Определение № 1560 от 14.11.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1560 гр. Плевен, 14.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20224400500753 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.577 вр. с чл.274 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от ДП „Фонд затворно дело“ гр.София ЕИК***, представлявано от изп. директор Н. С. Д. против определение №20/28.09.2022г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Плевен, с което е отказано вписването на наложена от ДСИ към РСПлевен възбрана по изп.д.№20224430400456 по описа на ДСИ към РСПлевен.

Оплакванията в жалбата са, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно Съдия по вписванията приема, че не е внесена дължимата държавна такса. Заявява, че таксата е платена по банков път, чрез интернет банкиране, като документа е приложен към преписката. Същата е внесена по банкова сметка на Агенция по вписванията официално публично обявена на интернет страницата й, поради което счета, че е изпълнил точно задължението си за заплащане на държавна такса. Моли определението да се отмени и да се постанови вписване на възбраната.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва отказа на съдията по вписванията лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следните съображения:

1

Съдът изцяло споделя изложеното от Съдията по вписванията, че с оглед задължителните указания в т. 1 от ТР№ 7/25.04.2013Г. на ОСГТК, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в производство по вписване и в хипотеза на нередовност единствената правна възможност е постановяването на отказ.

Неправилно обаче е виждането му относно дължимата от него проверка по отношение внасянето на държавната такса.

Дължимата проверка, която следва да извърши съдията по вписванията /както правилно сам отбелязва в мотивите си/ е регламентирана в чл. 32а от ПВп и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Съдията по вписванията проверява наличието на следните предпоставки: 1. дали актът подлежи на вписване, 2. съставен ли е съобразно изискванията за форма, 3. има ли необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота, съгласно чл. 6 от ПВп , както и спазени ли са нормативните изисквания, относно задължителните приложения към всеки акт: скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл.

6, ал. 3 от ПВп и доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.

В случая Съдията по вписванията е приел, че не е внесена държавна такса, тъй като не е представен оригинал или надлежно заверен препис от документа удостоверяващ плащането, както и че от представения не се установява да е внесена в правилната сметка.

Този извод на първо място противоречи на представената по настоящето дело документ за одобрен паричен превод по сметка на АВ с основание налагане на възбрана по изп.д.№ 20224430400456. От същия е видно, че такъв превод е извършен на 21.09.2022г., като по сметка на АВ се постъпили 15лв. от „Фонд затворно дело“ – жалбападателя именно за това действие.

На второ място сметката по която е направен превода е сметка на Ав обявена официално и публично в нейната интернет страница, действаща е наред с още три други сметки. Дали тази сметка обслужва точно имотния регистър или не, не е основание да не се приеме направеното по нея плащане.

Агенцията по вписванията, като държавен орган само транзитира през сметките си получените като държавна такса суми към държавния бюджет.

2

Затова и без значение по коя точно сметка тези суми са заплатени те отиват в държавния бюджет и са редовно платени щом са постъпили реално в нея. Ако за самата АВ е проблем, че сумата не е постъпила по правилната сметка може да си я прехвърли с вътрешен превод, но не и да задължава страната да прави нова вноска. Подобни случаи се налице и в събираните от съдилищата такси, но практиката на ВКС на РБ е категорична, че внесената в срок такса, макар и по неправилна сметка не е основание за прекратяване на производството /респ. за постановяване на отказ/, така например Определение № 333 от 10.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1502/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева; определение № 44/8.06.2011 г. по ч. т. д. № 321/2011 г. на I Т. О.

От приложените пред настоящата инстанция писмени доказателства е видно, че са изпълнени особените изисквания на закона и наложената възбрана от ЗСИ следва да се впише. Таксата е надлежно внесена по легитимна сметка на АВ и няма причина за постановяване на отказ, още повече, че приложения в настоящето дело документ е надлежно зеверен.

Обжалваното определение, в което е обективиран отказ за вписване, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на съдията по вписванията с указание за извършване на вписването.

Тъй като позитивните актове в охранителното производство не подлежат на обжалване, следва, че и настоящето определение, с което се разпорежда извършване на заявеното вписване, не подлежи на касационно обжалване.

Предвид гореизложеното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно определение №20/28.09.2022г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Плевен, с което е отказано вписването на наложена от ДСИ към РС-Плевен възбрана по изп.д.№20224430400456 по описа на ДСИ към РС-Плевен.

ПОСТАНОВЯВА вписване на наложена от ДСИ към РС-Плевен възбрана по изп.д.№20224430400456.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на 3 вписването.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4