.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.12.2023г. до окончателното изплащане, както и да осъди "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, да заплати допълнително на М. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 3 00000 лв., представляващи разликата до пълния претендиран размер от 10 000.00 лв. неимуществени вреди за изживения от нея стрес, болки и страдания следствие от ПТП от 11.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.12.2023г. до окончателното й изплащане.

Срещу решението на ЛРС е постъпила въззивна жалба и от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК:

200299615, чрез юрисконсулт Н. К.. Счита, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати в полза на М. Г. сумата от 7 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 16.12.2023 г. до окончателното плащане. Твърди, че не са налице правни или фактически основания за присъждане на толкова голямо обезщетение за неимуществени вреди, поради което моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в тази част и да постанови нов съдебен акт, с който да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на претендираното застрахователно обезщетение съответно на съпричиняването. Поддържа, че съдът е форМ.л изводите си за наличие на вина у водача на застрахования в дружеството лек автомобил в пълно противоречие с действителните обстоятелства, установени от приобщените в производството писмени и гласни доказателства. Счита, че съдът не е отчел, че реализирането на процесния пътен инцидент е било технически непредотвратимо за водача на застрахованото в дружеството МПС и същият е 3 управлявал автомобила си при пълно спазване на всички правила на ЗДвП и ППЗДвП. Твърди, че дружеството е изплатило на ищцата сумата от 3 500.00 лв. с платежно нареждане от 05.05.2025 г. за претърпените от нея неимуществени вреди, която сума е изцяло съобразена с изискванията на критерия „справедливост" по чл. 52 от ЗЗД, както и с конкретния принос от пострадалите лица. Моли съда да вземе предвид приетите СМЕ и КСППЕ, от които се установява, че ищцата има незначителни наранявания, а уплахата от подобен тип инциденти е обичайна и преминава бързо, както и че към момента е напълно възстановена и не се е променил начинът на живот.

Счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата не е било съобразено и с константната съдебна практика, която цитира. Посочва, че социалната функция на обезщетението за неимуществени вреди е да бъде доставена заместваща облага на пострадалия, а не да бъде постигнато неоснователното му обогатяване.

На следващо място изтъква, че приносът на водача Г. за настъпване на ПТП е значителен и определените в полза на двамата ищци обезщетения е следвало да бъдат намалени с не по-малко от 50 %. В условията на евентуалност поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел точната степен на доказаните от ответника възражения за съпричиняване от страна на ищците, респективно в качеството им на водач на МПС и пътник в същото, единият от които е управлявал, а другият съответно е пътувал в лек автомобил без правилно поставен предпазен колан към момента на настъпването на процесното ПТП. Счита, че значението на предпазния колан е огромно предвид вида на удара - челен, при който ефективността и превантивното действие на обезопасителния колан са най-големи.

Обжалват постановеното решение и в частта, в която са уважени акцесорните искове за законна лихва забава върху главниците, по аргумент от неоснователността на главните искове.

Молят съда да отмени обжалваното решение на ЛРС и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли в цялост предявените искове за обезщетения, а в условията на евентуалност, да намали размера на претендираните обезщетения съобразно доказаните възражения за съпричиняване в значителна степен от пострадалите лица, както и поради необоснованата им прекомерност. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество от С. Г. и М. Г., чрез адв. Д. Н., в който изразяват становище за нейната неоснователност. В отговора се посочва, че застрахователното дружество не уточнява до какъв размер претендират да се намали присъденото обезщетение, както и с платената сума в размер на 3500.00 лв. какво се погасява. Заявяват, че в хода на делото е приета без възражения АТЕ, която установява механизма на ПТП, затова е неоснователно възражението за съпричиняване от страна на С. Г. и М. Г., тъй като е потвърдено, че са били с поставени обезопасителни колани.

4

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение на ЛРС е валидно и допустимо. Във въззивните жалби се съдържат оплаквания единствено досежно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди на М. Г. и отхвърляне на предявения от С. Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за изживения от него стрес.

Въззивният състав приема, че по делото е безспорно установено, че на 11.11.2023 г.около 10.30 ч. на път III-3505 в землището на с.Казачево е настъпило ПТП между лек автомобил „А.“, модел ** с рег. № ** **** **, управляван от ищеца С. Г. и лек автомобил марка "П.", модел *** с рег. № ** **** **, управляван от А. М. К..