Решение № 554 от 19.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Варна, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на Е. М. З., ЕГН **********, срещу Решение №177/26.07.2023г. по гр. д. №126/2023г. на ДРС, с което са отхвърлени предявените от Е. М. З. искове с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на „Агрополихим“ АД, ЕИК813095287, за следните суми:

- 164 000лв., съставляваща обещетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.02.2021г., до окончателното плащане;

- 6497.00лв., съставляваща обещетение за претърпени имуществени вреди вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., изразяващи се в направени разходи за лечение и за закупуване на медицински изделия и медикаменти, описани в решението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.02.2023г. до окончателното плащане, и като резултат е осъден ищецът за разноски пред районния съд.

Решението е било постановено при участие на третите лица – помагачи на страната на ответника, а именно: Колонад иншурънс ес ей“ АД (Люксембург) чрез „Колонад иншурънс ес ей – клон България“ КЧТ;

„Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД и „Уника“ АД.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чл.200, ал.3 от КТ и чл.201, ал.2 от КТ; постановено при нарушения на процесуалния закон – чл.201 от ГПК и необосновано поради неточно и избирателно обсъждане и анализ на всички събрани по делото доказателства. Във връзка с оплакванията се въвеждат подробни съображения, които могат да бъдат обобщени по групи така: Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от трудовата злополука ДРС не е съобразил в достатъчна степен характера, тежестта и последиците от причинените на служителя увреждания. Не е отчел няколкото счупвания по десния крак на ищеца (бедрена кост, колянна става и фибула) и няколкото медицински интервенции за отстранява на последиците от тях; не е взел предвид продължителността на лечебния период, невъзможността на ищеца да се обслужва сам през същия период и липсата на възстановяване в пълна степен и досега. ДРС не е отдал необходимото значение не само на болките и страданията на пострадалия, но и на последиците в емоционален план за ищеца през целия възстановителен период. Така приетите от ДРС 80 000лв. за неимуществени вреди не съответстват в пълна степен на принципа справедливостта. Относно приетото съпричиняване от 50% съдът е допуснал нарушение при изясняване на механизма на произшествието.От една страна защото е основал изводите си на приетата САТЕ, а заключението по нея за допуснато от служителя нарушение на чл.20 от ЗДвП е произволен. От друга страна защото констатираното от Комисията по разследване на залополуката нарушение на служителя е на чл.11 от ПП ЗДвП, евентуално и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, но не и на чл.20, ал.2 от същия закон. Изобщо становището на вещото лице, че тракторът се е движил с несъобразена скорост, е необосновано, като самото МПС вероятно е било в неизправност. Освен това вещото лице по САТЕ е основало заключението си и на ортофото снимки, но които не са приобщени по делото по допустимия по закон начин, а експертът не може да представя на съда доказателства.

Обобщено – няма груба небрежност и поради това няма и съпричиняване. По въпроса дали се приспада получено пт застрахователи или ДОО обезщетение за веменна нетрудоспособност от дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 от КТ въззивникът поддържа отрицателно становище; такива суми счита, че компенсират само пропуснатите от служителя ползи от нереализирано трудово възнаграждение, поради което те не следва да се приспадат в случая. По същество моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете в цялост, евентуално в съответна част, с присъждане на разноски за две инстанции, а с молба преди о.с.з. поддържа исканията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ДРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на закона, за което излага съображения по главните въззивни оплаквания.

Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд за прекомерност на претендираното обезщетение за морални вреди в случая, както и за липса на 2 причинна връзка между част от твърдяните емоционални изживявания и ПТП.

От друга страна ищецът сам се е отказал от допуснати му свидетели, с които да изясни сочения от него механизъм на произшествието, като приетият от ВРС такъв е съобразен не само със САТЕ, но и с другите доказателства.

Ищецът е имал задължения по длъжностна характеристика и по преминат инструктаж във връзка с ползването на служебния трактор, част от които е нарушил, с което е допринесъл за инцидента поне с 50%. Правилно ВРС е намалил дължимото се на ищеца обезщетение по чл.52 ЗЗД с получените по ДОО суми. По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и за разноски пред ВОС, а с молба преди о.с.з. поддържа позицията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на ответника – „Колонад иншурънс ес ей“ АД (Люксембург) чрез „Колонад иншурънс ес ей – клон България“ КЧТ депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ДРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на закона, за което излага съображения по въззивните оплаквания. Поддържа възраженията пред първоинстанционния съд срещу доказаността и основателността на исковете. По същество моли за потвърждаване на обжалваното решени, а с молба преди о.с.з. поддържа позицията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК другите трети лица-помагачи на ответника – „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД и „Уника“ АД – не изразяват становище по въззивната жалба, а с молба преди „Уника“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на ВРС, което моли да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Е. М. З., ЕГН**********, с правно основание чл.200 от КТ, за осъждане на „Агрополихим“ АД, ЕИК813095287, да заплати на ищеца следните суми:

- 164 000лв., съставляваща обещетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, претърпяни операции, затруднено обслужване, стрес, тревожност и други емоционални изживявания вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.02.2021г., до окончателното плащане;

- 6497.00лв., съставляваща обещетение за претърпени имуществени вреди вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., изразяващи се в направени разходи за лечение и за закупуване на медицински изделия и медикаменти, подробно описани, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.02.2023г. до окончателното плащане.

3

Ищецът твърди, че е по силата на трудов договор бил назначен при ответника на длъжност „оператор моторизирани съоръжения„ . Като работник по трудово правоотношение (ТПО) с ответника ищецът имал сключена с „Колонад иншуърънс ес ей - клон България“ застраховка Подновяване №3 на комбинирана застрахователна полица за обща гражданска отговорност и за отговорност за внезапно и инцидентно замърсяване

№

3300000065/03.12.2020г. с период на покритие 01.12.2020г. - 30.11.2021г.

Докато ищецът изпълнявал трудовите си задължения на 06.02.2021г. около 03,30 часа при управление на трактор с №07272, с прикачен инвентар на път преди кръстовището към Пристанице Варна-Запад, като преминавал през ЖП прелез, усетил, че тракторът поднася и платформата го избутва към канавката. Тъй като пътят бил хлъзгав и считайки, че при така получилото се поднасяне и плъзгане трактора ще се обърне, ищецът предприел спасително скачане от МПС в движение и получил значителни телесни увреждания.

Злополуката била призната за трудова с разпореждане №5104-03-34 от 01.03.2021г. на ТП НОИ Варна, като на служителя била опредЕ., с решение на ТЕЛК, 52 % ТНР със срок до 01.04.2026г.

При падането от трактора при горната ситуация служителят получил следните телесни увреждания, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота : закрито , разместено счупване на дясна бедрена кост в тазобедрената става, изразяващо се в счупване на бедрената шийка, счупване на малкия троанхер и счупване под троанхерния масив на бедрената кост; голяма (около 20 см.) разкъсно – контузна рана в долна вътрешна част на дясно бедро и подбедрица с размачкване на тъкани, която в дълбочина нарушава целостта на коленна дясна става (преминава през ставната капсула.) - травматична артротомия , с подлежащо открито счупване на вътрешния кондил ( контактна ставна изпъкналост на бедрена кост в коленната става); закрито счупване на диафизата (дълга тръбеста част на костта ) в средната трета на малкопищялната кост на дясна подбедрица. Ищецът след трудовата злополука претърпял 6 операции под пълна анестезия, всяка от които с голяма сложност, здравословен риск, болезненост и дискомфорт, като му предстоят още операции и манипулации в бъдеще. Независимо от своевременното проведено лечение и рехабилитация са настъпили усложнения, които пряко се свързват с причинените при злополуката травми, а именно : в ранния възстановителен период са били констатирани трудно зарастващи рани, наложили провеждане на радикална ексцизия на кожна лезия, свободна кожна автотрансплантация и повторна ревизия с локална ексцизия на лезия или тъкан на кожа и подкожие, следствие на които по тялото на ищеца са останали белези с постоянен характер; развили са се кантрактури от флексионно екстензионен тип в значителен обем за дясна коленна става и за дясна глезенна става; развил се е посттравматичен лимфедел на дясна подбедрица, утежнена поради продължителното обездвижване артериална хипертония.

Ищецът направил и разходи за закупуване на медицински изделия, материали, изследвания, медикаменти и други в общ размер на 6497лв.

В месеците след катастрофата ищецът изживял тежко случилото се, 4 изпитвал силен дискомфорт и ужас, че е безпомощен и се налагало близките му да полагат ежедневни грижи за него. Започнал да сънува кошмари, страдал от ниска самооценка, усещане за неспособност за справяне с установената ситуация след трудовата злополука, от остра стресова реакция и адаптационно разстройство, изразяващо се в чести паник атаки, напрегнатост, тревожност, безсъние, чувство на безизходица, страх, граничещ с параноя, че във всеки момент ще се случи нещо лошо с него или друг член на семейството му. Имал бързо разстройване и засилена емоционалност, депресия, съгласно направено частно психологическо заключение налице е разстройство на съзнанието, което отговаря на F43.0 по МКБ -10 - Остра стресова реакция.

Заявена била претенция за изплащане на застрахователна сума срещу „Колонад иншуърънс ес ей - клон България“. С писмо с изх. № 246/09.12.2022г. застрахователят признал, че заедно с „Уника“ АД са застраховали отговорността на ответника при условията на съзастраховане при съотношение поемане на риск 75 % към 25 % и определят сумата от 36 000лв. за обещетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3898,20 лв обещетение за претърпени имуществени вреди в полза на служителя-ищец.

В тази връзка на ищеца била изплатена по банкова път сумата от 29923,65 лева от „Колонад иншуърънс ес ей - клон България“ и сумата от 9974,55 лв. от „Уника“ АД, които средства ищецът счел за недостатъчни за обезвредата му.