Определение № 1576 от 26.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1576 гр. Варна, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно гражданско дело № 20233100500668 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 5790/24.10.2022 г. на „П. к. Б.“ ЕАД, с. Ц. община Д. против Определение № 843/12.10.2022 г., с което е постановено предварително изпълнение на Решение № 198/11.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1183/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия, II състав, поправено с Определение № 870/24.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК и допълнено с Решение № 274/17.11.2022 г. по реда на чл. 250 от ГПК по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК и е издаден изп. лист в частта за присъденото обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Частният жалбоподател излага становище за неправилност на атакуваното определение.

Сочи, че разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК не може да се тълкува разширително, поради което не подлежи на предварително изпълнение решението, с което е присъдено обезщетение по чл. 224 от КТ за неизплатен годишен отпуск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от С. Ю. Г. и М. Б. Г., с който същата се оспорва като недопустима и неоснователна и се излага искане за потвърждаване на обжалваното определение. Претендират се разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 198/11.08.2022 г., постановено по гр. дело № 1183/2021 г. по описа на ПРС „П. К. Б.“ е осъдена да заплати на С. Ю. Г. и на М. Б. Г., в качеството им на наследници на Ю. Г. Г., починал на 10.09.2021г. следните суми: 1./ по 75,01 лева на всяка една от тях, представляващи незаплатени нетни трудови възнаграждения на Ю. Г. Г. за периода м.01.2019г. – м.12.2019г., на основание чл.128, т.2 от КТ 2./ по 3772,19 лева на всяка една от ищците, представляващи незаплатени обезщетения за неползван платен годишен отпуск от Ю. Г. Г. през периода 10.03.2015 г. до 10.09.2021г. за общо 194 работни дни, както и сторените съдебно-деловодни разноски в производството.

На основание чл. 250 от ГПК постановеното по делото решение е допълнено с Решение № 274/17.11..2022 г., като е присъдена законната лихва върху всяко едно от главните задължения, считано от деня на предявяване на исковата молба – 30.09.2021г.

С обжалваното Определение № 843/12.10.2022 г. по първоинстанстанционното дело е постановено предварително изпълнение на Решение № 198/11.08.2022г. по гр.д.1183/2021г. на РС - Провадия, като е издаден и изпълнителен лист в полза на ищците.

1

По същество предмет на въззивната проверка, с оглед наведените с частната въззивна жалба възражения, е единствено произнасянето на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснато на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК на постановеното по делото решение относно присъдените обезщетения за неизползван платен годишен отпуск в размер на по 3772,19 лева за всяка една от ищците.

Засилената закрила по чл. 242, ал. 1 от ГПК се отнася до вземания с алиментен характер, т.е такива, които служат за издръжка на правоимащото или лице неговите наследници. Обезщетение за неизползван платен отпуск има за цел да възмезди работника за положения труд, макар да е имал право за съответния период да не престира такъв, поради което и то е „обезщетение за работа“ по смисъла на чл. 242, ал. 1, предл. III от ГПК.

Последното е тясно свързано с полагането на труд, каквото е и изискването на цитираната разпоредба, а в конкретния случай, производството по делото се развива при прекратено трудово правоотношение, а присъдената сума представлява приход, дължим на наследниците на работника за положения от него труд, в период, в който на същият се е полагал платен годишен отпуск.

С оглед гореизложеното, обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ попада сред изброените в чл. 242, ал. 1 от ГПК задължения, по отношение на които съдът трябва да допусне предварително изпълнение на своето решение, дори и това да не е поискано от ищците. Предвид съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на С. и М. Г.и подлежат на присъждане сторените съдебно-деловодни разноски. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството, която обуславя основателност на възражението на частния жалбоподател, претендираното адвокатско възнаграждение от 1990 лева се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. на ВАдвС, а именно – 400 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 843/12.10.2022 г. по гр.д. № 1183/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕИК ......................, седалище и адрес на управление: общ.Д., с. Ц. ., ул. „Х. Т.“ № .. да заплати на С. Ю. Г., с ЕГН **********, адрес: общ. Д., с. Ц. ул.Х. Т.“ № 48 и на М. Б. Г., ЕГН **********, адрес: общ. Д., с. Ц. ул. „Х. Т.“ № 48 сумата от 400 /четиристотин/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2