Решение № 1810 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1810 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330103216 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Далия Дринкс“ ЕООД, с ЕИК:

160091518 против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК: 115552190, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признати за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 726,78 лева, заплатена по фактура № **********/* г., дължима сума в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер с № *, за периода * г., ведно с такса от 40 лева за експресно включване, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца горната сума представляваща неправомерно получена такава, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът излага, че е собственик на сглобяем п., поставен на *, *, който бил отдаден, съгласно договор за наем от * г., на „Ню Фуудс енд Дринкс“ ЕООД. Ищецът излага, че на посочения адрес има открита една партида, респективно една измервателна точка към ответника, като с оглед изпълнение на задълженията си на наемодател редовно заплащал потребеното количество електрическа енергия. Ищецът излага, че на * г. бил уведомен от управителя на наетия имот, че електрозахранването в обекта е прекъснато, като работа на фирмата наемател била преустановена, а работниците стояли без работа.

1

Ищецът излага, че е заплатил на ЕВН сумата 686,78 лева по номер на фактура, която му била продиктувана от ЕВН, както и такса 40 лева за експресно включване или сума в размер общо 726,78 лева, но електрозахранването в процесния обект не било възстановено. Ищецът твърди, че след като потърсил комуникация с ответника, му било съобщено, че неправилно е преведена сумата, доколкото в същата било посочено грешно търговско дружество получател, а именно „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а не „Електроразпределение ЮГ“ АД. Ищецът излага, че получил по имейл фактура №*/* г. за сумата 686,78 лева, получена по негова молба от ответника с цел правилното заплащане на същата, като на фактурата било отразено, че сумата е дължима след на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата електрическа енергия за електромер № * за периода * г. В писмото било посочено, че освен фактурата, към същото е приложен Констативен протокол № * от * г. и справка за коригиране на сметката за електрическа енергия, но ищцовото дружество, твърди че такова не е получил, като на същата дата около 16:20 часа наемателят заплатил повторно посочена сума, както и такса за експресно включване в размер на 40 лева, като въпреки заплащането електрическа енергията в имота била възстановена на следващия ден. Ищецът излага, че не разполага с технически възможности и не е извършвал манипулации на електромера, свързан с имота, като възразява за липса на виновно поведение, в случай, че действително електромерът е бил повреден, доколкото представител на ищеца не е разполагал с достъп до електротаблото, което било заключено. Излагт се подробни съображения относно незаконосъобразността на процедурата, установена в ПИКЕЕ, както и основанията за извършване на корекция. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на вземането на ответника с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2012 г. на 2

ОСГТК на ВКС/.

В настоящия случай, ищецът твърди, че не той, а едно трето лице – неговият наемател – „Ню Фуудс Енд Дринкс“ ООД е погасил задължението, като е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 686, 78 лева по фактура № **********/*г., както и 40 лева – такса за експресно включване.

Ето защо, съдът приема, че ищецът няма правен интерес да установи, че не дължи, доколкото към датата на депозиране на исковата молба процесната сума вече е била заплатена в полза на ответното дружество и същото не претендира заплащане на същата от ищеца. Правният интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на вземането е допустим само ако същото се претендира от ответника. Съдът намира, че интересът за установяване недължимост на стойността по фактурата е отпаднал с факта на плащане на същата от страна на третото лице – неамател в полза на ответника. Поради това производството по делото следва да се прекрати в тази му част (в този смисъл и т. 1 от мотивите на ТР № 8-2013-ОСГТК на ВКС).

По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът „Далия Дринкс“ ЕООД, в качеството му на собственик на сглобяем п., поставен в гр. Пловдив, * е потребител на електрическа енергия, доставяна на обект, находящ се в *, която се измерва чрез електромер № *.

Установява се, че н а * г. служители на ответника са извършили проверка на процесния електромер № *, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта, собственост на ищцовото дружество. В хода на проверката е констатирано, че електромерът е дефектирал и е с изгаснал дисплей, поради тази причина, електромерът е демонтиран, като на мястото на демонтирания електромер е монтиран нов. За тези действия, извършилите проверката лица са съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № */*г.

По делото е представено писмо с изх. № */*г. до ищеца, с което ответното дружество уведомило за констатациите на БИМ. Посочено е и че на основание чл. 52, т. 1 от ПИКЕЕ била коригирана сметката за периода от *г. до *г. за 3 дни. Допълнително начислената дължима сума била на стойност 686, 78 лева, за което била издадена фактура № **********/*г.

В исковата молба, самият ищец твърди, че не той, а неговият наемател – „Ню Фуудс Енд Дринкс“ ООД е заплатило процесната сума по фактурата в полза на ответното дружество. Това обстоятелство се установява и от приложеното на л. 10 от делото платежно нареждане.

В доказателсвена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск, съобразно правилото на чл. 154 ГПК бе да установи факта на имуществено разместване в отношенията между страните, т.е. да установи, че е заплатил процесната сума в полза на ответника. От събраните по делото доказателства обаче се установява, а и това се твърди от самия ищец, че не той, а третото лице – наемател - „Ню Фуудс Енд Дринкс“ ООД е заплатило сумата по процесната фактура в полза на ответника. Следователно, по отношение на ищеца липсва активна материалноправна легитимация да води осъдителния 3 иск за връщане на недължимо платената сума, доколкото същата е излязла от патримониума не на самия ищец, а на трето за правоотношението лице.

Ето защо и като не се установи да е налице елемент от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а именно извършено от страна на ищеца плащане, то и искът за връщане на сумата в размер на 726, 78 лева, представляващи получена от ответника без основание парична сума е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

Предвид изхода от спора и по изложените по-горе съображения, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, съдът намира искането на ответника за присъждане на разноските за основателно и следва да се уважи изцяло доколкото искът се отхвърля, като му се присъдят в пълен размер направените разноски от общо 320 лева, като се осъди ищецът да гизаплати.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3216/2023г. по описа на ПРС, XXIII – ти гр. състав В ЧАСТТА , с която „Далия Дринкс“ ЕООД, с ЕИК: 160091518 е предявил против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК:

115552190 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „Далия Дринкс“ ЕООД, с ЕИК: 160091518 не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК: 115552190 сумата от 726,78 лева, заплатена по фактура № **********/*г., дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер с № *, за периода * г. и сумата от 40 лева, представляваща такса за експресно включване.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Далия Дринкс“ ЕООД, с ЕИК: 160091518 против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК:

115552190 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 726,78 лева, заплатена по фактура № **********/* г., дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер с № *, за периода * г. и сумата от 40 лева, представляваща такса за експресно включване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Далия Дринкс“ ЕООД, с ЕИК: 160091518 да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК:

115552190 сумата в размер на 320 лева /триста и двадесет лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО, в частта, с която съдът е прекратил производството по 4 делото, има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5