Решение № 3818 от 17.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3818 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100503603 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 19.02.2025 г., подадена от длъжника Е. С. К. по изпълнително дело №20178560403889 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя, инкорпорирано в разпореждане за отказ от 11.02.2025 г.

Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането за отказ. Твърди, че е настъпила перемпция, поради това че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, в периода 11.02.2019 г. – 23.03.2021 г.

Поддържа, че изпълнителният процес се е прекратил ех lege на 11.02.2021 г., на която дата е изтекъл двегодишният срок от последните действия на принудително изпълнение.

Поддържа, че последващите действия по изпълнителното дело от страна на взискателя и на ЧСИ се явяват неоснователни, незаконосъобразни и не пораждат действия спрямо него.

Поради изложеното, моли съдът да отмени постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва жалбата, чрез възражение в законоустановения срок. Счита, че не е настъпила перемпция по изпълнителното дело.

ЧСИ Б.Б. е депозирала мотиви по постановения отказ, в които е изложила становище, че не е налице основание за прекратяване на изп. дело, тъй като са искани и са извършвани валидни изпълнителни действия. Сочи, че 1 не са налице предпоставките за настъпване на перемпция по изп. дело и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а отказа за прекратяване на делото-потвърден.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1, т.6 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда са следните:

Изпълнително дело №20178560403889 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ е образувано по молба от 30.11.2017 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 28.10.2017 г., по ч.гр.д. № 22203/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.05.2017 г. По силата на изпълнителния лист, длъжникът Е. С. К. е осъден да заплати на ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 438,73 лв., ведно със законната лихва за периода 07.04.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 131,45 лв. за периода 03.01.2006 г. до 03.12.2007 г. и 25 лв. разноски по делото. Направено е искане да се направи проучване на имуществото на длъжника и да се наложи запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника като на ЧСИ Б. са възложени и правомощия по чл.18 ЗЧСИ.

Съдебният изпълнител е извършил различни видове справки – за регистрирани адреси в НБД, за наличие/липса на задължения в НАП, за регистрирани трудови договори, справка за платежни сметки и банкови сейфове на физическо/юридическо лице, справка за притежавани недвижими имоти и др.

На 14.12.2017 г. г. е изпратено съобщение за образувано дело до длъжника Е. С. К., за което няма данни да е получено.

Със запорно съобщение от 14.12.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника при „СИБАНК“ ЕАД.

Със съобщение от 21.12.2017 г. длъжника е уведомен, че Държавата в лицето на ТД на НАП офис София е присъединен по право като взискател за вземания от публичен характер в размер на 3407,54 лв.

С молба от 11.02.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. да извърши справка за банкови сметки на длъжника и за получавани трудови възнаграждения и при наличие на такива да наложи запор върху същите.

Със запорно съобщение от 30.05.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника при „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД.

С молба от 23.03.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. да извърши 2 справка за банкови сметки на длъжника и за получавани трудови възнаграждения и при наличие на такива да наложи запор върху същите.

С молба от 05.12.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. извършване на по-нататъшни действия за удовлетворяване на вземането чрез налагане на запор върху банковите сметки и получавани трудови възнаграждения от длъжника.

Със запорно съобщение от 12.01.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника при „ОБЩИНСКА БАНКА“АД.

С молба от 15.01.2024 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. да извърши справка за банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да наложи запор върху същите.

С молба от 19.09.2024 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „ОБЩИНСКА БАНКА“АД.

С молба от 07.02.2025 г. длъжникът е поискал от ЧСИ Б. да прекрати производството по изп. дело №20178560403889 поради настъпила перемпция.

С обжалвания отказ ЧСИ Б.Б. е отказала прекратяване на производството по изп. дело №20178560403889 поради липса на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По съществото на подадената жалба съдът намира следното:

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.2 от ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, задължението за действие е на съдебния изпълнител. Подаването на молба, в която е посочен начинът на изпълнение води до прекъсване на давността, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл.

116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за 3 извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.

В настоящия случай не се установява поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в последните две години.

С налагането на запори на банковите сметки на длъжника и с описаните по-горе молби от 11.02.2019 г., 23.03.2021 г., 05.12.2022 г., 15.01.2024 г., 19.09.2024 г., подадени от взискателя, съобразно възприетото в посочените ТР на ОСГТК на ВКС, се прекъсва 2-год. срок за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция. Ето защо, правилен и законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител, инкорпориран в разпореждане от 11.02.2025 г. за отказ прекратяване на изпълнителното производство на основание.

Предвид изложеното подадената жалба се явява неоснователна, а обжалваният отказ правилен и законосъобразен, поради което същият следва да бъде потвърден.

В рамките на производството по чл. 435 вр. чл. 496 ГПК не се разпределят разноски между страните независимо от изхода на спора.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №10397 от 19.02.2025 г., подадена от длъжника Е. С. К., ЕГН ********** срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя, инкорпориран в разпореждане за отказ от 11.02.2025 г., постановен по изпълнително дело №20178560403889 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4