Решение № 162 от 24.08.2022, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 956/2021
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 24.08.2022
- В сила
- 17.09.2022
- Състав
- ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.13, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.37, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.39, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Ловеч, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200956 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 573070-F592885 от 20.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено на „*******” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ***************, БУЛСТАТ *********, представлявано от P. Т. К., административно наказание на основание чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС, за неиздаване на ФКБ – имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че при започване на административнонаказателното производство е допуснато грубо процесуално нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е бил съставен в отсъствието на управителя на дружеството. Твърди се в жалбата също така, че АУАН не е бил предявен на нарушителя, в нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Излага се, че описанието на нарушението не е пълно и ясно, като не се разбира защо наказващият орган е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Изтъква, че в същото време не е отразено, че са били издадени касови бележки на много от клиентите, включително и при контролната покупка на един от проверяващите. Счита също така, че не става ясно как наказващият орган е стигнал до извода, че не е налице маловажен случай, въпреки пространните мотиви в този смисъл. Подробно са развити доводи в жалбата 1 относно наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.
Сочи също така и че в съдържанието на наказателното постановление липсват изцяло мотиви относно размера на наложената имуществена санкция. Счита, че липсва фактическо или законово основание за санкциониране на дружеството извън нормативно определения минимум и в този смисъл е наведено алтернативно искане в случай, че съдът приеме нарушението за безспорно установено и доказано, определената имуществена санкция да бъде изменена и намалена на 500 лева.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от процесуалния представител адвокат В.Н., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Изтъква и подробно аргументира наведените с жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И., която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство се е развило при спазване на процесуалните правила и не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита, че по безспорен начин от доказателствата по делото се установява извършеното нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Оспорва доводите на жалбоподателя относно съставянето и връчването на АУАН на пълномощник на дружеството. Изтъква, че законният представител на дружеството своевременно е научил за започналото административнонаказателно производство, имал е възможност и е упражнил дадените му от закона средства за защита в тази му фаза. Счита, че по никакъв начин правото на защита на наказаното лице не е било препятствано или ограничено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л. С.
Ж. и В. М. П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
„*******” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ***************. Представлявало се от управителя P. Т. К.. Дружеството стопанисвало търговски обект – закусвалня „**********“, намираща се в гр.Ловеч, ********** На 18.02.2021 г., в търговския обект на дружеството била извършена проверка от служители на ТД на НАП – свидетелите Л. С. Ж. и В. М. П.. Проверката започнала като първо било извършено скрито наблюдение от проверяващия екип на извършваните в обекта продажби на 18.02.2021 г. , за времето от 14:50 до 14:53 часа. Било установено, че на клиент, 2 който закупил 1 брой пилешка супа и заплатил за нея 1,79 лева в брой не б и л издаден фискален касов бон.
В последствие свидетелката В.П. извършила контролна покупка на 1 брой питка с 1 брой кюфте, всичко на стойност от 1,19 лева, които били заплатени в. брой в 14:53 часа, с една банкнота от 5 лева. Плащането приела Цв. Ст. М., която върнала ресто, но не издала фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/, модел „Датекс DP 150", с регистрационен номер 4135114 в НАП, индивидуален номер ФУ DT763110 и ИН на фискална памет 02763110.
След като свидетелите П. и Ж. се легитимирали като служители на НАП била разпечатана от устройството справка от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/, за всички регистрирани продажби, които били извършени на 18.02.2021 г. от 12:00 часа до момента на проверката, от която се установило, че на 18.02.2021 г., за платената в брой покупка на стойност 1,79 лева и за контролната покупка, заплатена в брой в 14:53 ч аса, на стойност 1,19 лева, нямало издадени фискални касови бонове.
За установените при проверката факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка № 0449517/18.02.2021 г. /л.14-15/, който протокол бил съставен в присъствието на продавача в обекта – Цв. Ст. М.. Последната също подписала протокола от проверката. В графата за бележки и възражения вписала, че не е издала касова бележка в бързината, а не с цел да скрие оборот.
В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК бил поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се яви на 22.02.2021 г. в офиса на НАП в гр.Плевен за съставяне на АУАН.
На указаната в протокола от проверката дата в офиса на НАП Плевен се явила В. Р.
К.а, в качеството на пълномощник на управителя на „********“ ЕООД – P. К. – пълномощно на л.10 от делото. В нейно присъствие свидетелката В.П. съставила АУАН серия АN, № F592885 на дружеството.
В акта П. описала гореустановената фактическа обстановка и приела, че търговецът не изпълнява задължението си за издаване на фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за всяка извършена покупка, която е заплатена в брой.
Квалифицирала това като нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Като свидетел при извършване на проверката и съставянето на акта се подписала Л.Ж..
Актът бил връчен на пълномощника на дружеството В. К.а веднага след съставянето му, видно от разписката на л.9 (на гърба) от делото, която го подписала, като в графата за възражения посочила, че ще представи писмени такива.
3
На 01.03.2021 г. било представено писмено възражение от пълномощника В. К.а /л.11/.
Въз основа на акта за нарушение, на 20.04.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в него. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (в редакцията на тази норма с ДВ, бр.8 от 2020 г., действаща към момента на извършване на нарушението, респективно и издаването на НП) и дружеството- жалбоподател било санкционирано на основание чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 700 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповеди № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. и № 3754/30.12.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.46-49/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
В тази връзка, не може да бъде кредитирано възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието и връчен на надлежно упълномощен от управителя на дружеството пълномощник В. К.а – нотариално заварено пълномощно на л.10 от делото. В пълномощното изрично е посочено, че освен лично, В. К.а може да представлява P. К. и в качеството му на управител на „********“ ЕООД пред Националната агенция по приходите и нейните териториални дирекции, като получава документи и се подписва, където е необходимо. Съдът счита, че по този начин упълномощена К.а е имала правомощията да присъства и при съставянето на АУАН срещу дружеството, както и да бъдат връчвани такива. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита или на законния представител на дружеството да не е било известно, че срещу него е започнало административнонаказателно производство. В подкрепа на този извод е и факта, че В. К.а, в качеството на пълномощник е подала възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН до наказващия орган /л.11/, а в последствие и получила издаденото срещу дружеството НП, което е било обжалвано пред съда в законоустановения срок от управителя P. К., чрез упълномощения от него процесуален представител адвокат В.Н.. В нито един момент от така развилото се административнонаказателно производство срещу „********“ ЕООД не са били нарушени 4 правата му като нарушител или от дружеството да са пропуснали да упражнят някое от правата, които законът им предоставя, по причина преклудирани възможности за защита.
Императивните разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ задължават всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, да издават фискална касова бележка от ФУ. С конкретика това задължение е развито и в нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., съобразно която, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В частност, разпоредбата на чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18/2006 г. (преди изменението с ДВ, бр.68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) конкретизира начина по който следва да става това – при извършване на плащането, като едновременно с получаването му се предоставя на клиента издадената фискална касова бележка.