Определение № 49 от 26.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Монтана, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500008 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „П.“ ЕООД против разпореждане № 3468 от 08.12.2025 г. по ч. гр. д. № 2821/2025 г. по описа на РС – Лом, с което е отхвърлено искането на заявителя „П.“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Б. А. за плащане на договорна лихва от 89.99 лв за периода 20.08.2023 г. - 20.04.2024 г. и мораторна лихва от 21.77 лв за периода 21.07.2023 г. - 04.12.2025 г.

В частната жалба се излагат съображения, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да контролира валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички законови изисквания, в него ясно са посочени както размерът на задължението, така и начинът на формиране на ГПР и лихвеният процент. По отношение на договорения лихвен процент поддържа, че същият е в размер, който не противоречи на добрите нрави и не поставя страните в неравностойно положение. Изложени са подробни съображения относно дължимостта и на лихвите за забавено плащане. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено в тази му част, като вместо него МОС постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваното вземане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Частната жалба е депозирана в законния срок от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът, след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази аргументите на жалбоподателя и с оглед правомощията си по чл. 278 ГПК, намира за установено следното:

1

Производството пред РС – Лом е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, депозирано от „П.“ ЕООД против В. А. за парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 18.05.2023 г. в размер на 2000.00 лв. Заявлението е за издаване на заповед за плащане на:

- 89,99 лв неплатено договорно възнаграждение за периода 20.08.2023 г. 20.04.2024 г.;

- 21,77 лв лихва за забава от 21.07.2023 г. - 04.12.2025 г.

Заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е приел договора за потребителски кредит за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въззивният съд намира разпореждането за правилно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на правомощия на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, представляващ основание за издаване на заповед за изпълнение – чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. От това следва, че доводът на жалбоподателя, че ЛРС е излязъл извън правомощията си като е проверявал действителност на договора, е неоснователен. Съдът не е навлязъл в разглеждане на въпроси, които се изследват в исков процес, а е осъществил задължението си да следи за защита правата на потребителите. В тази насока са и съображенията, съдържащи се в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г., постъпил в Съда на 15 март 2021 г., в рамките на производство по дело със страни „П.“ ЕООД и Т.И.Т. В посоченото решение е прието, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит предвид обстоятелството, че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на заповедта. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор 2 може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което съдът следва да провери.

Процесният договор съдържа неравноправни клаузи, от което следва, че длъжникът дължи връщане само на главницата по кредита (която не е предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая кредитополучателят е сключил договор за потребителски кредит за сумата от 600 лв със срок за погасяване на задължението 11 месеца, като месечното задължение, заедно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 120,73 лв или 1327,93 лв общо за периода на действие на договора. Видно от приложения погасителен план кредитополучателят се е задължил да внася всеки месец освен главницата и лихвите за погадсяване на дълга, още и по 54,55 лв вноска за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. По този начин ГПР реално не е 48,11 %, както е посочено в договора, а надхвърля 50%. В случая е налице хипотеза, при която търговецът с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК е въвел клаузата за закупуване на пакети от допълнителни услуги. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%.

Тези елементи от договорените между страните плащания имат връзка с формирането на ГПР. Няма данни как кредиторът е формирал този ГПР и кои компоненти е включил в него. ГПР се формира от лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора (чл. 19, ал. 1 от ЗПК) и не може да надхвърля законовия максимум от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет (чл. 19, ал. 4 от ЗПК) – в случая 50%. Двете суми имат характера на такси срещу услуга, поради което следва да са взети предвид при формиране на ГПР.

Видно от самия договор плащането на стойността на двата пакета Флекси и Фаст е предвидено да става по месеци като част от дължимата месечна погасителна вноска. По този начин покупната стойност на двата пакета е приравнена на главницата по кредита и видно от самия договор общо дължимата сума за връщане е 1327,93 лв.

3 при главница 600 лв. От това е видно, че ГПР надвишава 50%, което прави клаузата нищожна като неравноправна. Последицата е задължение за длъжника да върне само чистата стойност на кредита или в случая непогасената част от главницата.

Договорът не съдържа ясно формулирани клаузи, за да може да се прецени как е формиран на годишна база крайният посочен размер на ГПР, не е ясно какви са компонентите при формирането му при разходи за длъжника като: уговорена 40,9 % възнаградителна лихва; допълнителни усуги Фаст 240 лв и Флекси 360 лв, които според условията на договора са разделени на равен брой вноски и са част от погасителната вноска съгласно погасителния план, т.е уговорена също на годишна база и включена в посочения краен размер на задължението.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.

С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е неоснователна.

Разпореждането на Районен съд-Лом е законосъобразно, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за претенциите на заявителя.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, против разпореждане № 3468 от 08.12.2025 г. по ч. гр. д. № 2821/2025 г. по описа на РС – Лом Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4